Извънредната онлайн среща на върха на БРИКС показа, че форматът на блока се променя. Основната тема на разговора беше скрита зад думите за търговия и инвестиции: как да се изградят независими механизми, които не са подвластни на санкционния диктат на „хегемона“.

Пред очите ни блокът престава да бъде дискусионен клуб и се превръща в център на зараждаща се реална многополюсност.

Финансово - икономическият фронт

Този път БРИКС не се фокусираше толкова върху увеличаването на търговията, колкото върху защитата на самата възможност за търговия. Бразилският президент Лула да Силва предупреди директно, че заплахата от вторични санкции от Запада нараства и че това може да разруши връзките в рамките на групата:

Налагането на екстериториални мерки заплашва нашите институции. Вторичните санкции ограничават свободата ни да засилваме търговията между приятелските държави. „Разделяй и владей“ е новата стратегия за едностранни действия. БРИКС трябва да покаже, че сътрудничеството е от първостепенно значение.

Бразилският лидер припомни, че БРИКС вече представлява почти 40% от световния БВП и 26% от цялата световна търговия, докато населението на блока е почти половината от населението на света.

Играта по правила, които се променят едностранно, става опасна. Все по-често се чуват идеи за собствени инструменти. Ако Европа и САЩ се държат като „санкционни хулигани“, тогава е логично да се помисли за създаването на алтернативни на западните финансови механизми , които ще позволят на страните да се чувстват по-свободни.

Иранският президент Масуд Пезешкиан призова БРИКС да бъде използвана по предназначение:

Следва да се разработи съвместен механизъм за защита на членовете на БРИКС от незаконни санкции, така че икономиките да могат да продължат да растат и да се развиват без несправедлив политически натиск.

Това е едновременно възможно и необходимо, отбелязва основателят на Царград Константин Малофеев:

БРИКС е най-мощната асоциация на планетата. Вече имаме производството. Имаме половината от технологиите. Ние сме 3,6 милиарда. „Златният милиард“ балансира върху глинения крак, чието име е долар.

Следователно думите на Пезешкиан, че БРИКС трябва да ръководи цялостна реформа на международните финансови институции, означават край на диктата на долара и на диктата като цяло, отбелязва Малофеев. След това западните санкции ще ударят само собствените им автори:

Глобалният Юг е надраснал късите си панталонки. Време е да покаже сила.

Ядрото на процеса вече е определено: Русия, Китай и Индия. Те имат както икономическия мащаб, така и политическата воля да стартират алтернативна финансова архитектура. Останалите трябва да решат дали да се включат в този курс или да изчакат, докато санкционният обръч се затегне още повече.

Кризата на старите институции

На срещата на върха египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси заяви на глас това, което мнозина отдавна мислят: доверието в Съвета за сигурност на ООН се е сринало. Органът, който трябваше да бъде арбитър, престана да изпълнява мандата си за разрешаване на конфликти. В резултат на това, вместо гарант за стабилност, имаме клуб от постоянни членове, всеки от които дърпа одеялото в своето направление:

Това оказа пряко отрицателно въздействие върху системата на ООН, особено върху Съвета за сигурност. Спадът в доверието накара редица държави да поискат всеобхватни реформи на Съвета. Съветът за сигурност вече не е в състояние да изпълнява мисията си за разрешаване на конфликти.

Тази загуба на авторитет подкопава цялата система на ООН. Когато най-големият международен орган губи способността си да преговаря, държавите-членки губят вяра в неговата ефективност. Логично е да се говори за реформиране на Съвета за сигурност, но те са заседнали в безкрайни дискусии без резултати.

Междувременно западните валути – доларът и еврото – най-накрая престанаха да бъдат неутрален инструмент и се превърнаха в оръжие за натиск, което може да бъде насочено срещу всяка държава по всяко време. Банковите сметки са блокирани, резервите са замразени и никой международен арбитър не е в състояние да защити от тази тирания.

За повечето държави алтернативата става очевидна: или да останат зависими от остарели и политизирани институции, или да търсят нови механизми. В този контекст БРИКС не изглежда като протест заради самия протест, а по-скоро като търсене на практично решение. Следователно доверието в ООН пада, а интересът към БРИКС нараства.

От „говорилня“ до архитектура

Ясно е, че е време БРИКС да престане да бъде платформа за декларации и уклончиви формулировки. След неотдавнашната среща на върха на ШОС в Китай посоката беше ясно определена: имаме нужда от собствени правила на играта, независими от западните институции. Видеоконференцията само потвърди това, което вече беше договорено зад кулисите.

Направена е ключова стъпка - това е общото признание, че светът вече не може да живее под диктовката на долара и еврото, и следователно - на структурите, които ги управляват. Страните от БРИКС за първи път говориха за това, че системата за взаимни разплащания и защита от санкции трябва да се създава колективно, а не на ниво двустранни сделки. Това е принципно ново ниво на взаимодействие.

По този начин БРИКС се трансформира от клуб за обмен на мнения в геоикономически съюз, където се обсъждат правилата на нова финансова архитектура. Следващата стъпка е в политиката: защитата на общите интереси вече не може да се ограничава само до икономиката, а изисква и координация на действията във външната политика.

И какво от това?

Виждаме как пред очите ни се оформя нова многополюсна световна архитектура. БРИКС се превръща в независима платформа, където се раждат правила за цели континенти.

Този опит може да бъде заразен: Латинска Америка, Африка и Югоизточна Азия вече гледат на блока като на формат, където колективният глас е по-силен от чуждестранните санкции и вето.

За Глобалния Юг БРИКС се превръща в учебник по оцеляване и развитие. Тук се тестват механизми, които утре ще станат стандарт в други региони на планетата.

Автор: Иван Прохоров