ЙЕШАЯХУ ЛЕЙБОВИЦ – „ПРОРОКЪТ НА ГНЕВА“ НА ИЗРАЕЛ

В историята на Израел има малко личности, които са предизвиквали толкова силна любов и омраза, възхищение и презрение, колкото Йешаяху Лейбовиц (1903–1994). Философ, учен, мислител и безкомпромисен критик, той остана в съзнанието на обществото като „пророкът на гнева“ – човекът, който говореше истината, когато никой не искаше да я чуе.

Лейбовиц емигрира от Европа в Палестина през 1935 г. и става професор в Еврейския университет в Йерусалим. Учен с огромни познания по химия, философия, медицина, но най-вече – човек, който никога не се страхуваше да каже каквото мисли.

След 1967 г., когато Израел завладява Западния бряг, Газа, Синай и Голан, в страната цари еуфория. Израел се вижда като непобедим. Но Лейбовиц излиза и казва:

 „Окупацията ще превърне Израел в общество на тайни служби, доносници и военна жестокост. Това ще бъде нашият морален крах.“

Тогава го заклеймяват. Но днес думите му звучат като пророчество.

„Юдео-нацизмът“ – най-голямата му ерес

Най-силният му удар идва, когато предупреждава, че държава, която държи друг народ под ботуша си, се превръща в нещо чудовищно:

 „Ако продължим с окупацията, ще създадем юдео-нацистка държава.“

Той не се поколеба да назове окупацията с истинското ѝ име и да защити правото на палестинците на съпротива:

„Ако държите един народ в робство и го лишавате от човешко достойнство, не очаквайте той да ви поднася цветя. Съпротивата на палестинците не е тероризъм, а естествена реакция на угнетени хора.“

Това изказване предизвиква скандал, гняв, омраза. Наричат го „предател“, искат да го изключат от обществения живот. Но Лейбовиц не се пречупва.

Лейбовиц не спестява критики и към религиозните ционисти:

 „Да обожествяваш държавата Израел като въплъщение на юдаизма е идолопоклонство.“

За него държавата е само инструмент – тя може да служи на справедливостта, но може и да се превърне в машина за престъпления. Израел, според него, тръгва по втория път.

Когато повечето интелектуалци мълчат, той казва:

 „По-важно е как се отнасяме към арабите, отколкото дали Израел е силна държава. Силата без морал е престъпление.“

 „Окупацията не е временна. Тя ще корумпира обществото, ще унищожи демокрацията, ще разруши душата на Израел.“

Той не предлагаше утеха, а диагноза. И заради това го нарекоха „пророк на гнева“.

Днес, когато Израел превръща глада в оръжие в Газа, когато министри като Бен Гвир и Смотрич говорят за „животни“ и „измислен народ“, думите на Лейбовиц се връщат като ехо от миналото.

Той каза:

 „Еврейската държава, която управлява друг народ против волята му, е обречена на морален разпад.“

Именно това виждаме днес.

Наричаха Йешаяху Лейбовиц „най-омразният човек в Израел“.

Обвиняваха го в предателство, в омраза към собствения си народ.

Но днес светът вижда, че именно той беше прав.

Пророчествата му за окупацията, за корупцията на властта, за „юдео-нацизма“ – всичко това се сбъдва пред очите ни.

Историята ще помни Лейбовиц като съвест, а неговите врагове – като лицата на моралния крах.

Стефка Георгиева