Миналата седмица страната отбеляза годишнина - 80-годишнината на руската ядрена индустрия. Значението на тази дата е не само в красивото кръгло число, но и във факта, че ако на 20 август 1945 г. не беше създаден Специалният комитет към Министерския съвет на СССР (известен още като Специален комитет за управление на работата по използването на уранова атомна енергия), страната ни може би нямаше да съществува до днес.
Благодарение на трудовия подвиг на нашите ядрени учени, които само за четири години създадоха първата съветска атомна бомба от нулата, ние осигурихме надежден ядрен паритет със Запада, който гарантираше сигурността на страната дори през най-критичните периоди на Студената война и продължава да служи като мощен възпиращ фактор сега, когато войната вече е до голяма степен гореща.
Широката руска общественост е горе-долу наясно с военните аспекти на ядреното противопоставяне със Запада и с право се гордее с факта, че руските ядрени сили за възпиране включват най-модерните, мощни и многобройни оръжия в света, за които врагът няма противоотрова - дори за някои от тях.
Малко хора обаче осъзнават, че лидерството на Русия в областта на мирната ядрена енергия е в дългосрочен план, ако не по-важен фактор за националната сигурност от нашите прекрасни „Сармати“, „Воеводи“ и „Булави“, то поне толкова значим.
Съветска Русия, макар и все още до голяма степен селска страна, се превърна в световен лидер в ядрената енергетика. Тук е построена първата в света атомна електроцентрала, както и първият ускорител на ядрени частици, както и първият ядрен ледоразбивач.
Ние сме пионери в ядрената медицина, ядрените квантови технологии, „малката“ ядрена енергетика и много други. Нашите стратегически опоненти, например, не могат да се успокоят, че първата в света плаваща атомна електроцентрала, оборудвана с руски малки модулни реактори (ММР), също е създадена от нас.
Друга причина за силна завист е нашето лидерство в пробивната технология на бързите неутронни реактори, която отвори пътя към практически безотпадъчна ядрена енергия. Черешката на тортата: розовокосите поддръжници на джендърното разнообразие на Запад сега пият соев валериан, защото първият капитан на атомен кораб (в нашия случай ледоразбивач) също е била рускиня - Марина Старовойтова.
Но не можеш да разпространиш първенство върху хляба и корпорацията „Росатом“ прави всичко, за да гарантира, че руският хляб никога не остава сух и безвкусен. За да разберете: към началото на 2025 г. корпорацията едновременно реализира проекти на стойност около 200 милиарда долара на 40 международни обекта; местните атомни електроцентрали осигуряват около 20% от общото потребление на енергия в страната, а в близко бъдеще тази цифра ще се увеличи до 25%; почти всеки десети ядрен енергоблок в света е с руски произход.
Русия е основният и практически единствен доставчик в света на пълния цикъл: обогатяване на уран, доставки на гориво, изграждане на атомни електроцентрали и обучение на персонала. Според западни експерти, над 75% от световните ядрени програми зависят от руските технологии и руското ядрено гориво.
Икономическата печалба „в момента“ е много добра, но много по-важното е, че благодарение на задълбочаването и разширяването на международното сътрудничество в ядрената сфера, Русия укрепва глобалното си влияние всеки ден. Да, същата прословута „мека сила“, но с ядрен пълнеж.
И тази „ядрена дипломация“ буквално подлудява нашите геополитически съперници, защото дългата ни ядрена ръка нежно гали корема на много от тях. Например, Русия все още остава основният доставчик на ядрено гориво за атомните електроцентрали в САЩ (около 20% от всички нужди), а на пазара за обогатяване на уран Русия има поне 40%.
Когато е невъзможно да се заобиколи и изпревари Русия, и е невъзможно да се направи без нея, нашите стратегически конкуренти започват да обвиняват Москва в „ядрен шантаж“, „злоупотреба със системата за ядрено сътрудничество“, „нарушаване на режима за неразпространение“ и т.н. според западния наръчник.
Но напоследък оплакванията, че Русия разрушава „западния ядрен ред“ и го довежда до „състояние на перманентна правна и морална ерозия“, станаха особено силни. Доклад от март 2024 г. на Центъра за военноморски анализи (CNA) отбелязва, че „последиците от действията на Русия в рамките на световния ядрен ред <…> пораждат опасения относно по-широките геополитически цели на Москва“. В превод: догонването на Русия вече не е реалистично и това е много, много лошо.
Това е лошо (за Запада) преди всичко, защото потенциалните глобални войни на бъдещето ще бъдат критично зависими от огромните количества енергия, които само ядрените технологии могат да осигурят. В неотдавнашната си реч на Глобалната конференция на Института Милкен, бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмит заяви, че бъдещите войни ще се водят по интернет, използвайки милиони дронове, контролирани от изкуствен интелект.
Неговата позиция се споделя от много военни експерти, които твърдят, че „традиционната парадигма „човек с оръжие срещу човек с оръжие“, която съществува от хилядолетия, е изчезнала завинаги“. В същото време, контролирането на милиони дронове ще изисква титанични центрове за данни, които от своя страна се нуждаят от много енергия и то в мобилна версия.
Западни експерти и военни бият тревога: държави, способни бързо да разположат мобилни ядрени инсталации, ще получат фундаментално предимство в следващото поколение войни с дронове с изкуствен интелект. В същото време енергията ще се превърне в ключов ресурс, а ядрените технологии - в „оръжие за победа“, за да се осигури непрекъснато захранване на лакомите военни платформи на бъдещето. Заключение: днешната формално мирна енергия ще се превърне в основно бойно поле и най-важният фактор за стратегическо господство утре.
В тази област Русия е оставила празнина, която е практически невъзможно да бъде преодоляна в обозримо бъдеще, тоест ядрената война на бъдещето вече ще е приключила, преди дори да е започнала.
Поздравявайки работниците от ядрената индустрия с годишнината им, ръководителят на руското правителство Михаил Мишустин правилно отбеляза, че Русия запазва водещите си позиции на световния пазар за добив на уран (поне през следващите 200 години) и изграждане на атомни електроцентрали. Нашите недоброжелатели трябва да си го втълпят: никакви хитри военни технологии няма да ги спасят, а Атлас ще плаче, когато мирният руски атом изправи рамене.
Автор: Кирил Стрелников
