Натискът от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп за преговори с цел прекратяване на войната на Русия в Украйна придаде още по-голяма спешност на стремежа на Киев да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

Докато съюзниците на Украйна обсъждат гаранции за сигурност, които да възпрат нови териториални апетити на Русия, една от опциите за по-далечното бъдеще е Украйна да стане част от ЕС, попадайки под действието на клаузата за взаимна отбрана на блока.

След години на бавни преговори с ЕС за потенциална интеграция, Украйна измени конституцията си през 2019 г., включвайки стратегическа цел за присъединяване както към политическия и икономически съюз, така и към НАТО. Тя подаде молба за членство в ЕС само дни след пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г. и получи статут на „кандидат“ близо четири месеца по-късно. Европейският съвет се съгласи да започне преговори за присъединяване в края на 2023 г., а формалното им откриване стана през юни миналата година.

Преговорите продължават, отчасти защото за преминаване към следващ етап се изисква единодушно одобрение от всички настоящи държави членки. Унгарският премиер Виктор Орбан се опитва да блокира присъединяването на Украйна, а европейските лидери, според Bloomberg, са се опитали да използват близките отношения на Тръмп с Орбан, за да улеснят процеса.

Как членството в ЕС може да осигури защита на Украйна срещу руската агресия?

Членството в ЕС не е незабавна гаранция за сигурност, тъй като процесът отнема години. Но след като дадена страна стане член, клаузата за взаимна отбрана на блока - заложена в чл. 42.7 от Договора за ЕС - постановява, че ако държава членка стане жертва на въоръжена агресия, останалите имат „задължението да ѝ окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат“.

Това наподобява колективната отбрана в чл. 5 на НАТО, според който нападение срещу един член се счита за „нападение срещу всички“. Разликата е, че алиансът задължава членовете да предприемат действия, които „смятат за необходими“, докато чл. 42.7 изисква всичко по силите им.

Както и чл. 5, и клаузата на ЕС не ограничава помощта само до военна сила. В чл. 42.7 има уточнение, което позволява на държави като Австрия и Ирландия да запазят своята политика на неутралитет.

Досега задължението не е било изпитано в случай на военна атака от друга държава. Единственият път, когато чл. 42.7 е бил прилаган, беше от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г.

Украйна е една от деветте страни с официален статут на кандидатка за членство в ЕС.

Изображение: Bloomberg

Какъв е процесът на присъединяване към ЕС?

Има три основни стъпки, всяка от които изисква съгласие на всички 27 държави членки. Те включват получаване на статут на кандидат чрез покриване на политически и икономически критерии (правова държава, функционираща пазарна икономика); преговори за членство, по време на които кандидатът трябва да хармонизира законодателството си с това на ЕС и одобрение на договора за присъединяване от Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, подписване и ратификация от всички членки и самата страна кандидат.

Виктор Орбан се противопостави на откриването на преговорите с Украйна, заявявайки, че страната не е готова. ЕС успя да заобиколи опитите за блокиране на процеса, тъй като унгарският премиер не присъства на финалното гласуване.

Украйна в момента е на втората стъпка - преговори по 35 глави на политиките на ЕС, групирани в шест тематични „клъстера“: демократични институции и правосъдие; вътрешен пазар; конкурентоспособност; зелени политики; ресурси и земеделие; външни отношения.

Но за да започнат разговорите по всеки клъстер, е нужно единодушие. Орбан е блокирал първия клъстер, въпреки че Украйна твърди, че е изпълнила всички условия.

Колко време отнема процесът?

Той е с отворен край. Хърватия чака 10 години, Кипър и Малта - около 14. Турция е кандидат от 1999 г., но процесът за нейното присъединяване е замразен.

Няма „бърза писта“. Все пак Киев получи статут на кандидат само четири месеца след кандидатстването, докато Албания чакаше за това пет години.

Може ли Украйна да изпълни изискванията на Брюксел?

Най-трудната част е борбата с корупцията и реформата на съдебната система. Макар да има напредък, скандали (включително в армията) подхранват съмненията. През юли президентът Володимир Зеленски подписа закон, който щеше да отслаби независимите антикорупционни агенции, но след обществен натиск бързо се отказа от този ход.

Съществуват и опасения за независимостта на съдебната система. Украйна заема 105-о място от общо 180 държави в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2024 г.

Подкрепят ли украинците членството в ЕС?

Да, и то силно. В анкета през юни 2024 г. близо 69% от украинците заявяват, че биха гласували „за“ при евентуален референдум.

Проевропейските нагласи са източник на напрежение с Русия още от Оранжевата революция (2004).

Пълномащабното нахлуване на Москва през 2022 г. промени нагласите в Европа. Урсула фон дер Лайен заяви, че Украйна принадлежи към „европейското семейство“, а водещи европейски лидери посетиха Киев, за да подкрепят кандидатурата ѝ.

Защо Орбан е против?

Орбан поддържа близки отношения с руския президент Владимир Путин, а Унгария е зависима от руския петрол. Той твърди, че приемането на Украйна ще е „икономическо самоубийство“ и ще навреди на унгарското земеделие. Премиерът говори и за „нарушени права“ на унгарците в Западна Украйна.

Според Bloomberg, Тръмп е разговарял с Орбан през август 2024 г. след молба на европейски лидери да използва влиянието си и да го убеди да оттегли ветото.

Унгария не е единствена в скептицизма. В някои държави има опасения, че разширяването може да донесе нови проблеми - опитът с Полша и Унгария за върховенството на закона, както и трудностите на Румъния и България в борбата с корупцията - служат като предупреждение за това.