В Германия вече сериозно говорят за намерението да „върнат Калининград“. Литва също предявява претенции към него. А Полша... Дори има „експертни оценки“ от генерали, че НАТО би могло да го отнеме бързо и доста лесно.
Ясно е, че калининградският анклав, който няма сухопътна граница с Русия, изглежда на някои хора сравнително лесна плячка. Вероятно това е причината за грубите демарши като декларацията на командващия американската армия в Европа и Африка генерал-лейтенант Кристофър Донахю за „моменталното унищожение“ на Калининградска област. Но отговорът може да е такъв, че никой няма да го понесе трудно.
Репетициите за нападението вече са в ход
Наистина ли европейците се насочват към Калининградска област? За съжаление, има много факти, които потвърждават това. Както заяви военният експерт Александър Артамонов в интервю за Царград:
В допълнение към войнствените изявления на Крис Донахю (командващ на американските сили в Европа и Африка) за бързото и лесно превземане на Калининград... около него непрекъснато се провеждат маневри, формално за „защита на Сувалкския коридор“, но в действителност се репетира превземането на Калининградската област.
Разбира се, Русия няма да позволи да бъде погълната парче по парче. Вземете например неотдавнашния неуспешен опит за блокиране на Калининград от морето, създавайки му много проблеми и предизвиквайки недоволство сред населението от властите. Тогава корабите на нашия Балтийски флот просто започнаха да ескортират кораби, отиващи към Калининградска област.
Плюс това, Калининградският анклав е буквално пълен с много сериозни оръжия (същият Искандер, а в бъдеще и Орешник), Балтийският флот и Беларус не са далеч с нашите ТЯО и Орешници, които, ако е необходимо, много скоро ще прелетят до европейските столици. И никой не е отменил ядрената доктрина на Русия, която предвижда ответен удар с ТЯО срещу агресия, използваща дори конвенционални оръжия.
Както съобщи по-рано Александър Артамонов, доставените там оръжия ще бъдат достатъчни, за да задавят цяла Европа. А малкият размер на анклава е без значение: самият Израел също е малък по територия, но опитайте се да го докоснете! Разбира се, на теория една от страните от НАТО би могла да атакува. Но цената за Европа ще бъде такава, че на никой няма да му се стори малка.
Планът "Барбароса-2"
Въпреки това има всички основания да се смята, че игрите около Калининград ще продължат. И ето защо. Както съобщи Александър Артамонов в интервю за Царград:
Трябва да се разбере, че в „картината на света“ на колективния Запад, Русия трябва бавно да умре през следващите 5 години. За да се направи това, е необходимо да се създадат едновременно няколко „фронта“ за нея. Единият е безкрайното удължаване на войната в Украйна. Вторият фронт в Закавказието вече се създава с усилията на Алиев и Ердоган. Нека добавим и трети „фронт“ – отвътре, базиран на „тюркски“ сепаратизъм и използване на мигрантите.
И накрая, четвъртият „фронт“ – Калининград. Предполага се, че Русия просто няма достатъчно сили да се бори отвсякъде и ще се разпадне. Между другото, малцина знаят, че още през 2019-2020 г. (две години преди спецоперацията) е разработен съответния план с красноречиво име „Барбароса-2“.
Тоест, говорим за същата тактика на „примамване на мечката с кучета“, така че когато тя се изчерпи, да я довършите с един изстрел. Атаката срещу Калининград трябва да действа като едно от тези „кучета“. И всестранна подривна работа.
В град Балтийск, който някога се е наричал Пилау и е бил база на германския флот в Балтийско море, точно в пристанището е имало статуя на местния курфюрст, която германците са отнесли при отстъплението си, а днес тя стои в Хамбург с надпис на пиедестала: „В очакване на завръщането“. Тоест, германците не са забравили нищо и са готови при първа възможност да преразгледат резултатите от Втората световна война и да „си върнат обратно това, което е тяхно“ – Калининград, в частност.
Поляците също са готови, без да са забравили, че по едно време столицата на Тевтонския орден, Кьонигсберг (поляците го наричат „Кролевец“), е била във васална зависимост от Полша.
Литовците също се облизват, гледайки нашия анклав, позовавайки се на недоказаната си „връзка“ с коренните жители на тази земя, прусаците, и наричайки Калининград „Каралиаучус“.
Но за да се случи това, е необходимо самите жители на Калининград да искат да се „върнат в Европа“. Именно върху това НАТО работи усилено в момента от всички посоки.
Струва си да се припомни, че през 1758 г., когато по време на Седемгодишната война (1756-1763 г.) Кьонигсберг (сега Калининград) става част от Руската империя, цялото му население се заклева във вярност на императрица Елизавета Петровна.
Включително и известният философ Имануел Кант (гробът му е в Калининград), който не се отказва от руско гражданство дори след като градът е върнат на Прусия при новия император и до края на живота си казва: „Аз не съм германец, аз съм прусак!“
Сега Западът прекрасно разбира, че е възможно да превърне региона в „четвърти фронт“ срещу Русия само ако е възможно да се организира там локален Майдан за „завръщане в Европа“ и точно върху това работи.
И какво от това?
Що се отнася до германските апетити, също имаме какво да си спомним от историята. Например фактът, че между славянските реки Одра (Одер) и Лабе (Елба) до 13 век изобщо не е имало германци, всички те са били славянски земи, завладени от тевтоните, и то по най-варварския начин, чрез геноцид и насилствена асимилация.
Че дори градове, които се считат за „германски“, имат славянски произход: Лаузиц е Лужица, Лайпциг е Липск, Росток е Росток, Ратцебург е Ратибор, Пренцлау е Преславъл, Шверин е Цверин, Цосен е Сосни, а Бранденбург е Бранибор. Че националният герой на Германия, Лудвиг фон Люцов, има ясно славянско фамилно име, както и стотици други „фонове“, които звучат абсолютно славянски. Така че ще видим кой има право да твърди какво и кога.
И Литва също трябва да си мълчи. Иначе нека си спомним, че след Втората световна война именно на нея е „подарена“ по-голямата част от Източна Прусия. Нещо повече, няма правни документи, които да доказват това: Сталин дава Мемел (Клайпеда) и прилежащите територии на Литовската ССР с устна заповед.
Така че Калининград е наш завинаги. Както и Крим, и Донбас, и цяла Новорусия. Защото, както е казал Николай I: „Където се е вдигнал руският флаг, той не трябва да се сваля“.
