Отношенията между САЩ и Индия са в затруднено положение поради строгите мита на американския президент Доналд Тръмп и публичното ухажване на заклетия враг на Индия - Пакистан.

Въпреки това е твърде рано да се печата некролог за едно от най-значимите партньорства на Вашингтон в Азия. Ако и двете страни проявят креативност и гъвкавост, те могат да предотвратят дългосрочен разрив, пише Wall Street Journal.

Първо лошите новини. За първи път от повече от четвърт век САЩ изглежда поставят под въпрос крайъгълен камък на своята индо-тихоокеанска политика – че поддържането на силни отношения с Индия е в интерес на Америка. По-рано този месец САЩ наложиха 25% мито върху индийските стоки и добавиха още 25% като наказание за покупката на Индия на руски суров петрол с отстъпка след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. Комбинираното мито от 50% е сред най-високите, налагани от САЩ на която и да е държава.

В социалните мрежи Тръмп критикува Индия за издигането на „строги и неприятни“ търговски бариери, за това, че не се интересува „колко хора в Украйна биват убивани“ и за това, че има „мъртва“ икономика.

Тръмп също така многократно е заявявал, че е посредничил за прекратяване на огъня в четиридневния конфликт между Индия и Пакистан през май, твърдение, което Индия отрича. Той е приел де факто военния лидер на Пакистан, фелдмаршал Асим Мунир, в Белия дом, приложил е сравнително умерено мито от 19% върху вноса от Пакистан и е говорил за перспективата да помогне за разработването на петролните запаси на Пакистан - странна идея, като се има предвид, че има малко доказателства, че Пакистан разполага с много петрол. Пакистанското правителство междувременно номинира Тръмп за Нобелова награда за мир.

Официалният отговор на Индия беше кратък. В изявление на Министерството на външните работи се оправда покупката на руски петрол от Индия, като се казва, че вносът е „предназначен да осигури предвидими и достъпни цени на енергията“ за индийските потребители. В него се посочва, че нито Европейският съюз (ЕС), нито САЩ са прекратили търговията с Русия, и се определя „насочването на вниманието на Америка към Индия“ като „неоправдано и неразумно“.

Базовото 25% мито за Индия влезе в сила миналата седмица, а допълнителното 25% мито трябва да бъде активиранп на 27 август. САЩ представляват приблизително една пета от износа на стоки на Индия. Трудоемки сектори като текстил, облекло, бижута и авточасти биха били особено силно засегнати от 50% мито. Това също така заплашва жизнеспособността на водещата програма „Произведено в Индия“ на премиера Нарендра Моди , която е насочена към увеличаване на производството на страната.

Обтегнатите отношения вредят и на Вашингтон. Индия се нарежда на десето място като търговски партньор на САЩ по отношение на стоките и на осмо по отношение на услугите през 2024 г.

По-големият потенциален недостатък на отслабените отношения между САЩ и Индия е геополитически. Индия се гордее с най-голямото население в света и е напът да се превърне в третата по големина икономика в света до 2028 г. Неотдавнашен доклад на Центъра за нова американска сигурност, вашингтонски мозъчен тръст, поставя Индия сред шест така наречени глобални колебаещи се държави, които не са съюзници нито на САЩ, нито на Китай, и които „заедно ще упражняват непропорционално влияние върху бъдещето на международния ред“.

Геополитическата логика, която сближи САЩ и Индия на първо място, означава, че помирението остава възможно. Разривът би означавал, че при управлението на Тръмп САЩ вече не се интересуват да приемат сериозно конкуренцията си с Китай. За Индия изборът е очевиден. Китай претендира за големи части от индийската територия и е най-близкият военен и дипломатически съюзник на Пакистан.

Както САЩ, така и Индия оставиха вратата отворена за компромис. Въпреки суровите си думи, Тръмп продължи да нарича Индия „приятел“ и се въздържа от нападки срещу Моди. Индийският премиер също не е атакувал САЩ или Тръмп в речите си.

За разлика от повечето страни, Индия има средствата да предложи на Тръмп сделка, която той може да представи като голяма победа. Индия е вторият по големина вносител на оръжие в света след Украйна и третият по големина вносител на петрол след САЩ и Китай. Нарастващото вътрешно търсене на енергия дава възможност на Индия да увеличи вноса си на втечнен природен газ (LNG) от САЩ. Според Конфедерацията на индийската индустрия, индийските предприятия са инвестирали 40 млрд. долара в САЩ. Те биха могли да обещаят да инвестират още, ако е нужно.

Дори по отношение на селското стопанство – основен въпрос в преговорите – Индия вероятно би могла да премахне митата за избрани стоки, като соя и боровинки, без да рискува твърде силна политическа реакция. Докато САЩ не въоръжават активно Пакистан, Индия вероятно може да живее с празните похвали на Тръмп към Исламабад. Връзките на Индия с Москва и контактите ѝ с Киев биха могли да се окажат полезни в усилията на САЩ за посредничество при сключването на мирно споразумение.

Ако Индия предложи по-изгодна сделка, Тръмп би могъл да осигури политическа победа на Моди, като намали митата до 15%, както направи с вноса от Япония и Южна Корея. Ако това се случи, хората ще гледат на президента като на строител на по-дълбоки връзки между САЩ и Индия, а не като на човек, който разрушава страната.