Русия е наситила полуостров Крим с едни от най-модерните си системи за противовъздушна отбрана (ПВО), но те имат една слабост - предназначени са да отразяват удари с по-големи цели - крилати или балистични ракети.
По тази причина и те пропускат удари с движещите се по-ниско и по-бавно дронове и са особено неефективни за FPV-дроновете на Украйна.
В момента се работи по нова тактика - платформи за FPV-дронове, включително и морски, каквито операции вече бяха показани, които да атакуват обекти в Крим, коментира пред Radio NV Анатолий Храпчинский, бивш офицер от ВВС на Украйна, сега един от ръководителите на компания за производство на средства за радиоелектронна борба.
Именно такива дронове бяха използвани в операцията "Паяжина", насочена към руската стратегическа авиация. Те бяха скрити в контейнери и превозени в близост до няколко летища на руска територия. На бойното поле FPV-дроновете атакуват артилерийските системи и спряха настъплението на танковете и бронираната техника. Това принуди руските военни да се качат на мотори, ATV, както и да извършват преходи от по няколко километра, атакувайки позиции на украинците, което забавя напредъка.
Русия също разчита на дроновете за ограничаване на действията на украинците. Сред успешните им разработки са дронове с оптични кабели (някои стигат и до 12 км), които не могат да бъдат унищожени от средствата за радиоелектронна борба.
Съревнованието донесе и други иновации, включвайки изкуствен интелект, управляващ рояци от дронове. Украйна създаде и автономни морски дронове, които унищожиха два самолета Су-30 и хеликоптери над Черно море.
Русия свали близо 500 дрона през уикенда
Руското Министерство на отбраната съобщи за поне 470 свалени украински бойни дрона през двата почивни дни, включително и над Крим и Краснодарския край. Има обаче данни и за множество попадения - значителни са пожарите в рафинерията на "Роснефт" в Саратовска област, която е един от големите в Русия.
Местните власти съобщават и за първата атака на украинските дронове в република Коми. Целта е рафинерия в град Ухта, собственост на "Лукойл", намираща се на 1700 км от Украйна. Има данни и за атаки в Татарстан - в склад за дронове в икономическата зона "Алабуга". Сателитни снимки показват нанесените щети по сградата, сочена за склад, но няма информация за резултатите от ударите.
В последните дни бойните дронове, които атакуват Русия, са от типа FP-1, които имат по-голяма бойна глава от "Лютий". В нощта срещу 10 август такива дронове са атакували заводи за електроника в Нижгородска област. Военни кореспонденти съобщават за големи пожари в областта. В сводката на Министерството на отбраната на Русия се съобщава за свалени 32 украински дрона тази нощ, но Нижгородска област не е отбелязана.
Бойните дронове ще увеличават своята роля на фронтовата линия
Според украински данни Русия ще поднови работата на някои летища в окупираните територии - като например в Донецк, работата за което се вижда от сателитни кадри. Според военни анализатори целта е летището да бъде използвано като база за изстрелване на дронове към линията на фронта и прифронтовите градове, замествайки управляемите авиционни бомби.
Тези бомби от Втората световна война са евтин и много ефективен боеприпас, нанасящ мащабни разрушения. Бомбите обаче се пускат от самолети, а полетите и поддръжката им става скъпа за Русия. Дроновете Shahed се произвеждат по ирански лиценз, получен през 2023 година, и станаха основен боеприпас за ударите в тила на Украйна. Те могат да бъдат евтина алтернатива на авиобомбите. С приближаването на хъбовете, от които се изстрелват до целта, ще може да бъде намалено количеството гориво за сметка на увеличаването на бойната глава и да увеличат ударната си сила.
В момента Русия използва тези дронове основно за удари по енергийни обекти и гражданска инфраструктура. Сводката на ВВС на Украйна сочи за изстреляни 71 дрона към Украйна през нощта срещу 11 август. Системите за ПВО и средствата за радиоелектронна борба са свалили 59 от тях.
През миналата седмица след атака в Измаил беше ударен елемент от Трансбалканския газапровод, по който Украйна може да получава втечнен газ през територията на България, а преди дни "Нафтогаз" съобщи за тестови доставки на газ от Азербайджан.
Интензивни действия на дипломатическото поле
Русия опитва не само да разруши тези обекти, но и сътрудничеството ни с другите страни, коментира украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение за 1264-ия ден от началото на пълномащабната война. Той е обсъдил атаките по енергийни обекти с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
През последните дни Зеленски води интензивни разговори във връзка с предстоящата среща между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин в Аляска. В своето обръщение той намекна, че Украйна едва ли ще приеме обмена на земи, за които говорят във Вашингтон, благодарейки на всички партньори, които "подкрепят международното право", което забранява промяна на граници със сила. Зеленски посочи, че Русия се опитва да излъже САЩ.
Лидерите на най-големите европейски икономики изготвиха обща позиция, подкрепяща независимостта и териториалната цялост на Украйна, както и осъдиха планове за край на войната, в които не участва Киев. Предложението им за мирни преговори предвижда прекратяване на огъня по линията на съприкосновението и обсъждане на териториалните въпроси - позиция, която се споделя и от Украйна.
В общата позиция също така се призовава за налагане на санкции срещу Русия, която не изпълни ултиматума на Тръмп и не прекрати бойните действия до 8 август. "Ако Русия не иска да спре войната, тогава нейната икономика трябва да бъде спряна", отбеляза още и Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение.
"Изгубени в превода"
Няма официално изявление за резултатите от срещата на специалния представител на Белия дом Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин на 6 август. Скандална публикация на Bild, отбелязва, че американецът не е разбрал правилно предложението на Кремъл. Тази информация се потвърждава и от източници на The Wall Street Journal, които съобщават, че първоначално в разговор със Зеленски, европейски лидери и генералния секретар на НАТО Марк Рюте Доналд Тръмп е съобщил, че Путин е предложил изтегляне на украинските войски от Донецка област (25% от територията ѝ е под украински контрол) в замяна на изтегляне от Херсонска и Запорожка област.
По-късно обаче Уиткоф е уведомил съюзниците, че Путин е предложил спирането на бойните действия в замяна на изтеглянето украинците от Донецка област. Според The Wall Street Journal всъщност Москва предлага само временно спиране на бойните действия, което да даде възмжност за провеждане на избори в Украйна - за президент и за парламент, чиито мандати изтекоха.
В първите си изявления след срещата на Уиткоф с Путин Зеленски отбеляза, че "изглежда, че Русия е готова да прекрати войната", но когато Доналд Тръмп заговори за "обмен" на територии, които по същество са международно признати украински, той направи рязко заявление, че Украйна няма да даде даром свои земи на окупаторите.
Проблемите с комуникацията може и да са факт - преди време стана ясно, че в предишни срещи с Путин Уиткоф е използвал преводач, предложен му от руската страна, в подготовката си за разговорите с Путин не е използвал съветници или сътрудници от Белия дом.
САЩ няма да финансират войната в Украйна
САЩ искат прекратяване на войната в мирни преговори, заяви в интервю за Fox News вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и подчерта, че Вашингтон вече няма да финансира военните действия в Украйна. Той обаче допълни, че ако европейските съюзници желаят, то САЩ ще продават оръжие за Украйна.
Опитваме се да намерим решение на основата на мирни преговори, което да устройва и украинците, и руснаците, но в крайна сметка и украинците, и руснаците вероятно ще бъдат недоволни, допълни още Ванс.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди, че доставките за оръжие за Украйна ще продължат, каквито и да са резултатите от срещата в Аляска. Той посочи още, че срещата в Аляска е тест за руския президент.
Публикации в Ройтерс и други американски издания сочат, че Тръмп подготвя и тристранна среща с Путин и Зеленски в Аляска. Украински анализатори посочват, че това е възможно, ако руският президент действително е готов за отстъпка. Джей Ди Ванс потвърди пред Fox News, че желанието на Белия дом е да има среща мажду Путин и Зеленски и отказът на руския президент за това е една от спънките пред мирния процес.
Русия се проваля в задачите за лятната офанзива
Русия не успява да осъществи задачите за лятната офанзива - създаване на буферна зона, окупацията на Покровск и други цели, които да приближат изпълнението на главната задача - окупацията на Донецка област в административни граници.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи за освобождаването на Безсоливка (Сумска област) и с това присъствието на руските войски в областта е ограничено. Руски военни кореспонденти отричат информацията на ВСУ и твърдят, че все още държат позиции в селото. Те обаче съобщават и за успехи на украинците край Садки, както и за лоша комуникация на руските части в областта.
Заради провала в Сумска област поста си загуби командващият групировката "Север" ген. Александър Лапин. На негово място е назначен тен. Евгений Никифоров и очакванията на украинските военни анализатори са за масиран натиск в първите дни.
Най-горещата линия остава Покровск, където сводката на ВСУ отбелязва 75 директни бойни сблъсъка в Покровското и Новопавливското направление, или половината от всички на фронтовата линия. Руските сили опитват да обградят града, оказвайки натиск на североизток и югозапад и да прекъснат логистичните линии на защитата. В района са скупчени повече от 100 хил. руски военни.
Интензивни са боевете в Лиманското направление, където има регистрирани 19 атаки през миналото денонощие. В направлението, обхващащо Курска и Сумска област са водени 10 битки, а руснаците са изстреляли 20 управляеми авиационни бомби.
Като цяло ВСУ съобщава за 137 директни бойни сблъсъка през миналото денонощие. Русия е извършила и 59 въздушни удара със 111 авиационни бомби, както и 6000 артилерийски обстрела по фронтовата линия и близките населени места.
Украйна отрече информацията за окупацията на Дачне в Днипропетровска област, която е част от плановете за буферна зона на Русия.