„В края на март, само няколко дни след като беше издадена заповед за ареста му за нарушаване на Дейтънското мирно споразумение за Босна, лидерът на босненските сърби Милорад Додик се качи на самолет за руската столица за разговори лично с Владимир Путин. Малко повече от месец по-късно той отново беше там, за да се присъедини към група политици, празнуващи 80-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистите.“

Това се казва в анализ на "Financial Times", предаде БГНЕС. Има съмнения, че „Кремъл отдавна се опитва да подхранва ос от проруски иредентисти и симпатизанти в покрайнините на Европа“.

„Сближаването му с Додик обяснява факта защо, три десетилетия след края на войната в Босна, европейските чиновници трескаво се пренасочват към тази малка, все още етнически разделена страна, страхувайки се, че проблемите се трупат отново. Това е най-голямата политическа криза през последните 30 години“, казва висш западен служител в региона и добавя: „Все още не е криза на сигурността, но е много сериозна, особено след като не дойде внезапно, а непрекъснато се влошава. Додик е най-големият риск за Босна“, казва той.

Между 1992 и 1995 г. Босна беше обхваната от най-жестоката война в Европа след Втората световна война, докато бившата югославска република се разпадаше под тежестта на сепаратистката политика. Над 100 000 души бяха убити, предимно босненци (мюсюлмани), които тогава съставляваха 44 процента от населението.

Босненските сърби съставляваха около една трета, докато босненските хървати съставляваха по-голямата част от останалата част. Дейтънските мирни споразумения, които сложиха край на войната, създадоха „мозаикообразна“ държава с две образувания, които номинално съответстват на централното правителство: Федерация Босна и Херцеговина — за райони с мнозинство босненско и хърватско население, и Република Сръбска (РС) — за райони с мнозинство сръбско население.

Но оттогава босненската политика се движи от една криза в друга и остава дълбоко разделена по етнически линии. Сега чиновници и дипломати се притесняват, че слабото централно правителство, установено от Дейтън, е пред пропукване. В центъра на тази драма е 66-годишният Додик, който открито оспорва структурите на споразуменията, поддържащи стабилността в Босна, и предприема стъпки, които биха могли да проправят пътя за отделянето на неговата общност, пише ФТ.

Западните представители се опасяват, че Русия може да използва напрежението, за да предизвика вълнения в задния двор на Европа, и ако Додик не бъде спрян, Босна е изправена пред нова глава на нестабилност.

„Ако Додик спечели, царят [държавата на Босна и нейните западни спонсори] ще изглежда гол“, казва западен дипломат и посочва: „Руснаците имат евтин бутон, който могат да натиснат, и ако успеят да провокират босненски отговор — това ще направят“, каза той.

Всичко това създава една мрачна картина при отбелязването на 30-годишнината от геноцида в Сребреница през юли 1995 г. — първият геноцид в Европа, признат от ООН след Холокоста.

„Босна сега е в повратна точка“, казва Игор Църнадак, опозиционен политик в Народна партия пред Събранието на... Република Сръбска. „Додик е използван от Москва. Режимът му е причинил много щети и това е възможност за нещо ново. Въпросът е дали Босна ще се насочи необратимо към Запада... или дали РС ще се плъзне към пълна автокрация“, подчертава Църнадак.

Алмаса Салихович разбира много добре какво е заложено на карта в Босна. Преди четири години Салихович, тогава начална учителка в Източна Босна, отговори на обаждане от непознат номер. Обаждащият се бързо стигна до същината: „Вие сестра ли сте на Абдула?“, спомня си тя, че са я попитали. „Имаме съвпадение на ДНК с вас за две бедрени кости.“

Тя наистина е сестра на Абдула. Последният път, когато го вижда, е на 11 юли 1995 г. в град Сребреница, който беше анклав на босненски мюсюлмани под обсада на босненските сръбски сили от 1992 г. Когато съпротивата беше сломена и нападателите превзеха града, Абдула, тогава 18-годишен, беше един от повече от 8000 мъже и момчета от мюсюлманската вяра, които бяха арестувани и убити от босненските сърби, след което тайно погребани в масови гробове в района.

След 13 години несигурност за съдбата му, през 2008 г. Салихович научава, че някои части от тялото на брат ѝ са открити в масов гроб. След това, през 2021 г., идва обаждане, че са открити допълнителни останки.

„Беше много болезнено да науча, че е мъртъв и че не може да бъде намерен. Утешително е да имаш гроб, където можеш да скърбиш. Когато видяхме малка част от шортите му, беше още по-болезнено, отколкото ако нямахме нищо“, каза Алмаса. Салихович работи в Мемориалния център в Сребреница, който през юли 1995 г. е бил щабът на силите на ООН, където много жертви са се опитвали да търсят убежище от босненските сръбски сили — напразно.

Центърът гледа към обширна поляна, оградена с повече от 8000 надгробни камъка — последното място за почивка на жертвите, чиито останки, в някои случаи само няколко части от тялото, са открити. Бомбардировките на НАТО принудиха босненските сърби, които тогава обсаждаха редица градове, контролирани от босненските мюсюлмани, да седнат на масата за преговори в Дейтън, Охайо.

Там американският пратеник Ричард Холбрук принуди лидерите на Босна и Херцеговина и съседните страни — Сърбия и Хърватия, заедно с техните политически съюзници, да подпишат мирно споразумение.

Салихович обаче е обезпокоена, че след напредъка, постигнат през първото десетилетие след войната към всеобщо приемане на ужасната истина за Сребреница, отричането на престъплението отново се разпространява. Малкият град Сребреница, където тя живее, се намира в рамките на Босна и Херцеговина, в Република Сръбска. Тя често среща сърби, които омаловажават мащаба на престъплението.

„Винаги една и съща история — ‘Целият свят е срещу сръбския народ’. През последните две години започнах да се страхувам колко лесно хората вярват на политици, които се връщат към миналото и подбуждат към национализъм“, казва още тя пред изданието.

Малко хора подхранваха сепаратистки разделения толкова упорито, колкото Додик, който доминира политиката на РС повече от две десетилетия. В началото той беше възприеман на Запад като човек, който внася по-либерален дух в политиката на босненските сърби. През 1998 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт го нарече „глътка свеж въздух“.

Но през последните петнадесет години Додик все повече се насочва към разпалване на сръбския национализъм. Той и неговият съюзник — сръбският президент Александър Вучич — миналата година осъдиха резолюцията на ООН, обявяваща 11 юли за ден на възпоменание на жертвите от Сребреница, използвайки я като повод да внушат, че сърбите са жертви на света.

Последната му ескалация на кризата се състои в неговото неподчинение на централните правителствени власти и на Върховния представител — западен служител, на когото Дейтънското споразумение е дало правомощия от Бон да наблюдава прилагането на мира.

През февруари съдът в Сараево издаде присъда, с която забрани на Додик да се занимава с политика за шест години, и го осъди на една година затвор за неуважение към Върховния представител — решение, което той игнорира. Задържането му наскоро беше отменено. Големият въпрос е дали властите на държавно ниво ще се опитат да приложат присъдата и по този начин да рискуват конфликт със силите за сигурност на РС.

Кристиан Шмит, настоящият върховен представител, който беше министър в германското правителство при Ангела Меркел, намеква, че е предпазлив, когато става въпрос за прилагане на решенията, и подчертава, че би предпочел да види поражението на Додик на изборите. Той казва, че това е „сериозна, но разрешима“ криза.

Мечтата му е да наблюдава трансформацията на Босна във функционираща държава, готова да се присъедини към ЕС, и в крайна сметка да се оттегли като последен върховен представител. Премахването на поста му е една от ключовите реформи, ако Босна иска да има шанс да се класира за членство в ЕС — което според анкетите повечето граждани искат.

Мащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. даде нов тласък на разширяването на ЕС на изток, след години, в които кандидатурата на шест страни от Западните Балкани, включително Босна, беше в застой. Но Шмит признава: мнозинството смята, че Дейтънската система, въпреки недостатъците си, ще трябва да се запази още известно време. „Дългогодишните наблюдатели ми казват да разчитам на още 20 години [ако искам да бъда последният върховен представител]“, пошегува се той.

Въпреки всички проблеми с Дейтънските споразумения, те запазиха мира. Хората забравят твърде лесно успехите им, казва Неджма Джананович, професор по политология в Сараевския университет. Дори Додик разбира, че някои неща не трябва да се повтарят, казва тя, но се опасява, че той се измъква, оспорвайки властта.

„Всъщност нормализираме окончателното разделение на страната. Додик приема националната валута и данъчните пари, но останалите институции на Босна и Херцеговина не съществуват за него в РС“, казва тя. След повече от десетилетие, в което Босна изчезна от международния дневен ред, европейските чиновници, поради новата ситуация, проявяват все по-голяма загриженост. 

Младен Иванич, опозиционен босненски сръбски политик, казва, че най-голямата надежда за Босна е идеята за двуфазно членство в ЕС, подкрепено от Франция, което би могло да позволи на балканските държави да бъдат на „бавния влак“ и да приемат част от задълженията и ползите от ЕС. Той твърди, че служителите в Брюксел и Сараево обичат да се преструват, че пълноправното членство е реалистично. „Европа нас лъже, а ние лъжем тях. Европа казва, че вратата е отворена. Реалността е, че това не е реалистично за дълго време“, каза той.