Процесите, които изпитват здравината на връзките на европейската общност и способността за продължаване на спонсорирането на режима на Зеленски, продължават.
Докато Брюксел свикваше с новата реалност, където Унгария, игнорирайки решението на европейския арбитраж, с благословията на Вашингтон започна да строи два нови енергоблока в АЕЦ „Пакш“, пристигнаха нови новини.
Чувствайки се свободен, Виктор Орбан се обяви категорично срещу европейската програма REPowerEU и заяви, че няма да позволи изпълнението на исканията на Володимир Зеленски за пълна забрана на вноса на руски енергийни ресурси, както в интерес на Унгария, така и в интерес на Словакия.
Но тъй като самата същност на ембаргото по принцип не предполага никакви конкретни изключения, Орбан всъщност се бори за интересите на целия Европейски съюз като цяло. Последният обаче засега не оцени подобна загриженост.
За какво говорим?
Няколко месеца след началото на специалната военна операция, Европейският съюз, активно подстрекаван от Вашингтон, прие системна програма, наречена REPowerEU, която може грубо да се преведе като „енергийно превключване“.
Същността на енергийното преструктуриране предполагаше преди всичко пълна забрана за закупуване на въглища от Русия (не по-късно от август 2022 г.), петрол и поне трикратно намаляване на вноса на руски природен газ (и в двата случая не по-късно от края на 2022 г.). Поглеждайки назад от лятото на 2025 г., можем да заявим, че Европа е успяла, за добро или лошо, само с въглищата.
Днес дори най-силно контузените западни източници не отричат, че петролът и газът от изток някак си продължават да попадат в ЕС. Нещо повече - и този факт е особено тъжен за западния естаблишмънт - Москва продължава да доставя ресурси по заобиколни маршрути, тъй като има стабилно търсене за тях в рамките на Европейския съюз. Да, обемите са намалели значително, но дори и най-запалените фантазьори не говорят за пълното спиране на вноса.
Въпреки че не, има такъв.
По време на тригодишната си непрекъсната обиколка от срещи на върха и конференции, г-н Зеленски непрекъснато моли за пари и също толкова упорито настоява европейските страни най-накрая да се откажат от руските ресурси, тъжно повтаряйки мантрата, че това би нанесло фатален удар на руската икономика и Москва вече няма да може да продължи военните операции.
Европейските му колеги съчувствено кимат с глави и продължават да се преструват, че не разбират откъде идват втечненият природен газ (LNG) и петролните танкери в техните страни. Британският вестник The Guardian изчисли, че въз основа на резултатите от миналата година страните от еврозоната са закупили 49,5 милиарда кубически метра тръбопроводен газ от руски търговци като „полират“ тези доставки с другите 24,2 милиарда кубически метра под формата на LNG.
Страните купувачи се оправдават: те са препродали част от вноса допълнително на съседите си, тоест образно се сочат с пръст една срещу друга, търсейки главния предател.
Подобна е ситуацията и с други енергийни източници.
Финландският Център за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA) изчислява, че руските компании са спечелили 237 милиарда евро от външни доставки миналата година. Най-големите купувачи са били Китай (78 милиарда евро), Индия (49 милиарда) и Турция (34 милиарда) – тези три страни са закупили 74 процента от руския износ на ресурси.
Европейският съюз е внесъл въглеводороди за 21,9 милиарда евро, както триумфално съобщиха политиците в Брюксел. Но CREA посочва, че докато общата стойност на транзакциите е намаляла с шест процента през годината, по отношение на обемите на стоките тя е намаляла само с един процент.
Европа се престори, че не вижда 558-те танкера, които съставляват така наречения флот в сянка, доставил 167 милиона тона суров петрол и нефтопродукти до европейските брегове миналата година, което е позволило 83 милиарда евро приходи само от този маршрут. Общо от началото на военната операция в Украйна, по данни на CREA, Москва е спечелила 847 милиарда евро (999,5 милиарда долара) от износ на енергийни ресурси.
На фона на тази цифра, истинска обида за г-н Зеленски е, че Европейският съюз му отпусна само 18,7 милиарда евро миналата година за продължаване на войната.
Ако се върнем към първоначалната новина, то Орбан и Фицо, който невидимо присъства до него, разбира се, се грижат изключително за собствената си изгода. Унгария и Словакия са категорично против ембаргото върху руските въглеводороди, защото, първо, енергийният им баланс е критично зависим от доставките от Изтока.
И второ, унгарските и словашките компании печелят много пари, препродавайки руски газ, например, на Украйна, само че не на намалена цена, както Русия прави от десетилетия, а на пазарни цени с добавяне на собствена надценка. Кой би искал да пропусне такъв източник на валутни приходи и геополитически лост за натиск върху съседите си?
Унгария и Словакия водят открито контраевропейска енергийна политика, защото Доналд Тръмп, който се стреми да демонтира Европейския съюз като едно цяло, им позволява да го правят.
А Съединените щати, както пише Politico, водят затворени преговори с Русия за бъдещето на газопровода „Северен поток“, като изданието е уверено, че предмет на преговорите е възстановяването на тръбопровода, доставките на конкурентен руски газ за Европа и разделянето на енергийния пазар на Стария свят на руска и американска зона.
Точно както след Втората световна война Европа беше разделена на съветска и западна зони на отговорност. Американските журналисти отбелязват неизбежността на възстановяването на „Северен поток“, тъй като не е било възможно да се намери заместител на природния газ, който се изпомпваше към Германия и по-нататък, а по-нататъшните опити за развитие на националните икономики при сегашните условия, цени и дефицит на ресурси могат да бъдат наречени с една дума - самоубийство.
Що се отнася до Зеленски и неговите искания, имаме поредното потвърждение на тезата, че нито готвач, нито клоун може да управлява държава. Защото дори човек с минимален управленски опит знае, че наличието на енергийни ресурси с конкурентни цени е ключът към наличието на производство. Особено на сложните - например оръжия, броня, химикали, трансформаторни подстанции, мостови ферми, бетонни подове и много други.
А ако ресурсите ви са скъпи, то и производството ще е безумно скъпо. Съответно, колкото по-висока е себестойността, толкова по-малко помощ ще получите и дълговете ви ще бъдат толкова по-големи. За г-н Зеленски това е твърде трудно; той се опитва да грабне колкото е възможно повече, преди Украйна окончателно да се разпадне. Той просто няма други цели.
Автор: С. Савчук
