На възможни парламентарни избори хипотетичният блок на Залужни би могъл да спечели най-много
През първата половина на юни няколко украински социологически служби проведоха проучвания по актуални въпроси, които вълнуват украинското общество, и по социално-политическата ситуация в страната като цяло.
Като се има предвид, че много големи украински социологически агенции доста прозрачно подкрепиха киевските власти в своите анализи, беше интересно да се види как стоят нещата днес.
Първо, нека вземем подробно проучване на Центъра за социални и маркетингови изследвания SOCIS. Още от първите му заключения е ясно, че той не иска особено да повтаря пропагандата на киевския режим.
Според получените от него данни, 56,2% от анкетираните смятат, че ситуацията в Украйна се развива в грешна посока , а само 35,1% - в правилната. В същото време 59,9% от украинците са сигурни, че ситуацията се е влошила през последната година, а 31,7% - че е останала непроменена. И само 5,9% смятат, че се е подобрила.
Също така, мнозинството от украинските граждани са уверени, че ситуацията ще се влоши допълнително (32,9%) или ще остане непроменена (28,9%) през следващите 12 месеца. Само всеки четвърти украинец (24%) се надява, че тя ще се подобри.
Може да се каже, че украинското общество като цяло смята, че не само събитията са се развили зле за страната от лятото на 2024 г. насам, но и не вижда големи перспективи до следващото лято.
Най-интересното е, че при избора на основните причини за тази тенденция (можеше да се изберат няколко), първата от тях, която половината от населението (48,5%) посочи, беше „високото ниво на корупция на държавно ниво“ , а малко по-малка част (41,1%) – спадът в жизнения стандарт.
Продължаващите военни действия в Украйна също попаднаха сред петте най-често срещани обяснения за влошаващата се ситуация, а именно: постоянни атаки с руски дронове и ракети (41,7%), „завземане от Русия“ на нови територии (34,9%) и агресивните методи за мобилизация на ТЦК (26,4%).
Проблемът с корупцията е актуален за цялото украинско общество. Само субективната оценка за съществуващото ниво варира: 44,2% от анкетираните го смятат за „много високо“, 38,4% - за „високо“ и само 13,2% - за „средно“.
Достатъчно е да прочетем в новините как един от лидерите на украинското правителство, вицепремиерът Чернишов, спокойно пътува в чужбина, бидейки разследван за корупция на предишните си позиции, и не подава оставка, да не говорим за ареста му, поне у дома. Не е ли това доказателство за най-високото ниво на корупция в страната?
Обществото счита за основни виновници за корупцията в Украйна правителството като цяло (55,1%) и неефективните антикорупционни органи (40,1%). Всеки трети човек (31%) обаче добавя към този списък и самите граждани, които са свикнали да решават проблемите си с правителството по този начин.
Този подход се поддържа и при оценката на основните грешки на властите в Киев. Двама от трима души (65%) смятат, че те „поддържат високо ниво на корупция и разхищение на бюджетни средства“. Други съществени грешки на властите включват „лоша подготовка за война“ (43,9%), „кадрови решения“ (34,1%), „злоупотреба с власт, натиск върху бизнеса и конкурентите“ (32,3%) и „информационна цензура“ (29,9%).
По подобен начин мнозинството от анкетираните (57,6%) смятат, че преизбирането на властта е необходимо дори в случай само на временно прекратяване на военните действия. Едва всеки трети (33,1%) е против изборите.
Първите места в списъка с кандидати за президентския пост са заети от Зеленски (21,8%) и бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили, изпратен за посланик в Лондон преди година, Залужни (19,6%). Ако едновременно влязат във втория тур, „За-посланика“ лесно ще победи нелегитимния „Зе-президент“ (41,4% срещу 27%). Останалите потенциални кандидати дори не са преминали петпроцентовия праг на подкрепа, а всеки четвърти анкетиран (24,7%) все още не се е решил.
Такива ниски рейтинги на украинските политици показват, че обществото отдавна е уморено от тях, но за съжаление никой не им предлага други кандидати, защото опозицията в първоначалния ѝ смисъл напълно отсъства в Украйна. Същите Порошенко и Тимошенко , които се наричат опозиция, всъщност са обикновени политически конкуренти, деклариращи същите националистически и русофобски лозунги като правителството.
Подобни цифри показват и вероятните избори за новата Върховна рада. На евентуалните парламентарни избори подкрепата за политическия блок на Залужни е 21,1%, за Зеленски - 13,4%, за Порошенко - 5,3%. Рейтингът на останалите политици е под пет процента, което е минимумът за влизане на политическа партия в парламента. В същото време индексът на обществено доверие за Залужни е пред всички останали политици и е 70,9%.
Следователно е много вероятно, ако изборите се проведат през следващите седмици, Залужни да бъде избран за президент, а мнозинството във Върховната рада да се състои от политически блок, който го подкрепя . Все още обаче не е известно колко месеца остават до евентуални избори и ситуацията може да се промени драстично. И то неведнъж.
Днес главните чувства, които украинците изпитват към режима в Киев, са разочарование (46,7%), срам (20,4%) и гняв (16,9%). Част от населението все още запазва надежда (26,6%) и съчувствие (15,1%). Въпреки че е много трудно да се разбере как човек може да симпатизира на корумпиран режим, който унищожава страната и нейното население с действията си.
Най-интересната част от проучването беше отношението на украинците към отстъпките, на които Украйна трябва да се съгласи в процеса на преговори с Русия . 29,7% не са съгласни на „никакви отстъпки“. Вероятно те седят в тила на удобни позиции или в държавни структури.
36,3% са съгласни да откажат да се присъединят към НАТО, а 21% - да се интегрират в ЕС. Приблизително същият брой са и тези, които са съгласни на териториални отстъпки (16,5%) или на „предоставяне на официален статут на руския език в някои територии“ (15,1%).
Изненадващо твърдият подход на украинците към преговорите с Москва говори или за неразбиране на логиката на сценария за по-нататъшното развитие на събитията, или за неразбиране на руските искания и непознаване на причините за началото на СВО като цяло.
Нежелаейки да правят значителни отстъпки на руските искания, мнозинството (55,7%) въпреки това очакват някакъв вид „компромисно решение с участието на лидерите на други държави“. Някои украинци са свикнали с „временно замразяване на конфликта“ (16,6%) според корейския сценарий.
Както и с подписването на Минските споразумения през 2015 г., които позволиха на украинските въоръжени сили да увеличат запасите си от западни оръжия и да обстрелват Донбас безнаказано в продължение на много години. А всеки пети е готов да продължи да се бори, за да „достигне границата“ от 1991 г. (12,8%) или 2022 г. (8,6%).
Оказва се, че украинското общество очаква някакво „международно решение“, а не преосмисляне на собствения си подход към принципите на мирното разрешаване на конфликта.
Интересното е, че ден след публикуването на проучването на SOCIS, Киевският международен институт по социология (KIIS) публикува резултатите си, в които също така е зададен въпрос за посоката, в която се движи Украйна. Според KIIS половината от населението твърди – „към развитие на демокрацията“, а другата половина (41% плюс 9% от тези, които не са отговорили) – „към растеж на авторитаризма“.
Основните причини за „авторитаризъм“ са „ограничения на свободата на словото и натиск върху медиите“ (18%), концентрация на власт в президентския кабинет (14%) и общият ход на събитията в страната (13%). Такова явление като корупцията заема едва четвърто място сред причините (12%), заедно с мобилизирането от ТЦК и ограничаването на правата и свободите.
Изглежда, че социологическата служба KIIS се е опитала да засенчи негативните заключения на SOCIS за киевския режим в новините със собствени данни, според които половината от страната смята, че всичко не е чак толкова лошо, а корупцията изобщо не е основният проблем в Украйна.
Във всеки случай, мнозинството от украинските граждани смятат, че нещата ще бъдат също толкова зле, или дори по-лоши, но по някаква причина не искат да правят отстъпки на Русия за разрешаване на ситуацията.
Автор: Д. Шевченко
