Експерти казват, че нападението на Израел срещу Иран, включително неговата ядрена и балистична оръжейна програма, е малко вероятно да осигури дългосрочните му стратегически цели, дори ако Бенямин Нетаняху успее да убеди администрацията на Тръмп да се присъедини към конфликта през следващите дни и седмици.

Според дипломати, военни специалисти и анализатори по сигурността, Израел – и неговият премиер, вероятно ще се сблъскат с нарастващи препятствия в кампанията, на фона на предупрежденията, че рискува опасно да дестабилизира региона, съобщава "Гардиън". 

Нараства скептицизмът дали дори използването от САЩ на масивни подземни бомби би било в състояние да унищожи иранското ядрено съоръжение Фордоу, което е заровено дълбоко под планина, и се появиха въпроси относно способността на Израел да поддържа дългосрочна офанзива, която е изложила градовете му на контраатака с балистични ракети.

Експертите правят разлика между оперативния успех на Израел в насочването към ключови ирански обекти и лица и стратегическите му цели, които изглежда са се разширили до смяна на режима в Техеран, в допълнение към унищожаването на ядрената му програма.

Стратегията на Израел 

„В Израел има доминираща тенденция, която датира от създаването на държавата и внушава на политиците, че насилието ще доведе до решение на политическите проблеми“, каза Тоби Додж, професор по международни отношения в Лондонското училище по икономика.

„Интуитивното ми чувство е, че иранският режим е по-стабилен, отколкото се предполага. И тъй като Иран има дълга история на ангажимент към технологична модернизация и разпространение, е, това е нещо, което не може просто да се премахне с бомба", добавя той.

Анализаторите са озадачени и от израелската стратегия, която изглежда е заложила на предизвикване на конфликт с надеждата да принуди силно непостоянен американски президент Доналд Тръмп да се присъедини, осигурявайки огневата мощ, която на Израел му липсва по отношение на масивни бомби за разрушаване на бункери.

Целите на американските бомби 

Експертите оценяват, че САЩ вероятно ще трябва да използват няколко от тези бомби, които ще трябва да бъдат хвърлени сравнително близо до завода във Фордоу, защитени от до 90 метра скална основа, в сложна и рискована операция, чийто успех не е гарантиран, и вероятно ще доведе до ответни мерки от страна на Иран срещу американските бази, рискувайки по-нататъшна ескалация.

„Възлагането на работата по Фордоу на подизпълнител би поставило Съединените щати в полезрението на Иран“, писаха тази седмица във Foreign Affairs Даниел К. Курцер, бивш посланик на САЩ в Израел, и Стивън Н. Саймън, ветеран от Съвета за национална сигурност.

„Иран почти сигурно ще отвърне на удара, като убива американски цивилни. Това от своя страна ще принуди Съединените щати да отвърнат със същото.

„Скоро единствените цели, които Вашингтон може да удря, ще бъдат лидерите на иранския режим и Съединените щати отново ще се впуснат в бизнеса със смяна на режима – бизнес, в който изключително малко американци искат да участват повече.“

Залогът за Хаменей 

Перспективата за смяна на режима, може би чрез убийството на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, която беше повдигната от израелски представители (и според съобщенията ѝ е било наложено вето от Тръмп), вече предизвиква дълбока тревога в региона.

Великият аятолах Али ал-Систани, висшият иракски духовник, направи рядко изявление, предупреждавайки за сериозните опасности за региона.

Уроци за битката по въздух 

Друг скептик е Андреас Криг, доцент в катедрата по отбранителни изследвания в Кингс Колидж Лондон, който е работил широко в Близкия изток и се съмнява, че само въздушната сила може да окаже въздействието, което Израел търси, както по отношение на унищожаването на ядрените знания на Иран, така и по отношение на премахването на клерикалния режим.

„Това не е Светият Граал. Научихме урока, че само въздушната сила не работи. А след това научихме в Ирак и Афганистан, че дори огромен брой бойни части на земята не работят“, каза той.

„Това, което виждаме, не е стратегически подход, а оперативен, използващ въздушна сила, а оперативният подход започва да консумира стратегическия, който е свързан с политическия край.

Най-доброто, на което Израел може да се надява, е нещо като кампанията срещу Хизбула, която вероятно е донесла краткотраен успех, тъй като беше много успешна в разрушаването на мрежата на Хизбула.

Иран е много подобен по това, че отбранителната му стратегия е изградена около децентрализирана мозайка. Обезглавяването не работи срещу такъв вид мрежа. Можете да премахнете ключови възли, но най-доброто, на което [Израел] може да се надява, убивайки Хаменей, би било да предизвика кризата с наследяването, която така или иначе е била очаквана.“

Лимитите за Нетаняху 

И ако Нетаняху е сгрешил, то е в област, в която той отдавна твърди, че е експерт: в четенето и играта на американската политика.

С американската подкрепа за американската намеса в анкетите, която е мрачна, и въпросът, който заплашва да раздели движението „Мага“ на Тръмп, Израел може да се окаже на грешната страна на токсичен спор, който има много по-голямо значение за Тръмп, отколкото да помогне на Нетаняху.

Ако американската намеса в подкрепа на кампанията на Израел не успее, Израел вероятно ще се изправи пред нарастващи предизвикателства на фона на индикациите, че някои ракетни прехващачи са на изчерпване.

Умората на екипажите на военните самолети за дълги полети, циклите на поддръжка на самолетите и изчерпването на подготвените списъци с цели вероятно ще попречат на способността на Израел да поддържа продължителен конфликт на сегашното високо ниво на интензивност.

Всеки спад ще бъде използван от Техеран, за да внуши на иранците, че е преодолял най-лошото от бурята.

Третият път 

Съществува и трета възможност. В книгата си „Водене на модерна война“, след въздушната кампания на НАТО в Косово през 1999 г. – смятана за едно от по-успешните приложения на въздушната мощ – бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на организацията Уесли Кларк описва кампанията като имаща една цел – да принуди сърбите да седнат на масата за преговори.

С възстановените контакти с иранските преговарящи, включително разговорите в Женева в петък с европейски страни, самият Тръмп предполага, че има още време за дипломация.

Дори ако Иран бъде принуден да сключи ядрена сделка, Израел може да открие, че това идва с тежки скрити разходи, не на последно място потенциалът за оцеляване на клерикален режим с всички основания да бъде още по-враждебен към Израел и израелците, и ограниченията на израелската военна мощ, може би, разкрити.

„Ако Хаменей има разума да се отдръпне, ако Америка не се намеси“, казва Додж, „тогава Израел е забил пръста си в гнездо на стършели.“