Реалностите днес и неясните хоризонти

В нощта на 13 юни израелските военновъздушни сили, поставяйки администрацията на Тръмп пред свършен факт, започнаха да нанасят многократно обявяваните масирани удари по цели в Иран. Атаката се случи в навечерието на очакваните американско-ирански преговори в Оман, целящи разрешаване на конфликта и премахване на претенции относно т.нар. ядрена програма на Техеран.

Към сутринта е известно, че са поразени щабът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, Генералният щаб и районите, където живеят военни. Потвърдена е смъртта на командира на КСИР Хосейн Салами и началника на щаба на КСИР генерал Голам-Али Рашид. Съобщава се за смъртта на началника на Генералния щаб на иранската армия генерал Мохамед Багери, командира на ВВС Азиз Насирзаде и други генерали.

Цели на израелците бяха водещите ядрени учени д-р Техеранчи, д-р Ферейдун Абаси и д-р Абдулхамид Манучер. Така с първия удар режимът на Нетаняху се опита да обезглави иранската армия и КСИР.

Втората серия израелски удари са насочени към обекти, свързани с иранската ядрена програма и производство на оръжия, радари и пускови установки за противовъздушна отбрана. Няма съмнение, че ще бъдат ударени и обекти на транспортната и логистична инфраструктура, което, както и вероятните дългосрочни политически последици от разгръщащите се военни действия в Близкия изток, не може да не повлияе на сроковете за изпълнение на трансграничния проект на Международния транспортен коридор Север-Юг.

* * *

Кавказкият инвестиционен форум, който се проведе наскоро в Минералние Води и беше организиран от фондация „Росконгрес“ съвместно с Министерството на икономическото развитие на Руската федерация, стигна до заключението, че МТК Север-Юг от Уст Луга до Бандар Абас и Мумбай се превръща в политически и икономически център на интегра

ционно привличане за все по-голям брой евразийски страни.

По време на форума беше отбелязано, че с преориентацията на външноикономическата политика на Руската федерация към азиатските страни, международното значение на МТК Север-Юг нараства с всяка година. До 2030 г. този коридор ще може да осигурява до 32 милиона тона товари годишно, което е повече от 1,5 пъти повече от сегашните обеми.

В момента, както отбеляза заместник-министърът на икономическото развитие на Руската федерация Дм. Волвач, се работи по свързването на коридора с Трансафганистанската железопътна линия Пакистан - Индия и с междудържавната транспортно-икономическа инициатива (2023 г.) „Таджикистан - Афганистан - Туркменистан“.

На фона на трансформацията на световните икономически маршрути, участъкът от коридора, преминаващ през Дагестан, „придоби особено значение“, продължи ораторът. В бъдеще Махачкала може да се превърне в един от най-големите логистични центрове, благодарение на което ще се развие активно взаимодействие между логистичните центрове на Дагестан, например с иранските пристанища на Каспийско море - Анзали, Амирабад, Каспий. Това се отнася и за планираната редовна фериботна товарна услуга между Махачкала и иранските пристанища на Каспийско море, както и с пристанището Туркменбаши на източния бряг на Каспийско море.

„Допълнителните транспортни линии в региона могат да бъдат насочени към подобряване на комуникациите със съседните държави, което ще допринесе за развитието на външноикономическите отношения на региона на Северен Кавказ, укрепвайки позициите му в рамките на МТК“, обясни Дм. Волвач. Това се отнася предимно за железопътните участъци, планирани за края на 2010-те - първата половина на 2020-те години:

Будьоновск (североизточен Ставропол) - Нефтекумск - Артезианск (близо до административната граница на Дагестан с Калмикия) с дължина 170 км, водещ по най-краткия маршрут до Каспийската железопътна линия Астрахан - Махачкала - Баку - Ленкоран - Астара - северозападен Иран;

Адлер – Джегута – Черкеск – Кисловодск, с дължина приблизително 260 км, свързва черноморския и каспийския сектор на Международния транспортен коридор (МТК) по най-краткия маршрут.

Сред най-значимите логистични проекти по време на форума бяха откроени проекти за основен ремонт и реконструкция на тесни участъци от пътища в Дагестан и Астраханска област, включително изграждането на околовръстни пътища.

През април 2025 г. беше отворено движението по два нови пътни участъка на магистрала Р-22 "Каспийски", която е част от пътния компонент на МТК Север-Юг. В пристанището Махачкала се извършва реконструкция на инфраструктурата и изграждане на нови терминали, а пристанищната инфраструктура се развива в рамките на СИЗ на пристанище Оля (югозападно от Астрахан) с участието на ирански инвеститори.

Освен това, капацитетът на автомобилния граничен пункт между Руската федерация и Азербайджан (Тагиркент-Казмаляр) е увеличен почти три пъти до 2025 г., а и капацитетът на паралелния железопътен граничен пункт е увеличен. Отбелязано е и изграждането на нова товарна жп гара „Самур-II“ в близост до руско-азербайджанската граница. Въвеждането ѝ в експлоатация, планирано за средата на 2026 г., ще увеличи капацитета на този трансграничен участък с поне една трета - до 15 милиона тона товари годишно.

Ректорът на Всеруската академия за външна търговия към Министерството на икономическото развитие на Руската федерация Витория Идрисова отбеляза „формирането на нова логистична география, в която Кавказкият, Каспийският и Черноморският басейни се превръщат в центрове на привличане на междудържавни икономически интереси. И по този начин те увеличават значението си в различни сценарии на външноикономическо взаимодействие“.

Сред потвържденията за това е неотдавнашното свързване на Беларус с експортни доставки чрез МТК през Махачкала. От средата на ноември 2024 г. Махачкалското морско търговско пристанище започна претоварване на беларуски калиеви торове, доставяни за Азербайджан, Туркменистан, Иран и през Иран за Пакистан, Индия и Шри Ланка (Беларус е сред най-големите производители и износители на такива торове в света).

„През 2025 г. се планира да бъдат изпратени над 200 хиляди тона от този продукт“, уточнява генералният директор на пристанището Махачкала Джамал Алиев. „Освен това, контейнерните превози ще започнат от Индия през иранските пристанища и след това през пристанището Махачкала по-нататък през Русия.“

По време на IV Евразийски икономически форум, който ще се проведе в Минск на 26-27 юни, на сесия, посветена на „Евразийския агроекспрес“, ще бъде обсъден интеграционен проект, насочен към развитие на износа на селскостопански продукти и хранителни продукти от производители на страните от ЕАЕС за Китай и по Международния транспортен коридор Север-Юг в посока Туркменистан, Иран, ОАЕ и Индия.

Трансграничното оперативно разширяване на МТК, както обясни вицепремиерът на Руската федерация Алексей Оверчук на 17 април тази година по време на правителствения час в Съвета на федерацията, предвижда и „развитие на сухопътните транспортни връзки с Пакистан – както през Иран, така и през Афганистан (визират се маршрутите през Туркменистан-Иран/Афганистан. – Ред.).

А в по-широк контекст Северният морски път ще обслужва и ефективното движение на стоки между пазарите на Евразия – с неговото удължаване от Владивосток до Югоизточна Азия и по-нататък до Индия, което е в ход в момента“.

От 2020 г. руското правителство изпълнява програма за модернизация и техническо преоборудване на международните товарни контролно-пропускателни пунктове, чийто капацитет, според А. Оверчук, „вече е увеличен на границата с Грузия - 2 пъти, с Азербайджан - 5 пъти, с Казахстан - 1,1 пъти, с Монголия - 2,4 пъти, с Китай - 1,9 пъти“. Според В. Савелиев е постигнато споразумение с Баку за формиране на стабилен транзитен товаропоток по маршрута Север-Юг на МТК: на първия етап - 5 милиона тона товари, на втория - 15 милиона тона.

Междувременно, с цел цялостно развитие на железопътната мрежа на МТК, проектният офис на ВТБ представи в края на май тази година проект за стоманена магистрала Имишли (Азербайджан) - Парсабад (Иран) с дължина приблизително 50 км, осигуряващ допълнителна връзка на железопътните мрежи на Русия, Азербайджан и Иран.

Приблизително по същото време Русия и Иран започнаха проучвателни работи по изграждането на линията Ращ - Астара, чието изграждане се обсъжда от десетилетия. На 15 май в провинция Гилан се състоя церемониално предаване на първите парцели за проучвания от иранското правителство , а работата ще се извършва от руски строителни компании, заяви вицепремиерът на Руската федерация Виталий Савелиев, който беше назначен за специален представител за развитието на МТК Север - Юг през ноември 2024 г.

„Потенциалът на този маршрут е очевиден. Това се потвърждава от интереса, проявен от чуждестранни държави“, казва руският министър на транспорта Роман Старовойт. Точният проект на линията Ращ-Астара беше представен на форума Русия-Ислямски свят в Казан.

По време на строителството на 162-километровия участък с междурелсие 1435 мм върху комбинирана основа (с възможност за полагане на коловоз 1520 мм) се планира изграждането на 8 нови станции, 56 естакади, 73 моста, 30 пътепровода, 733 водостока и др. Проектът е планиран да бъде завършен до края на 2020-те години: до тази дата ВТБ предлага подписването на решение от държавните глави за започване на строителството (или споразумение за МТК) и създаването на инвестиционен консорциум.

Предполага се, че в процеса на най-големия чуждестранен строителен проект с участието на Руските железници и други компании ще бъдат включени до 40 хиляди души, 100 хиляди тона метални конструкции, 40 милиона кубически метра бетон. Общата дължина на релсите ще бъде 6,5 хиляди км.

В същото време, според В. Савелиев, „можем да построим всичко, но ако тарифната политика не бъде приета от бизнеса, товарът няма да може да се движи в тези посоки. Трябва да се разберем и какво ще транспортираме обратно.Зададохме този въпрос за вноса. Това е ключов въпрос за нас, за всички.“

А. Оверчук междувременно благодари на Баку „за намаляването на железопътните тарифи. Това решение вече е взето в Азербайджан - тарифите за обратно товарене са намалени“.

Ако проектът бъде реализиран, международният транспортен коридор Север-Юг ще допринесе за формирането на цялостна система от транспортни и икономически, а следователно и политически и икономически, взаимоотношения в рамките на Голяма Евразия.