Проектът на комюнике за срещата на върха на НАТО, която ще се проведе на 24-25 юни в Хага, се оказа много кратък. В негопочти напълно се пропуска споменаването на Украйна, а основният акцент е поставен върху увеличаването на целта за разходите за отбрана, съобщава агенцияBloomberg, която се е запознала с документа.
Въпреки че текстът може да се промени след крайното одобрение, настоящата версия от една страница епоразително различна от миналогодишната, която се състоеше от повече от дузина страници и обещаваше да осигури дългосрочна помощ за сигурността на Украйна, отбелязва Bloomberg.
Настоящото изявление е посветено изключително на разходите за отбрана.Страните от Алианса трябва да обещаят да ги увеличат от сегашните 2% до поне 3,5% от БВП до 2032 г. и да похарчат още 1,5% за защита на инфраструктурата, границите и други дейности, свързани с отбраната, включително подготовката на цивилните за кризи. Членовете на алианса ще обмислят и включването на помощта си за Украйна в общите разходи за отбрана.
В проекта на комюнике липсват няколко съществени твърдения, които се съдържаха в предишни декларации.Нищо не се казва например за перспективите, дори и в дългосрочен план, Украйна да се присъедини към НАТО. Липсва и миналогодишното обещание за предоставяне на Киев на 40 милиарда долара годишно военна помощ. Тогавашният генерален секретар на алианса Йенс Столтенберг първоначално предложи да се дадат 100 милиарда евро за пет години, но след като срещна съпротивата на редица държави, гизаменис 40 милиарда евро годишно (приблизително тази сума е предоставяна на Украйна от алианса от началото на войната). От това предложение обаче тогава остана само обещание: решение не беше взето, тъй като не всички страни бяха готови да поемат конкретни ангажименти за няколко години напред.
В началото на тази година Европейският съюз се опита да приеме собствен пакет от военна помощ за Украйна за 40 милиарда евро, предложен от лидера на европейската дипломация Кая Калас. Но и този план се провали, срещу него се обявиха Италия, Франция, Испания и Португалия.
Проектът на комюникето нарича Русия „заплаха“ за евроатлантическата сигурност: много страни настояваха за това, но като се има предвид позицията на настоящата администрация на САЩ,няма гаранция, че подобна формулировка ще бъде включена, отбелязва Bloomberg.
В същото време, за разлика от миналогодишните декларации,не се споменава Русия като агресор, който води завоевателна война в Украйна. При Доналд Тръмп САЩ блокираха подобно позоваване в няколко международни документа, например в резолюция на Общото събрание на ООН.
Самата среща на върха в Хага също ще бъде кратка, тъй като настоящият генерален секретар Марк Рюте си е поставил за основна цел да даде на Тръмп, който настоя за увеличаване на разходите до 5% от БВП, усещане за победа, както и да гарантира пълната ангажираност на САЩ към каузата на общата отбрана, твърдят запознати. По време на първия президентски мандат на Тръмп именно Рюте, който тогава беше министър-председател на Холандия, успя да реши конфликта на срещата на върха на НАТО, когато Тръмп поиска цел от 2% от БВП и заплаши да напусне срещата в противен случай.
В съответствие с целта на генералния секретар, освен вечеря с холандския крал, срещата на върха ще има само една сесия за обсъждане на разходите за отбрана. Това е, за да се ограничи потенциалът за публични спорове между Тръмп и други лидери, казват източници на Bloomberg.
