Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и Wall Street не са се съгласили съвсем, но започват да се съгласяват по един въпрос: търговският дефицит на страната е проблем и доларът може да не се стабилизира, докато вносът и износът не се пренаредят, пише The Wall Street Journal.
В действителност е по-вероятно съдбата на валутата да зависи от успеха на акциите на „Великолепната седморка“, добавя изданието.
През април търговският дефицит на САЩ се е свил наполовина, показват официални данни, публикувани наскоро. Това се дължи до голяма степен на факта, че компаниите се запасиха с вносни стоки през март, преди митата от „Деня на освобождението“ да бъдат обявени от Тръмп. Спадът на вноса от 19,9% обаче надхвърля очакванията на икономистите, като спомага за намаляването и на дефицита.
Индексът WSJ Dollar се понижава със 7% от началото на годината. Много инвеститори са загрижени и заради законопроекта на Републиканската партия за данъците и разходите и виждат връзка между търговския и фискалния дефицит.
„Нетната външна активна позиция на Америка е най-добрият показател за измерване на фискалното пространство това е напът да се влоши“, писа наскоро икономистът от Deutsche Bank Джордж Саравелос до клиентите си.
В богатите страни цената на държавните заеми проследява баланса на активите минус пасивите с останалия свят, или т.нар. нетна международна инвестиционна позиция. Швейцария, нетен притежател на чуждестранни активи, има доходност по 10-годишните облигации от 0,4%. САЩ, за разлика от Швейцария, са най-големият нетен външен длъжник сред водещите държави, с отрицателна инвестиционна позиция, равна на 88% от брутния вътрешен продукт за 2024 г. Страната взима заеми при 4,5% лихва.
Търговията е в центъра на дискусията: от счетоводна гледна точка Америка взема заеми от чужденци, когато има разлика между вноса и износа. Отрицателното външно салдо отразява главно търговските дефицити, натрупани от 90-те години на миналия век.
В едно отношение връзката с бюджетния дефицит е ясна – ако нетно компаниите и потребителите харчат повече в чужбина, търсенето е по-слабо у дома и безработицата може да се увеличи, така че правителството има стимул да запълни празнината. Като предвиждат инфлацията, централните банки в страните вносителки поддържат лихвените проценти по-високи.
Все пак ортодоксалната прогноза е, че голямото натрупване на външни задължения в крайна сметка води до спиране на рефинансирането или до пренастройване на валутата. Това го наблюдавахме в началото на този век, когато с увеличаването на търговските дефицити доларът отслабна и повиши стойността на американските активи, държани в чужбина. Това подобри външния баланс.
Още преди десетилетие обаче дисбалансите се влошиха отново, като рязкото поскъпване на долара ги изостри.
За главния икономически съветник на президента Тръмп Стивън Мирън и икономисти като Майкъл Петис от Пекинския университет обяснението е свързано с ролята на долара като глобална резервна валута. Те твърдят, че доларът подтиква страните износителки с излишни спестявания, особено Китай, да инвестират в американски активи. Произтичащите от това капиталови притоци поддържат долара надценен и принуждават или федералното правителство, или самите американци да поемат прекомерен дълг. Последното причини финансовата криза от 2008 г.
Това обаче не е съвсем правилно. Когато чуждестранните компании продават повече на САЩ, отколкото купуват, те в крайна сметка разполагат с долари в брой, което е пасив за САЩ. Това е все пак просто плащане за покупки, не означава, че американските вносители буквално вземат заеми от чужбина.
Чуждестранните износители не рефинансират постоянно нарастващ дълг. Те продават продукти и натрупват пари без особена причина да спрат – дори ако тези долари в крайна сметка бъдат рециклирани в други инвестиции.
Междувременно, реалното отпускане на заеми от чуждестранни инвеститори на американци не се отчита в нетните външни салда, защото няма нетно увеличение на пасивите. САЩ емитират дълг, но получават пари в замяна. Ето защо връзката между външните дефицити и кредитния бум всъщност е трудна за установяване.
Ако се вземе пример от Великобритания, когато страната реши да напусне Европейския съюз през 2016 г., паундът се срина мигновено, тъй като инвеститорите оцениха намалените очаквания за растеж. Търговията и рефинансирането на дълга продължиха обаче без прекъсване въпреки огромния външен дефицит.
Промените във валутните курсове и нетните международни инвестиционни позиции извън САЩ всъщност не показват корелация през последното десетилетие, според данни на Международния валутен фонд за различните страни.
Що се отнася до специалната роля на долара, той съществува едновременно със слаби и силни валутни курсове, откакто президентът Ричард Никсън спря конвертируемостта на златото през 1971 г. Поскъпването на долара от 2014 г. насам съвпада с липсата на промяна при чуждестранните държавни ценни книжа.
Разбира се, има случаи, в които чуждестранните потоци тласкат валутата нагоре и влошават външната позиция. И обратното, настоящото отслабване на долара би могло да помогне за намаляване на дефицита.
Въпросът обаче е, че валутните курсове се определят от много фактори. Прогнозите за възвръщаемостта на собствения капитал в САЩ силно корелират със стойността на долара през последното десетилетие, като същевременно влошават нетната международна инвестиционна позиция. Чужденци се насочиха към американските акции, отчитани като пасиви, които поскъпнаха силно благодарение на силата на икономиката и глобалното предимство на Силициевата долина, отразено в излишъка от 25,8 млрд. долара в сектора на услугите през април.
Трудно е да се твърди, че по-високата възвръщаемост би трябвало да доведе до обезценяване на валутата на дадена страна. Важното сега е дали бумът при изкуствения интелект и устойчивият пазар на труда могат да компенсират високите оценки на акциите, непостоянните политики за митата и новия законопроект за разходите, който заплашва да повиши данъците за чуждестранните инвеститори.
Борбата на долара да остане на исторически високи нива не зависи от ребалансиране на каквото и да било.
