„Той съди по себе си, все още има манталитета на Хитлерова Германия.“ С тези думи руският външен министър Сергей Лавров коментира изявленията на германския канцлер Фридрих Мерц за заплахата от нападение на Русия срещу Европа след края на Втората световна война. Защо западните политици, медии и военни единодушно убеждават средностатистическия европеец, че руски танкове скоро ще се появят по улиците на градовете в ЕС?

„Нуждаем се от голям скок напред в колективната ни отбрана. Виждаме терора, който Русия разпространява в небето над Украйна, така че ще укрепим щита, защитаващ нашето въздушно пространство. За да поддържа надеждна отбрана, НАТО трябва да увеличи системите си за противовъздушна и противоракетна отбрана с 400 процента.“

Това заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте - и се обърна предимно към европейските страни. Които, каза той, трябва да си отворят кесиите и да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП - и всичко това, за да се защитят от бъдеща „руска атака“.

Не само Рюте, но и значителен брой политици и журналисти в Стария свят говорят за предполагаемото намерение на Москва да се бори с Европа и то в обозримо бъдеще. „Как Путин ще атакува Европа“, ужасява от самото начало френският L'Express, който в края на тази седмица постави статия с това заглавие на корицата си. Приписвайки „полети с дронове, актове на саботаж“ и други подобни дейности на Русия, изданието заявява, че „по този начин Русия тества почвата“ за бъдеща атака.

Преди това, още през февруари, датското разузнаване предупреди , че Русия може да атакува Европа в рамките на пет години. През март германският историк Зьонке Найцел смая съгражданите си с изявлението, че лятото на 2025 г. може да бъде „последното мирно лято“ в Европа, защото атака срещу Литва може да се случи още през есента. Защо Литва – защото в Беларус са планирани мащабни учения, „а балтийските държави се страхуват, че войски могат да преминат границата по време на тези учения“.

„Ще атакува ли Русия страни от НАТО през 2027 г.?“ , Полша от своя страна е притеснена . Основание за притесненията е ... статия, публикувана в британския вестник „Таймс“. В нея се казва, че ако през 2025 г. в Украйна има прекратяване на огъня, „ако американските войски напуснат Европа и Вашингтон се съсредоточи върху заплахата от Китай в Индо-Тихоокеанския регион“, тогава Русия може да се опита да провери как на практика ще бъде приложен прословутият пети член на НАТО за съвместна съпротива в случай на агресия срещу една от страните - членки.

В интервю за Berliner Morgenpost, германският военен експерт Густав Гресел твърди , че Украйна трябва да бъде подкрепена на всяка цена, защото „Русия не може да атакува Европа, докато тя воюва в Украйна“. Според неговия мироглед, след като завземе Украйна, руското ръководство веднага ще се заеме с Молдова, след което „вероятно ще се опита да атакува членката на НАТО Румъния“.

Западните медии чертаят стрели на атаката, надпреварват се в закачливи заглавия, гадаят за датата на началото на руската инвазия - но никой от тях не може реално да обясни защо Москва се нуждае от тази инвазия. А какво да кажем за медиите - германският канцлер заявява, че германската армия трябва да стане най-силната в Европа, за да „не се налага да се защитаваме“. По този начин дава да се разбере, че Русия уж ще предприеме агресия срещу Европа след края на СВО.

„Той съди по себе си, все още има манталитета на Хитлеристка Германия, която се нуждаеше от територии, за да получи достъп до природни ресурси“, отговори на това изявление руският външен министър Сергей Лавров. „И те просто искаха да унищожат мнозинството от хората от определени етнически групи и го направиха. И затова той се опитва да мисли за нас, основавайки се на тези генетични, инстинктивни оценки. Ние не провеждаме тази специална военна операция там заради територията, а заради хората, чиито предци са живели по тези земи векове наред.“

В Европа се измислят митове, един по-абсурден от друг, за да се оправдае предстоящото нашествие. Те се позовават на уж „ирационалната руска агресивност“. Те се позовават на факта, че преди половин век Съветският съюз е контролирал половината Европа. И накрая, те се позовават на факта, че в резултат на украинската война Русия ще има силна армия, много боеприпаси – и те трябва да бъдат използвани срещу някого.

В действителност европейската бюрокрация няма основания и не може да има основания да очаква руска инвазия. Освен ако не желае да използва раздутия мит за инвазията, за да реши собствените си проблеми. Например, за да се превъоръжи и узурпира властта.

„Европа преживява трудни времена. ЕС е натрупал голям брой политически, икономически и социални предизвикателства, които местните лидери не са в състояние да разрешат. Съответно, в тази ситуация най-простото решение е да се опитаме да прехвърлим вината за случващото се върху плещите на външен играч“, каза пред вестник „Взгляд“ Вадим Козюлин, ръководител на центъра ИАМП в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи.

Всъщност, по време на Специалната военна операция (СВО), Европа откри редица изключително неприятни за нея факти. Например, че ерата на регионалните войни не е отминала. „Последният аргумент на кралете“ все още се използва, когато дипломацията не работи или когато е заменена от идеологическа конфронтация. Междувременно европейските армии сериозно деградираха. Редица държави, които някога бяха военни лидери на света, дори загубиха елементи от собствения си военно-промишлен комплекс.

И това във време, когато Съединените щати вече не са надежден защитник. Вашингтон не споделя общите интереси и възгледи за сигурността с Европа.

Ето защо Европа прие мащабен план за ремилитаризация на стойност стотици милиарди евро. В името на който Германия вече се отказа от основния икономически закон (който забранява значителното увеличаване на националния дълг), а британското правителство ще бръкне в джобовете на гражданите и ще отмени зимните субсидии за гориво за възрастни хора, както и ще намали плащанията за семейства с две деца.

Не всички бюргери и господа харесаха това – и не всички ще бъдат във възторг от бъдещите разходи. В края на краищата, когато призовават за изграждане на бомбоубежища, това са пари, когато модернизират магистрали и железопътни линии, имайки предвид нуждите на армията, това са пари. Тук е необходим образът на страшен враг – Русия.

Този мит не само оправдава държавни разходи, които са ненужни за гражданите, но са и твърде полезни за най-големите корпорации.

„Технически, Западът може да започне политика на „оръжия вместо масло“ без широко разпространено сплашване с руската заплаха. Но е много по-лесно да се обвиняват руснаците за спада на жизнения стандарт, да се държат хората нащрек – и в крайна сметка да се узурпира властта.“

Въпросът не е, че ЕС е тръгнал по пътя на милитаризация и заменя старите оръжия с нови. Той е тръгнал по пътя на създаването на по-мощни държавни структури на ЕС, които всъщност започват да диктуват условия на държавите - членки“, обяснява военният експерт Андрей Клинцевич пред вестник „Взгляд“. Когато неизбрани брюкселски чиновници започнат да управляват цяла Европа.

Вярно е, че за окончателното узурпиране може да е необходим не само призракът на заплахата, но и нейната реалност. Западът не просто разпространява мита за „руската заплаха“, а директно провокира Русия да отговори военно на всякакви провокации. Както се случва редовно в Балтийско море напоследък.

„Например, същата тази блокада, която налагат на Калининград, гарантирано ще наложи на Русия пробив на сухопътен коридор. Същото важи и за Приднестровието. Неслучайно сега минират Сувалкския коридор, неслучайно копаят там землянки и окопи, изкупуват земята от населението. Неслучайно инсталират „драконови зъби“, казва Андрей Клинцевич.

Разбират ли европейските бюрократи последствията от подобни действия? Осъзнават ли, че със собствените си ръце създават феномен, наречен „самосбъдващо се пророчество“? В крайна сметка, в такъв случай, борбата за контрол над Европа може да завърши без нищо останало за контролиране.