„Ударът по ядрените сили на Русия“ няма да остане без отговор, заяви Путин, но не уточни какъв ще бъде отговорът. По този начин той съживи скрития страх на Запада от ядрената ескалация, пише Advance. Въпреки това е малко вероятно отговорът да е ядрено отмъщение. Москва най-вероятно ще избере метода на „сварената жаба“.

Превод от Advance, Хърватия: 

Ако Москва нанесе ядрен удар, ще се отвори кутията на Пандора и последствията ще бъдат неизбежни, вариращи от дипломатическа изолация до евентуален конвенционален отговор на НАТО и удар по руските сили, да речем, в Сирия или Черно море.

Путин, който е умел в играта в определени граници, сега обмисля различен коктейл от средства.

Първо, конвенционална ескалация. Още на 3 юни беше извършена масирана ракетна атака срещу Харков, най-мощната тази година.

Хиперзвукови ракети „Кинжал“, крилати ракети „Калибър“ и дронове се стовариха на три вълни, изтощавайки украинската противовъздушна отбрана.

Второ, раздислоцирането на стратегическите руски самолети върху по-малки писти и засиленото бетониране на укритията. Това е защитна мярка, а също и сигнал, че загубите няма да станат рутинни.

Трето, символични ядрени учения в Южна Русия и Беларус, подобни на проведените през май 2024 г. Те са предназначени по-скоро за телевизионните камери, колкото за отработване на военни задачи.

Вътре в страната Владимир Путин продължава да се радва на висока обществена подкрепа и затова няма нужда да се използват шокови методи за консолидиране на обществеността.

Вместо това, той ще избере метода на „сварената жаба“, който означава постепенно увеличаване силата на конвенционалните удари, като същевременно оставя впечатлението, че най-лошото тепърва предстои.

Тази метафора е известна като „принципът на сварената жаба“ и предполага, че постепенните, почти незабележими промени могат да доведат до големи последици, ако не бъдат разпознати и предприети действия навреме.

Вместо да избяга, жабата постепенно свиква с повишаващата се температура на водата в тенджерата, докато накрая е твърде късно.

Ако промените бяха настъпили бързо, тоест, ако жабата беше хвърлена във вряща вода, тя щеше да реагира и да бъде спасена.

Ноам Чомски и други  използваха тази метафора, за да предупредят за опасностите от колективната пасивност, когато сме изправени пред негативни социални, политически или икономически процеси.

Въпросът е ясен: на тихите, постепенни заплахи трябва да се реагира незабавно, защото когато опасността се прояви, може вече да е твърде късно — няма да са останали сили или възможност за бягство.

Ако говорим за конфликта в Украйна, става дума за постепенна ескалация на руския натиск до степен, в която Киев вече няма да може да се съпротивлява.

Именно тази двусмисленост пречи на Запада да доставя ракети с обсег над 500 километра, а на Киев да нанася удари по ракетни силози или командни бункери. На този етап.

Вашингтон също играе важна роля. Официално Белият дом твърди, че не е знаел за „Паяжината“, но неофициални канали на Пентагона вече съветват Украйна да се замисли, преди да обстрелва в бъдеще това, което Кремъл счита за „свещени обекти“.

С други думи, подкрепата за Киев остава, но ограниченията са по-ясни, отколкото през 2024 г.

„Сключващият сделки“ в Овалния кабинет иска да преговаря, а ядрен инцидент би съсипал дипломатическите му маневри.