И дори в Брюксел се отдръпват от тесногръдия ръководител на европейската дипломация Кая Калас

Ден преди това, вече бившият ръководител на Министерството на ефективността на правителството на САЩ (DOGE) Илон Мъск призова за прекратяване на финансирането на ООН.

„Спрете финансирането на ООН“, написа той в профила си в социалната мрежа X, позовавайки се на несъгласието си с настоящия генерален секретар на ООН Антонио Гутериш, който наскоро призова за действия за борба със заплахата от „разпространение на дезинформация и омраза в цифровите платформи“.

На 3 юни бившият германски външен министър Аналена Бербок беше избрана за нов председател на Общото събрание на ООН. Не мога да преценя доколко са свързани нейното избиране и призивът на Мъск да се спре финансовата подкрепа на Организацията на обединените нации (а САЩ са един от основните спонсори на ООН), но със сигурност има известна символика в подобно „съвпадение“.

Фрау Бербок обаче ще започне директно да изпълнява задълженията си едва през септември 2025 г. Въпреки това, самият факт, че кандидатурата на бившия ръководител на германското външно министерство, която дори в родината си, Германия, се смята за доста отвратителна и недостойна за подобна чест, в крайна сметка беше подкрепена от 167 държави от 193 официални членове на ООН, не говори нищо добро за сегашното състояние на тази някога уважавана организация.

Любопитно е, че Аналена Бербок беше единственият кандидат за този пост и всъщност нейното „избиране“ трябваше да бъде формалност, тоест да се проведе чрез т. нар. акламация (избори без гласуване). Но Русия настояваше, макар и тайно, гласуване все пак да се проведе. В резултат на това имаме това, което имаме.

„Ако бъда избрана, ще работя за всички 193 държави, големи и малки. Ще бъда честен посредник. За тези, които ни обединяват. За тези, които винаги са готови да слушат. И за тези, чиято врата е винаги отворена“, каза Бербок, представяйки политическата си платформа, обещавайки да направи ООН „по-ефективна, по-приобщаваща и по-ориентирана към резултатите“.

Освен това, сред основните приоритети в дейността си на новия си пост, германският политик посочи реформирането на структурата на Организацията и засилването на координацията между Общото събрание и Съвета за сигурност.

Истината е, че ръководителят на Общото събрание на ООН не разполага с достатъчно правомощия за подобна работа. Всъщност цялата му дейност се свежда до чисто представителни функции, в рамките на които той председателства заседанията на Асамблеята, координира работата ѝ, следи за спазването на процедурите и я представлява на международната сцена.

Председателят на Общото събрание на ООН няма право да взема политически решения.

Проблемът е друг. Според много германски експерти, председателството на Общото събрание е първата стъпка на Бербок към мястото на генерален секретар на ООН. А това е съвсем различно ниво.

И дори самата възможност Организацията да бъде оглавена от човек, който е говорил топло за дядо си, служил в СС, който заема ясно антируска и дори русофобска позиция и който като едно от последните си решения като министър на външните работи на ФРГ е издал заповед да се забрани на представители на руското посолство в Германия да присъстват на възпоменателни събития по случай 80-годишнината от победата над нацизма – вече е отвъд не само здравия разум, но и границите на Доброто и Злото.

И как да не си спомним в това отношение друг изтъкнат представител на съвременната европейска дипломация, нейния ръководител като част от сегашната Европейска комисия (ЕК) в ранг на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Кая Калас?

Една от най-скандалните ѝ стъпки беше опитът да забрани на представители на държави - членки на ЕС да присъстват на Парада на победата в Москва на 9 май 2025 г. Ето какво ѝ написа словашкият премиер Роберт Фицо по този въпрос:

„Скъпа Кая, за пореден път отбелязах вашите забележки по мой адрес във връзка с днешното посещение в Москва и планираната среща с президента на Руската федерация Владимир Путин. Твърди се, че съм на „грешната страна на историята“ – или нещо подобно от дълбоки геополитически разсъждения.“

Първо, аз съм в Москва, за да отдам почит на над 60 000 войници от Червената армия, загинали при освобождаването на Словакия. Не разбирам какво общо имат тези смели мъже със сегашната международна ситуация.

Второ, като висш служител на Европейската комисия, вие просто нямате правомощия да критикувате суверенен министър-председател на суверенна държава, който възприема конструктивен подход по всички въпроси от европейския дневен ред.

Трето, не съм съгласен с политиката на новата „желязна завеса“, която толкова усилено се стремите да създадете.

Четвърто, ще ви задам един въпрос: как е възможно да се води дипломация и външна политика, ако на политиците е забранено да се срещат и да водят нормален диалог по въпроси, по които не са съгласни?“

Това отворено писмо по същество изброява основните оплаквания към Калас като „дипломат“ (което би могло да се отнася и за Бербок) и подчертава, меко казано, недостатъчната ѝ квалификация за изпълнение на такава важна мисия.

Дори да оставим настрана хроничната русофобия и на двете ни „героини“, във всеки случай обективно възникват някои въпроси относно тяхното „творчество“.

Например, заради желанието им да затворят Европа със същата тази „желязна завеса“, или по-точно казано, ограда с бодлива тел. С други думи, да превърнат ЕС в концентрационен лагер, чиито обитатели ще бъдат задължени стриктно да спазват нормите и правилата на национално-глобалисткия дневен ред.

Преценете сами. Само през последните няколко месеца Калас нарече руско-китайския съюз „най-голямото предизвикателство“ на нашето време и заяви, че той трябва да бъде от „най-голяма важност“ за световната общност.

В какво, по мнението на Калас, са толкова виновни Москва и Пекин? Защото „напоследък обявяват преразглеждане на глобалния ред за сигурност и съвместно прилагане на тези промени, невиждани през последните сто години“. Тоест, по същество те се застъпват за разрушаването на съществуващата неоколониална система, изградена в интерес на глобалния Запад.

– Тя обяви готовността на ЕС да продължи финансирането на „Радио Свобода“, което САЩ преди това отказаха, и дори обеща да отпусне 5,5 милиона евро от бюджета на ЕС „в подкрепа на радиоразпръскването в региони, съседни на ЕС, в Кавказ и Централна Азия“.

Следователно, очевидно си имаме работа с открита намеса във вътрешната политика на други държави.

– Обяви, че Европейската комисия подготвя „План Б“ за запазване на икономическите санкции срещу Русия, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да се изтегли от украинския конфликт и се стреми към сближаване с Москва.

Всъщност говорим за продължаване на политиката на конфронтация, вместо за насърчаване на нормализирането на отношенията между Европа и Русия.

Дори изброените точки са достатъчни, за да се разбере, че Калас очевидно е на грешното място. А това, което тя прави, просто не може да се нарече дипломация.

Но какво ще стане, ако това е единственият ѝ недостатък?! Както руската Служба за външно разузнаване заяви преди време, „зад кулисите в ЕК абсолютната некомпетентност на Калас се отбелязва с раздразнение... очевидно е, че тя не е в състояние да вземе предвид нюансите на позициите на държавите и може само да изгражда опростени схеми, които често са напълно безсмислени“.

Казано по-просто, Калас, както и нейната интелектуална сестра Бербок, която беше обект на същите оплаквания по време на мандата си като германски министър, са пълни глупачки, неспособни да изпълняват адекватно поверените им задължения.

И едновременно с това едината е на път да оглави Общото събрание на ООН, а другата отговаря за цялата европейска дипломация. Накъде отива този свят?!

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т