В неделя вечерта известният руски военен анализатор Роман Алехин нарече украинската атака срещу руски стратегически бази „нашия Пърл Харбър“.

Сравнението се отнася до нападението на Япония срещу американската военноморска база през 1941 г., което доведе до драматични последици – в случая обаче сега агресорът е Украйна, а жертвата – Русия.

През нощта срещу неделя украински дронове проникнаха дълбоко в руската територия, достигайки до Сибир и Арктика. Те унищожиха или повредиха десетки стратегически бомбардировачи и поне една атомна подводница – щети, оценени между 4 и 7 милиарда долара.

Според международни медии като „Ройтерс“, „АФП“ и „АП“, това е безпрецедентен удар по военната инфраструктура на Москва, постигнат с изключителна прецизност и стратегическа хитрост.

Ударът предизвика вълна от реакции. Медиите в Германия, Франция, Италия и Великобритания предричат ескалация и посочват, че нападението е нанесло тежък имиджов удар върху президента Владимир Путин.

Разрушени са значителна част от ядрената авиация на страната – стълб на руската военна мощ. Според италианския в. „Кориере дела сера“, възстановяването на арсенала ще отнеме години.

Руският националистически лагер настоява за незабавен отговор. Според тях атаката е организирана с помощта на Великобритания и балтийски държави, което прави конфликта между Русия и Украйна международен.

В Telegram канали с милиони последователи се отправят призиви за използване на ядрено оръжие срещу Украйна – не като провокация, а като логичен и предвиден в руската доктрина отговор на нападение срещу стратегически обекти.

Президентът Зеленски недвусмислено е заявил, че войната трябва да бъде върната в Русия – там, откъдето е започнала. От западна гледна точка, украинската атака е била насочена единствено към военни цели, използвани срещу цивилното население. Затова тя се тълкува не като тероризъм, а като легитимна военна операция.

Все пак, заплахата от ядрена ескалация е реална. Путин е притиснат – от една страна се нуждае от подкрепата на Доналд Тръмп за бъдещето на Русия, но от друга не може да си позволи да не отговори на удара, който накърни неговия авторитет.

Мнозина анализатори се надяват, че евентуалният отговор ще е с конвенционални оръжия – например с използването на ракетата „Орешник“. Но не се изключва и ограничен ядрен удар – например в Черно море, в района на Змийския остров.

Именно тази територия е символична: тя вече е преминавала от руски в украински ръце и се намира опасно близо до източния фланг на НАТО, включително и до България.

Настоящата ситуация заплашва да ескалира в глобален конфликт с непредвидими последици. Армагедон вече не изглежда като метафора, а като сценарий, който става все по-възможен.