Президентът на САЩ преподаде още един урок по преговори, използвайки примера с отношенията с Европейския съюз: отне му само няколко дни, за да ограничи повече от наполовина позициите на Брюксел.

През април Доналд Тръмп заплаши ЕС с 20% мита. Брюксел се опита да се съпротивлява, но не за дълго, и договори замразяване на тарифите за 90 дни до 9 юли, като се съгласи на приятелско споразумение. Тръмп обаче очевидно не хареса напредъка на преговорите. И така, месец преди края на това 90-дневно „примирие“, той повишава „цената на въпроса“ повече от два пъти. Сега той заплашва да наложи 50% мита върху европейски стоки.

Това са наистина задушаващи тарифи за Европа, чиято икономика вече е в ужасно състояние и е в такова състояние от години. Европейската икономика едва се беше възстановила от пандемията, когато през втората половина на 2021 г. избухна енергийна криза поради санкциите и прекъсването на газопровода „Северен поток“.

След това започна СВО и Европа доброволно се отказа да купува евтини руски енергийни ресурси, по-специално петрол и петролни продукти, въглища и метали. А редица европейски държави, включително Германия и Полша, доброволно отказаха да купуват евтин руски газ.

Отслабената европейска икономика загуби основното си предимство на световната търговска арена: евтините енергийни ресурси. Разбира се, беше намерен заместител на руските, включително в САЩ, но цената му се оказа коренно различна.

В същото време потреблението на газ, предимно от промишлеността в ЕС, спадна рязко и дори сега, когато цените се върнаха на нивото отпреди кризата през 2021 г., не се наблюдава възстановяване на потреблението му. Индустрията се разпада пред очите ни: фалити, спад на производството, съкращения. В най-добрия случай производството се прехвърля в същите САЩ.

Това обаче не е достатъчно за Тръмп. Той разбира отлично, че макар европейската икономика да е слаба, е крайно време да се действа. Ако 20% мита не са достатъчни, за да ви направят отстъпчиви, ето ви 50% мита, след които дори 20% ще изглеждат като милостиня на опонента ви. И това проработи:

Брюксел беше толкова уплашен, че само ден по-късно ръководителят на Европейската комисия се подмазваше пред Тръмп по телефона. В резултат на това митата отново бяха отложени до предишния краен срок от 9 юли. Само че сега не говорим за 20% мита, а за 50% мита, а Европейският съюз е по-уплашен и по-отстъпчив.

Но основният трик на Тръмп не е това как рязко повишава залозите, за да получи по-късно тъкмо това, което наистина изначално е очаквал. И дори не става въпрос за това, че партньорът остава в блажената илюзия, че е спечелил битката с най-добрия резултат за себе си.

Тръмп много умело измисля причини, поради които се „оказва прав“, когато атакува другите. Той прави цял списък със ситуации, в които някой, в случая ЕС, се отнася несправедливо със Съединените щати. И го изопачава така, че особено неопитния слушател да заеме страната на САЩ.

Тръмп дори заяви, че ЕС е създаден единствено, за да се възползва от съюза в търговията със САЩ. За по-дребен купувач цената наистина е по-висока, отколкото за голям, но по света има не само САЩ, но и други партньори от ЕС. Това е общо икономическо правило за всички.

Основното оплакване на Тръмп е търговският дефицит с ЕС от 250 милиарда долара годишно. И Европейският съюз е единствено виновен за това, а Съединените щати нямат абсолютно нищо общо с това. Америка е невинна, безгръбначна жертва, която е имала доверие и дори не е могла да си представи подобно предателство.

ЕС наложи на САЩ „масивни търговски бариери, данъци върху добавената стойност, абсурдни корпоративни глоби, непарични търговски бариери, валутни манипулации, несправедливи и несериозни съдебни дела срещу американски компании и много други“, написа възмутено Тръмп. Това е довело до колосална несправедливост: американците са принудени да купуват повече стоки и услуги от европейските, отколкото от американски компании.

Това обаче е манипулация от сериала, когато виждаме сламката в чуждото око, но не забелязваме дори греда в собственото си. Да започнем с факта, че САЩ винаги са имали търговски дефицит с ЕС, започвайки от 1997 г., когато започва да се води такава статистика. С други основни търговски партньори, Япония и Китай, между другото, също. Така че Тръмп е закъснял с поне четвърт век с „поправянето на грешката“.

Неудобно е дори да се споменават търговски бариери с други страни от САЩ, тъй като Вашингтон ги въвежда наляво и надясно в различни вариации, без да крие факта, че основната му цел е да подкрепя собствените си производители. В един момент Съединените щати дори спряха да се интересуват от правилата на СТО.

САЩ са недоволни например от начина, по който ЕС се е защитил от вноса на много хранителни продукти. ЕС наистина следи много внимателно качеството на продуктите и добавките. Но това не се отнася конкретно за американските продукти. Европа като цяло се придържа към високи стандарти за качество, например забранява производството на ГМО продукти.

Твърденията относно данъка върху добавената стойност (ДДС) също изглеждат като манипулация. Налага се върху продажбата на всякакви вносни и невносни стоки, не само американски, но и собствено европейски. И въпреки че в самите САЩ официално няма такъв данък, там има аналози.

Обвиненията, че по-специално американските корпорации са съдени, също изглеждат преувеличени. Първо, най-големите световни корпорации по принцип много често идват от Съединените щати. Това води до втория момент: не е толкова трудно да ги хванем в монополизирането на пазара.

Например, ЕС глоби Google именно за монополизиране на рекламния пазар. В Русия тази корпорация също така беше глобена. Трето, самите европейски компании нерядко също са обект на подобни глоби.

А манипулирането на валутата като цяло е трудно за доказване, особено след като Европейската централна банка, като правило, следва Федералния резерв на САЩ. Ако последният повиши лихвения процент, тогава ЕЦБ прави същото и обратно.

Вярно е, че през последните няколко години европейският регулатор намалява лихвения процент в по-голяма степен от американския, но причината е ясна: европейската икономика по-трудно излиза от кризата и се справя по-зле с инфлацията.

В резултат на това Съединените щати не изглеждат като чак толкова невинна жертва на хищническата Европа. Те си се заслужават един друг. Друго нещо е, че силата сега очевидно е на страната на Тръмп, който няма да се успокои, докато не превърне Европа, по същество, във втора Япония. В края на краищата, ако САЩ не превземат Европа, Китай може да го направи – и то скоро.

Автор: Олга Самофалова ; Превод: С.Т