ДОЦ. Д-Р БОРЯНА ГАГОВА: Какво е юридическото значение на волята на на българския народ при взимане на съдбоносни за него решения? Все още ли правото е въздигната в закон воля на господстващата класа?

В годините, в които следвах „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет, а то беше в периода – 1967 -1971 г., краткото определение за „право“, което се искаше от нас, студентите, да знаем наизуст, беше – „Правото е въздигната в закон воля на господстващата класа.“ По-късно това определение на Андрей Вишински, дясната ръка на Сталин, беше отречено и заменено с дълги, описателни, трудни за запомняне определения, в които имаше доста думи, но не и думата „справедливост“, а за волята на народа в държавното управление и въпрос не можеше да става. Така че, за съжаление, най-вярното определение и до сега май си остава това на Вишински.

Години по-късно, когато бях вече асистент по административно право, имах необичайно преживяване, което се запечата в съзнанието ми. Обяснявах понятията за право и правна система по официалната трактовка, когато един нов студент с по-тъмна кожа, прехвърлил се от Парижкия университет, известен като Сорбоната, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски“ (по неговите разяснения поради трудности да си плаща таксата там), поиска думата и каза на разбираем български език: „Не съм съгласен с Вас и тези определения за право и законодателство, които ни цитирате. Там, където аз досега съм учил, непрекъснато ни повтаряха, че „ закон без справедливост не е право“.

Дали справедливостта като категория все още е водеща в юридическата теория и практика на Франция – не зная, но в България очевидно, че не е.

Не е справедливо българският народ да бъде лишен от конституционно закрепеното му право в чл. 1 на Конституцията ни да дава израз на волята си и сам да решава при съдбоносни за него въпроси, като този за замяната на собствената му парична единица със 140 годишна история, с друга – наднационална, която пък е възможно да се окаже с временен характер? Да бъде принуден да се откаже от финансовия си суверенитет и от правото да решава сам историческата си съдба в полза на една институция с неясен статут и бъдеще!

От доста години се говори за полезна за гражданите реформа в еврозоната, но тя така и не се състоя. Нещо повече – върви се към дигитализиране на еврото и установяване на тотален контрол върху европейското население. Тази е причината сега евробароните да са толкова благосклонни към нас, за да ни вкарат в капана, украсен със сладкиши!

Това, което трябва да се направи в Европа, е да се премахне еврозоната и да се въведе еврото като успоредна валута, съществуваща наравно с националните валути за страните, които не желаят еврото като единствена, при това дигитализирана валута.

Държавническият и юридическият анализ на проблема „лев – евро“ показват, че отказът от собствена национална парична единица на която и да е било държава в полза на друга – наднационална организация, управлявана от външни на националната държава органи, представлява не само отказ отфинансовсуверенитет, а и значително смаляване и ограничаване на цялостния народен суверенитет. Съобразно Българската конституция, това правомощие принадлежи на суверена на държавната власт – българския народ, който има право да го осъществява непосредствено, както и чрез органите, предвидени в Конституцията. Когато е налице колизия между волята на народа и волята на управляващите органи, следва да се прилага волята на народа, тъй като той е първичният суверен. Ако липсва достатъчно яснота каква е действителната воля на суверена, то тя трябва да се установи чрез официално допитване (референдум) до гражданите.

Националната парична единица на Република България - ЛЕВЪТ, е израз не само на икономическия, но и на цялостния държавен суверенитет и има пряка символна връзка с ЛЪВА в националния ни герб. Поради това е недопустимо тя да бъде сменена с наднационална парична единица без изрична оторизация от целокупния български народ, в качеството му на върховен притежател на народния суверенитет. Това ясно е разписано в чл. 1. ал. (3) на Конституцията на Република България, в която е прогласено правилото, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Следователно, щом има обосновано предположение, а дори и да има само обосновано съмнение, че народът в своята преобладаваща цялост има възражения по отношение замяната на националната парична единица с друга – наднационална, то е задължително той - НАРОДЪТ да бъде попитан изрично и да му се даде възможност по ясен и категоричен начин да изрази своята воля по този въпрос.

Решението трябва да бъде на народа, в качеството му на суверен, а не на която и да е било институция, включително и на Народното събрание. Това е така, защото в настоящата ситуация волята на преобладаващото мнозинство от народа е в синхрон с Конституцията, а волята на управляващите държавните институции – в колизия с Конституцията. Следователно трябва да се даде преднина на волята на народа. Ако това не се направи, ако няма общонародна оторизация за решението на Народното събрание – то според българската Конституция, за разлика от някои други конституции, в които няма такива текстове като чл. 1 от нашата, това решение ще бъде противоконституционно, недействително и директно – нищожно, на основание липса на специално оправомощаване от суверена и поради това – липса на компетентност за взимане на такова решение.

Всичко друго, което имах намерение да кажа относно юридическия аспект на проблема, включително и международния, е изложено превъзходно в статията на адв. Владимир Шейтанов „За народния суверенитет и представителната демокрация“ и не е необходимо аз да го повтарям. По тази причина се концентрирам върху главното – ще успее ли волята на народа да надделее над волята на господстващата класа?

Светът много бавно, но неотклонно напуска епохата, в която определяща е „волята на господстващата класа“. Предстои да се навлезе в епохата, в която „волята на народа“ ще стане определяща и „просветената демокрация“ ще замени псевдодемокрацията.

Самоосъзнаването на българския народ вече е започнало. Фактът, че около една четвърт от него все още се заплесва и пилее по чуждопоклонничество, не е за подценяване, но и тази разнородна група скоро, поне частично, ще започне да се самоосъзнава като част от цялото.

ЕДНО НАСЕЛЕНИЕ СТАВА НАРОД, КОГАТО СЕ НАУЧИ И СПОЛУЧИ КОЛЕКТИВНО ДА КАЗВА „НЕ!“

Гърците го могат. Сърбите го могат. Можем ли го и ние, българите? Способни ли сме твърдо и безкомпромисно да кажем – „НЕ“ на евродигиталния концлагер?!

2025 година е решаваща за България. Сега е моментът да докажем, че сме се поучили от грешките си и да си вземем изпита за национална зрялост. Ако сме целенасочени и упорити – ще успеем.

Автор: Доц. д-р Боряна Гагова