В онези, наречени някога застойни, времена на относително политическо спокойствие в Европа имаше една мелодия, доста популярна в социалистическите, но позната и в западните страни, със заглавието „Искат ли руснаците война?“ Изпяваше се въпросът, който беше по-скоро алегоричен, защото носеше в себе си и отговора – „Не, не искат!“
Такива въпроси от скоро вече не се задават, въобще изчезнаха от политическия фолклор в Европа. За момента те не са актуални. И без тях политическият ефир е препълнен с днешния отговор, а именно, че само Русия иска война и никой друг. Всички останали из нашите европейски краища и преди всичко задокеанските ни партньори искат мир и само мир. Толкова миротворци на куп отдавна не бяхме виждали наоколо. Човек кощунствено би си помислил, че този украински конфликт предварително е забъркан единствено и непременно за да се докаже, че Европейският съюз, който отскоро се превърна в военнополитически щурмови отряд, е най-активният борец за мир. Всички вече се правим, че забравихме, как допреди само половин година се твърдеше, че Брюксел е най активният поддръжник на идеята да се направи всичко възможно Украйна да победи Русия във война. Народът по този повод умно го е казал – не гледай, какво ти говори, а какво прави.
Направиха го номера. Подкокоросаха Зеленски да атакува Кремъл, един вид да се покаже, че е най- банбашка в тази война. В отговор Киев запламтя отвсякъде. Никой обаче не иска да се размисли, кой в случая е лудият и кой - по-луд. Май не приличаше да е случайност тази атака срещу кабинета на Путин. Макар и да изглеждаше като една откачена операция, тя обаче беше извършена контролирано, технически и логистично подкрепена от космическите братя по оръжие на Зеленски. Определено бе постигната целта й. По въпроса искат ли руснаците война, след последвалата дронова вълна вече няма други, алтернативни отговори. Обърна се съвсем палачинката. Ако досега вървеше хитът, че трябва да помогнем на украинците да победят руснаците, сега става обратното - всички ние искаме украинците да постигнат мир, обаче понеже единствен Путин иска война, няма как, принудени сме да направим възможното и да заредим отново Украйна с нови системи оръжия, вече без ограничения, за продължаване на военните действия. Това прибързано първи си го каза директно канцлерът Мерц, когото както е тръгнало много скоро може би ще почнат да наричат Хайл Мерц! Съвсем ще му пасне на ролята, която си е избрал. Те със Зеленски от скоро, както казват младите, са си най-гъсти. Не случайно Зеленски набързо първо притича в Берлин, „с просяшка торбичка“, както се изрази един от немските блогъри.
Вече е ясно и на редовия консуматор на новини в Европа, че тази поредна шумотевица в кошера на миротворците е отново продължение на театралния спектакъл, който се играе през цялото време, само че с поредна, конюнктурно предопределена смяна на декора и поръчана актуализирана драматургия. Героите на сцената един след друг се надпреварват да твърдят, че вече те не са тези, които карат Украйна да победи Русия, а които я убеждават да постигне примирие. Разбира се, без оръжия не може. Ескалацията на обстановката, тенденциозно предизвикана, е видна с просто око. Тя беше предсказуема. Нямаше как да почнат преговори и брюкселската групировка да ги посрещне с овации след като никой не сметна за нужно да ги покани и те да участват.
Тръмп се оказа доста лековерен човек. Мята се със своето доверие от Путин към Зеленски, от Зеленски към Путин. Отскоро е започнал дори да общува, вероятно за ужас на своите най-близки сътрудници, с някои европейските лидери, които доскоро не поглеждаше. Взе да си позволява и доста крайни заявление по отношение на Путин. Интересно, дали вече не е време някой да му подскаже, след като сам не се сеща, че с Путин и Си Зи Пин не може да говори от позиция на владетеля на планетата, който диктува на другите как трябва да живеят и какво да правят. Беше започнал диалог и всички се надявахме, че той ще доведе до онова, което чака целият свят - да се разберат отново тримата големи, да раздадат всекиму по заслугите и да миряса планетата.
Явно в Брюксел са усетили промяната в Тръмп и докато тя все още го държи, бързат да си възвърнат онова, което бяха загубили като позиции. На секундата се започна да се говори за смъкване на забраната за някои системи оръжия и за допускане на онези, за които отдавна се знае, че не е украинци ги управляват. Което също е ясно, че ще доведе рано или късно до пряк сблъсък. Тяхната отдавнашна мечта - да се провокира Русия да тръгне на директен сблъсък с НАТО. Тогава вече САЩ няма къде да ходят, както се казва, и ще си заемат съответното място. Сещам се даже, че възможно са намислили как леко ще се изтеглят след това настрана и ще оставят САЩ директно да си блъска главата с Русия.
В Брюксел сериозно се бяха подплашили, когато взеха да се чуват от Белия дом едни такива неприлични приказки за бизнес планове между Русия и САЩ, за споразумение за спиране на огъня при съответните условия, които устройват и двете страни, тоест и Русия в това число, и за други кощунствени изявления на членовете на екипа на Тръмп относително обстановката в Европейския съюз. Ето че сега, след като Тръмп изръмжа срещу Путин и започна вече да говори с друг тон и след като си свършиха работата с оръжието, дойде според тях времето да не забравят да се разправят и с хората на Тръмп в Европейския съюз и най-вече с Орбан.
Точно тук в този случай ми се струва, че чашката ще прелее. Не за първи път се самозабравят нашите европейски лидери, особено незаменимата водеща четворка, с Британия в това число. Успяха да съберат министрите на 17 страни и упорито се напънаха да мъдруват как да махнат правото на глас на Унгария. И по нашите медии това се съобщава като нещо крайно важно, даже жизнено важно за Европейския съюз. Имаме си една от неотдавна самообявила се за водеща, наша европейска журналистка, домуваща в Париж, която с възпалени очи, ще си спестя да добавя нещо и за устата й, се запени да увещава всички по съответните централни медии, че е на път всеки момент да се случи онова, което много отдавна е трябвало да стане - да се махне правото на глас на Унгария като член на Европейския съюз. Това го мислят в момента 17 министри и никой не пита, а къде са останалите десет, ако не броим Унгария. Кой ги пита тях? Някой не се ли сеща, че това автоматично означава, че Унгария излиза извън Европейския съюз. А когато излезе Унгария от Европейския съюз, ще стане съвсем интересно. Подсетете се само колко бързо ще се възстанови австроунгарската империя, например, с една нова конфигуративна схема и то със съдействието точно на САЩ. А към новото съдружие дали няма бързо да се приобщят страни като Италия, Белгия, Нидерландия, че и Испания и Португалия. А северно-европейските страни, че и Полша дали ще продължат да търпят брюкселския диктат. И какво ще се получи? Май Европейският съюз може и да не се разпадне, а да стане друг. Просто малко повече от 17 страни биха могли да се съберат тогава и да обсъдят дали да отнемат гласа на Франция и Германия и да ги оставят да присъстват на една ръка разстояние като Британия.
Фитилът, който ще запалят на това съвещание министрите на външните работи, много бързо ще догори и бомбата ще избухне. В кокошарника на тъй наречените желаещи редиците започнаха да се стопяват. Независимо от това че винаги повикани отиват да се разходят и да се снимат. Последните им срещи като резултат де факто имат само фотографическо изражение и нищо повече. От друга страна, наистина не е лесно да бъде обяснена тази прекомерна агресивност от страна на руснаците в последните дни на бойното поле, но едва ли това е свързано само с това, че са ядосали Путин като са атакували вертолета му и канцеларията му в Кремъл. Защо да не допуснем, че това е също планиран ход, който скоро ще доведе до съответното кардинално решение на въпроса с Украйна, а и с този на Европа. Дано само да е в мирен десен.
Автор: Павлин Павлов
