Европейският съюз (ЕС) прие да възстанови квотите за вноса на редица земеделски стоки от Украйна, което утежнява още повече предизвикателствата пред засегнатата от войната икономика на страната, предава Bloomberg.

Ограниченията, които бяха отменени в началните етапи на руското нашествие през 2022 г., за да се подкрепят местните земеделски производители, са възстановени от Европейската комисия (ЕК) в четвъртък, съобщи говорител на институцията пред Bloomberg News. Възобновените ограничения ще влязат в сила от 6 юни.

Квотите са временна мярка и блокът работи по прегледа на Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна, допълва говорителят. Наличните до края на 2025 г. квоти ще възлизат на 7/12 от обичайните годишни обеми, тъй като ще влязат в сила през юни.

Нито една страна членка на ЕС не се е противопоставила на решението. Швеция, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Ирландия и Литва са се въздържали.

Износът на селскостопанска продукция е изключително важен за икономиката на Украйна и по-лесната търговия с ЕС помогна на украинските земеделски производители да преодолеят огромните предизвикателства, включително временната загуба на основния им маршут за износ през Черно море и производствените затруднения, породени от противопехотните мини и привикването на военна служба.

Рязкото увеличаване на износа на относително евтините украински стоки към пазара на ЕС доведе до отпор от страна на местните земеделски производители в страни като Полша, Унгария и Словакия. Това, на свой ред, предизвика политическо противопоставяне заради протекционистичните мерки сред съседните страни, някои от които, като Полша, преди това бяха силни съюзници.

Междувременно днес Русия и Украйна започнаха мащабна размяна на пленници, която се очаква да бъде най-голямата от началото на войната, както беше договорено миналата седмица при първите им преки преговори от над три години насам, съобщава източник от украинската армия, цитиран от Ройтерс.

Украинските власти уведомиха репортерите да се съберат на място в северната част на Черниговска област в очакване там да бъдат доведени някои от освободените пленници. Източник от украинската армия съобщи, че размяната все още е в ход. Към следобедните часове московско време руските държавни медии все още не съобщават за размяната, а руското министерство на отбраната засега не е отговорило на искане за коментар.

Русия и Украйна приеха след двучасови преговори в Истанбул миналата седмица да разменят по 1000 пленници, но не постигнаха съгласие за прекратяване на огъня, предложено от президента на САЩ Доналд Тръмп. Предишните размени на военнопленници бяха осъществени с посредничеството са Обединените арабски емирства.

Размяната на пленници беше единствената конкретна стъпка към мир, за която двете страни се договориха по време на преговорите в Истанбул.

„Поздравления и за двете страни в тези преговори. Това може да доведе до нещо голямо???“, заяви Тръмп в публикация в социалната си мрежа Truth Social. Той посочи, че размяната вече е приключила.

Смята се, че стотици хиляди войници и от двете страни са били ранени или убити в най-кървавия конфликт в Европа от Втората световна война насам, въпреки че нито една от страните не публикува точни данни за жертвите. Десетки хиляди украински цивилни също загинаха при обсадите и бомбардировките на украински градове от руските сили.

Украйна твърди, че е готова за незабавно 30-дневно примирие, но Русия, която започна войната, като нахлу в съседната си страна през 2022 г. и сега окупира около една пета от територията ѝ, заяви, че няма да спре нападенията, докато не бъдат изпълнени условията, които поставя. Член на украинската делегация заяви, че тези условия не могат да бъдат отправна точка.

Бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили Валерий Залужни заяви днес, че Киев не може да се надява на чудо и да си върне всички територии, които загуби по време на войната с Русия. Залужни казва още, че Украйна не бива да мечтае за възстановяване на границите си, установени с рухването на съветското управление през 1991 г., или на границите непосредствено преди пълномащабното нашествие на Русия през февруари 2022 г.

Президентът Володимир Зеленски иска възстановяване на границите от 1991 г., но признава, че Украйна не може да си върне всички окупирани земи със сила и че ще са необходими дипломация и време.

Русия окупира Крим през 2014 г. и го анексира в ход, който беше признат от малко страни. Сега нейните въоръжени сили контролират около една пета от украинската територия, включително големи части от Източна Украйна.

„Надявам се, че в тази зала няма хора, които все още се надяват на някакво чудо или щастлив знак, който ще донесе мир на Украйна, границите от 1991 г. или 2022 г. и че след това ще има голямо щастие“, каза Залужни, който беше популярен главнокомандващ на въоръжените сили през първите две години от войната, в реч на форум в Киев в четвъртък.

Моето лично мнение е, че врагът все още разполага с ресурси, сили и средства, за да нанася удари по нашата територия и да се опитва да провежда конкретни настъпателни операции“, заяви той в речта си, която беше публикувана от в. „Украинска правда“ в петък.

51-годишният Залужни беше заменен като главнокомандващ през февруари 2024 г. след месеци на разногласия със Зеленски. Сега той е посланик на Украйна в Лондон.

Зеленски и други обществени фигури отдавна призовават за извеждане на руските сили и връщане на границите от 1991 г., включително Крим.

Но тъй като през последните месеци усилията бяха насочени към започване на преговори за постигане на примирие, публичните изявления на Киев бяха по-умерени по въпроса за отстъпването на територия.

Миналия месец кметът на Киев Виталий Кличко заяви пред ВВС, че може да се наложи Украйна временно да отстъпи земя като част от мирно споразумение с Русия. Той заяви, че Зеленски може да бъде принуден да приеме „болезенно решение“ за постигане на мир, въпреки че украинският народ никога не би приел окупация от Русия.

Залужни заяви, че Русия води война на изтощение вече повече от година и предвид по-малките сили на Украйна и трудните икономически условия единствената надежда на Киев е да разчита на модерна технология. „Можем да говорим само за високотехнологична война за оцеляване, при която се използват минимум човешки ресурси, минимум икономически средства за постигане на максимална полза“, посочи той. „И в тази ситуация трябва да разберем това: нашите финансови и икономически ресурси са ограничени; зависимостта ни от помощта на нашите партньори е съвсем очевидна и това трябва да бъде взето под внимание“, допълни Залужни.

Обществени допитвания показват, че Залужни все още е сред най-популярните обществени фигури сред украинците. Социологически проучвания сочат също, че рейтингът на Зеленски се повишава след спора му с президента на САЩ Доналд Тръмп на среща в Белия дом през февруари.