След натоварения уикенд на преговори в Женева (между САЩ и Китай – бел. ред.) нетърпелив репортер попита кога ще бъдат обявени резултатите. Ли Ченган, търговският представител на Китай, отговори с усмивка и една стара поговорка: „Добрата храна никога не закъснява.“
На 12 май Америка се съгласи да намали „реципрочните“ мита, които наложи на Китай миналия месец, от 125% на по-смилаемите 10% за поне 90 дни. Китай се съгласи да направи същото. Освен това се съгласи да отмени други ответни мерки, като например ограниченията върху продажбите на редкоземни минерали.
По-ранните мита, които всяка от страните е наложила, ще останат в сила. Те включват американската такса от 20 %, която Доналд Тръмп въведе, за да накаже Китай за производството на съставките на фентанила – синтетичен опиат. Резултатът е комбинация от мита, които са много по-високи от тези, които г-н Тръмп наследи при завръщането си на поста през януари, но много по-ниски, отколкото изглеждаше вероятно преди няколко седмици, когато г-н Тръмп правеше забележка на Китай за „липсата на уважение“, а Китай се готвеше за продължителна търговска война. През следващите 90 дни Китай ще бъде изправен пред 10% реципрочна тарифа като всички останали, въпреки че беше
единствената страна, която се осмели да се противопостави на Америка
Пазарите погълнаха новината. Доларът поскъпна с около 1% спрямо еврото. Индексът на големите американски фирми „S&P 500“ скочи с 2,6% при отварянето си на 12 май. Фондовите пазари в континентален Китай затвориха преди новината за споразумението. Но в Хонконг индексът Hang Seng, който включва много компании от континенталната част на Китай, се повиши с 1,7 % в последния час на търговията.
Преди началото на разговорите Скот Бесент, американският министър на финансите, заяви, че двете страни се стремят единствено да се споразумеят за какво да говорят. През уикенда г-н Тръмп написа в социалните мрежи, че мито от 80 % за Китай „изглежда правилно!“ Когато в събота преговорните екипи бяха видени да напускат мястото на срещата само след няколко часа, някои се опасяваха, че преговорите са се провалили. Всъщност преговарящите тъкмо бяха отишли да обядват.
С какво тогава се обяснява неочакваният успех на Китай?
Джеймисън Гриър, търговският представител на Америка, отдаде дължимото на мястото на провеждане на преговорите. Преговорите се проведоха не в „стерилен“ хотел, а в уютните стаи и привлекателната територия на посланическа резиденция. Според г-н Гриър много от най-трудните въпроси са били обсъждани на дивани във вътрешния двор под едно красиво дърво.
Междувременно състоянието на търговията между двете страни беше станало много по-неудобно. През април китайският износ за Америка е спаднал с 21% в сравнение с година по-рано. Цените на китайските стоки, обявени на уебсайтовете на големите американски търговци на дребно, се покачват бавно, но неумолимо.
На пресконференция на 12 май г-н Бесент почти призна, че митата срещу Китай са излезли извън контрол. Преди това, на 2 април, или „Деня на освобождението“, г-н Тръмп обяви „реципрочна“ тарифа от 34% за Китай. В отговор на китайските ответни мерки тарифата бързо нарасна на 84%, а след това на 125%. Резултатът е „еквивалент на ембарго“, което никоя от страните не желае, заяви г-н Бесент.
Той подчерта, че споразумението от Женева включва ангажимент от страна на китайските официални лица за продължаване на разговорите. Ако този „механизъм“ вече е бил налице, „злополучната ескалация“, последвала изявлението на г-н Тръмп от 2 април, е можела да бъде избегната, каза той. Това беше необичайно признание. Ако само на американските висши икономически служители беше хрумнала гениалната идея да се срещнат лично с китайските си колеги преди Деня на Освобождението, двете най-големи икономики в света може би щяха да си спестят много сътресения.
Финансовият хаос след Деня на Освобождението,
който включваше революция на пазара на облигации и рязко поевтиняване на долара, помогна на г-н Бесент да убеди г-н Тръмп да предложи 90-дневна отсрочка на всички търговски партньори на Америка на 9 април. След преговорите в Женева към списъка беше добавен и Китай. Нейната реципрочна тарифа от 10 % е най-ниската, на която се радва всяка страна. Нещо повече, Китай се сблъсква с тази ниска реципрочна тарифа, въпреки че за разлика от другите търговски партньори на Америка, той все още има въведена ответна тарифа от 10 %.
Големият въпрос е какво ще се случи след 90 дни. Преговорите по повечето търговски споразумения отнемат много повече време. А Америка вече се опитва да сключи споразумения с 16 други икономики едновременно. Г-н Бесент внимаваше да изтъкне, че избраната за Деня на Освобождението тарифа от 34% за Китай не е мъртва буква. Тя остава стандартната, към която Америка ще се върне след паузата, ако междувременно не се случи нищо.
За да предотврати тази възможност, Китай може да се съгласи да купува от Америка повече стоки, като например петрол или соя – стоки, които така или иначе би могъл да купува от другаде. Той би могъл също така да убеди Америка, че работи по-усилено, за да се справи с химическите компании, които произвеждат съставки на фентанила. Г-н Бесент беше впечатлен от факта, че китайската делегация включваше министър на обществената сигурност, който беше добре запознат с въпроса за фентанила. Може би двете суперсили ще постигнат компромис, при който Америка ще повиши реципрочната тарифа до 34%, но ще премахне санкцията от 20% за фентанила. Това може да е достатъчно, за да се превърне швейцарското примирие в по-траен мир.
Източник: „Икономист“
