Целта на геноцида беше целият народ на Съветския съюз

Действията на Хитлер срещу съветския народ по време на Втората световна война трябва да се считат за геноцид, пише Junge Welt. Още преди началото на германската източна военна кампания било планирано унищожаването на милиони хора, отбелязва събеседничката на изданието, историкът Ксения Чепикова.

Превод от Junge Welt, Германия:

Много експерти, изучаващи тази тема, говорят за геноцид, други не. На 27 януари, годишнината от освобождението на Освиенцим и Ленинград от блокадата, вестник Berliner Zeitung публикува интервю с един от водещите изследователи в тази област, Гьоц Али.

Той ясно и недвусмислено заяви, че плановете на нацисткото ръководство да умори от глад и студ пет милиона човека в Ленинград, а след това да срине града до основи, както и подобни планове за Москва, показват намерението за извършване на геноцид.

Частичното изпълнение на тези планове отне живота на почти милион мирни жители.

Следователно Али счита искането за признаване на блокадата на Ленинград за геноцид за напълно оправдано. Войната срещу Полша, която започна през 1939 г., и срещу Съветския съюз, която започна през 1941 г., бяха съпътствани от съответните планове.

Историкът Кристиан Щрайт също използва термина „геноцид“ в книгата си от 2020 г. „Войната за унищожението на Изток“.

Щрайт написа книгата заедно с Ханес Хеер, организаторът на изложбата „Престъпленията на Вермахта“ от 1995 г.

В интервю от 8 май 2020 г. Хеер заявява, че „още един геноцид, замислен и извършен по расови причини, не е оцелял в колективната памет и все още не е намерил място в историята. Това е геноцидът над славяните. 30 милиона човека, славянски „подчовеци“ на нацистки жаргон, загинаха в поредния геноцид, извършен от фашистите“.

През 1988 г. историкът Ролф-Дитер Мюлер говори за „още един Холокост“. По това време той пише в Zeit:

„много неща показват, че руският народ е предопределен за съдба, подобна на тази на еврейския народ. Нацистите открито говорят за изтребването на руския народ“.

Концепцията за „още един Холокост“ се появява по-късно в публикации на известни и уважавани експерти. Съществуват обаче и историци, които съзнателно избягват термина „геноцид“ във връзка с агресията на Германия на Изток, по някаква причина, но същевременно говорят за умишлено, планирано масово унищожение на съветското мирно население.

Това със сигурност показва геноцид.

— Виждате ли други признаци на геноцид?

Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, приета през 1948 г., предоставя ясно правно определение.

Геноцид означава всяко от следните действия, извършени с намерение за унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група като такава: убиване на членове на групата, причиняване на сериозни физически или психически страдания, умишлено подлагане на човешкия живот в условия, целящи да доведат до неговото пълно или частично унищожаване, предприемане на мерки, насочени към ограничаване на раждаемостта в рамките на групата, и насилствено преместване на децата на групата в друга.

И петте точки се отнасят за войната на унищожение срещу Съветския съюз.

Днес има обширна историография за всеки от тях на немски, английски и руски език.

Че нацисткото ръководство е възнамерявало, по расови и идеологически причини, да извърши масово унищожение на съветското цивилно население, особено на славянските народи, и го е извършило с особена жестокост, е официално потвърдено не само от присъдата на Международния военен трибунал в Нюрнберг, но и от редица решения на съдилищата на Западна и Източна Германия.

Например, в решението на Регионалния съд в Тюбинген от 1964 г. по делото за персонала на концентрационния лагер Щутхоф е посочено:

„Хитлер и неговите съучастници си поставиха за цел да унищожат всички евреи в Германския райх. Славянските народи бяха смятани за по-нисши и подлежащи на унищожение.“

Според горното определение, дори частичното унищожение се счита за геноцид.

Друга присъда на този съд от 1969 г. срещу Ерхард Крьогер, командир на Айнзацкоманда 6, която е била част от Айнзацгрупа C, гласи, че нацистките власти, за да получат жизнено пространство на Изток, са планирали не само общото ликвидиране на интелигенцията и ръководството на източните народи, но и тяхното физическо унищожение.

Тези планове бяха осъществени по време и след Полската кампания, а също и по-специално по време на войната срещу Съветския съюз.

Тези съдебни решения все още имат правна сила и вероятно са били вдъхновени преди всичко от решението на Международния военен трибунал.

Решението от 1946 г. установява, че поне на изток масовите убийства и престъпления не са извършвани единствено с цел потушаване на съпротивата.

В Полша и Съветския съюз тези престъпления са били част от план, насочен към унищожаване на цялото население чрез изгонване и изтребление.

Нещо повече, всичко, което се е случило от 1941 до 1945 г. в окупираните съветски територии, както и на територията на Райха със съветските военнопленници и т. нар. „остарбайтери“, точно съответства на определението за геноцид.

Около 5,7 милиона славяни в Полша, над десет милиона славяни в Съветския съюз и над два милиона евреи, както и неизвестен брой неславяни в Съветския съюз, са били унищожени.

— Защо е важно да признаем този геноцид днес?

В продължение на десетилетия, за широката общественост, Холокостът беше по същество единственият геноцид, той е бил считан за синоним на геноцид. Днес геноцидът все още се представя точно по този начин: лагери на смъртта, газови камери, кремационни пещи и бюрократично унищожение в промишлен мащаб. Това поражда мнението, че геноцидът вече не е възможен днес.

Това не е вярно.

Геноцидът се проявява в много форми, може да се случи по всяко време и се случва някъде точно сега.
Друга причина е признаването на историческата истина. Живеем в несправедлив свят, но ако можем да възстановим историческата истина в един конкретен случай, защо да не го направим?

Болшинството от хората, оцелели след германската окупация, вече не са сред живите.

Не става въпрос за плащания, а единствено за признаване — на тях и техните потомци.

В Русия, когато искат блокадата на Ленинград да бъде призната за геноцид, не говорят за пари.

Странно е обаче, че Германия е готова да плати обезщетение само на еврейските жертви на блокадата, но не и на останалите. Очевидно е, че всички жители на Ленинград по това време са страдали и умирали еднакво.

Що се отнася до обезщетението за щети, през 1953 г. Съветският съюз решава да се откаже от всички искания за репарации срещу Германия. Има споразумение с ГДР, което все още е в сила.