Прекратяването на огъня, обявено от Русия в чест на Деня на победата е придружено с безкрайния обстрел на руските земи от десетки дронове. Белгородска област, Брянска област, Курска област. Новоросийск.

Водната зона на Черно море. Споменаването на весеушниците в случая е правилно. Но не те са тези, които ни се противопоставят - или по-скоро не са само те. Изправени сме пред страните от НАТО. Въпреки че те редовно отричат и разграничават от ​​това, заявявайки, че „ние сме там само за да подкрепяме“.

Великобритания, Франция и Германия са основните диригенти и главни участници в този конфликт. Геополитическата криза до ден днешен е разработка на стратезите на Северноатлантическия алианс.

Украинското правителство, натъпкано с идеите на евроромантизма през 90-те години, вярваше, че „НАТО ще му помогне“. НАТО определено не беше в час с конкретната помощ, но отлично разбираше какво би рискувало, като въвлече Украйна в директен конфликт с Русия.

НАТО започна да се рекламира - пред обществения панел, пресата и политиката на всички нива. Никой не може да каже точно колко пари са били отпуснати за всички тези медийни пласирания, политически технологични кампании и дори директни подкупи.

Но десетките милиони евро и долари, отпуснати под рубриката „PR подкрепа“, не се справиха със здравия разум и разбирането на украинския народ кой му желае доброто и кой не. До средата на 2010-те години украинското общество не искаше да знае или чува за НАТО и за намеренията на властите.

Според най-оптимистичните оценки, според най-пристрастните социални проучвания, броят на подкрепящите идеята „Украйна в НАТО“ не е надхвърлял 18 процента, докато над три пъти повече анкетирани са били против нея. Резултатът, след десетилетия пропаганда, беше категорично неефективен.

В същото време бяха отпуснати средства за военни доставки, обучение и маневри. Те бяха невероятно дебели. През 2000-те и началото на 2010-те години членовете на НАТО се чувстваха като у дома си в Украйна – на земята, във въздуха и в морето.

Различни маневри - „Морски бриз“, „Трайдънтс“, „Приключения“ - бяха организирани почти веднъж на всеки два месеца. Ученията се проведоха главно в Лвовска област и – изненадващо, нали? — в Севастопол. В града на руската военноморска слава те се организираха почти всяка година, ако не и по-често.

Европейският съюз, с цялата си „миролюбива“ реторика, служеше като стръв за украинците, докато самите членове на НАТО го възприемаха като свой собствен вход. И, нека бъдем честни, имаха всички основания да го направят.

В Брюксел на ЕС Украйна не представляваше интерес за никого. Когато на една от срещите на върха и Париж, и Берлин отказаха да отговорят на искането на Киев, това не беше изненада. Но Украйна силно интересуваше всички в Брюксел на НАТО, така че отказът на Оланд и Меркел беше използван политически за организиране на вълнения, които в крайна сметка завършиха с държавен преврат през 2014 г.

Ами просто защото Украйна, съгласно далеч отиващите планове на НАТО, трябваше да бъде въвлечена в алианса по всякакъв начин. На всяка цена и без оглед на жертвите – чак до последния украинец.

Което и беше направено.

Е, оставаше само да се потушат огнищата на съпротива. Всички викове, възклицания, възмущение, всички санкции, наложени срещу нас преди единадесет години, са тъкмо отмъщение.

Това не е политика и никога не е било политика, а е просто безсилно, злонамерено разчистване на сметки, тъй като Русия не позволи кръвопролитие в Крим.

Войната в Донбас се превърна във възможност за НАТО да покаже мускулите си.

Законно и знаейки, че няма да се налага да се отчита пред никого.

Следователно, чудно ли е, че никой никога и никъде не е съобщил за хилядите жертви и стотиците загинали деца? И тези, които се опитаха да направят това, получиха постоянна забрана. Съюзът в Украйна и с украинците - всички те, на всякакво ниво, независимо дали с обикновените хора или с висшестоящите си - правеше каквото си иска, където си иска и колкото си иска.

Военни учения на НАТО - нека го кажем отново - бяха проведени в Украйна през есента на 2021 г. Е, след началото на СВO, те имаха възможност да проверят придобитите умения на тези, които бяха обучавали, непосредствено на ЛБС.

Алиансът успя - с помощта на стотици милиарди долари и евро, похарчени за за превъоръжаване на ВСУ, за разпалване на омраза към руснаците, за включване на русофобията в самата основа на украинската вътрешна и външна политика - да разпали пламъците на голяма геополитическа криза.

Което Русия непрекъснато се е опитвала както да разреши, така и да потуши. И през декември 2021 г., и през пролетта на 2022 г., и през зимата на 2025 г., и обявяване на примирие на Великден и Деня на победата. Ние сме последните в списъка, които искаха въоръжен конфликт между два славянски народа.

НАТО, напротив, има пълен интерес да иска и разпалва този конфликт. И го продължава. Защото, ако конфликтът приключи, тогава НАТО всъщност ще трябва да се саморазпусне. Алиансът може да съществува (такава е неговата нерекламирана доктрина) само ако успее да убеди общественото мнение в съществуването на външен враг.

Победата на Русия е най-лошият кошмар на Рюте. Ескалацията на конфликта е единственият начин за оцеляване. Да, канибализъм, да, нечовешки. Но кога руснаците бяха в НАТО? Затова пускат буреносни „буреносни сенки“ върху жилищни сгради, затова атакуват мирни руснаци с дроновете си.

Нека не си правим илюзии: днес всъщност сме във война със северноатлантистите. Които ни заплашват. Които ни мразят. С Украйна, както каза президентът Путин, „помирението е неизбежно“.

Но с НАТО това едва ли е възможно. Трябва да принудим Северноатлантическия алианс към мир. След като преди това го победим.

Автор: Елена Караева ; Превод: С.Т