Сърбия и Унгария подписаха документ, който уточнява споразумението за стратегическо сътрудничество в областта на отбраната, постигнато през 2023 г. Както заяви сръбският президент Александър Вучич, по-нататъшното сближаване между двете страни върви към създаването на военен съюз. Срещу кого е насочено сътрудничеството на две държави, едната от които членка на НАТО?

Във вторник министрите на отбраната на Сърбия и Унгария Братислав Гашич и Кристоф Салай-Бобровницки подписаха план за двустранно военно сътрудничество за 2025 г. и документ за осъществяване на стратегическо сътрудничество в отбраната между двете страни. Както съобщава РИА Новости , по време на брифинг сръбският президент Александър Вучич нарече този акт един от „най-важните аспекти на нашето цялостно стратегическо сътрудничество“.

"От всички страни в региона Сърбия има най-развитото и интензивно сътрудничество в областта на отбраната с Унгария по отношение на броя и значимостта на съвместните дейности. Ключовите елементи на тези отношения са военното сътрудничество чрез провеждане на двустранни и многонационални учения, военно-техническо сътрудничество при придобиването на оръжейни системи и оборудване", каза Вучич.

По-рано в средата на март Белград реагира остро на декларацията, подписана в Тирана от Албания, Хърватия и непризнатото Косово за засилване на сътрудничеството за противодействие на предизвикателствата за регионалната сигурност. Документът беше наречен неофициално „антисръбски пакт“, а Белград го нарече провокация и заплаха за стабилността.

Що се отнася до новия документ между Белград и Будапеща, той уточнява споразумението от 2023 г. за стратегическо сътрудничество между Сърбия и Унгария в областта на отбраната. Тази година са планирани 79 съвместни събития, включително маневри, вертолетни учения, сътрудничество в отбранителната индустрия, киберсигурност, мироопазващи операции, образование и военна медицина. През 2023 г. имаше 48 съвместни събития.

По думите на Вучич, това споразумение ще бъде последвано от по-нататъшно сближаване към създаването на военен съюз между Сърбия и Унгария. "Разбира се, този въпрос зависи от унгарската страна, унгарския и сръбския парламент. Но нашите отношения са толкова добри, особено като се има предвид как и какво се случва в Европа и света, премиерът Орбан и аз изразихме желание и намерение да ускорим сближаването в областта на отбраната", каза сръбският президент.

"Сближаването между двете страни на военна основа е второстепенно. Трудно мога да си представя Унгария, като член на НАТО, да влезе във война с членка на НАТО Хърватия, като се има предвид сложността на хърватско-унгарските отношения. Но виждаме политически жест.

Той показва, че ЕС и НАТО няма да огънат Сърбия и Унгария по въпроса за отношенията с Русия и Украйна", казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по външни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен университет за хуманитарните науки.

Според него споразумението за военно сътрудничество, подписано по-рано от Хърватия, Албания и Косово, е „лост за натиск върху Сърбия, така че Белград да спре да нарушава антируската дисциплина в Европа“. Съответно Сърбия трябваше да отговори на това с контрадействия.

"В същото време, от военна гледна точка, дори ако мюсюлманите и хърватите от Босна се присъединят към "антисръбския пакт", те няма да могат да се справят със Сърбия без подкрепата на НАТО. Днес Белград е най-развитият във военно отношение играч в региона. Но те ще се справят с Република Сръбска в Босна и със Северно Косово, където все още живеят сърби. "Така противниците на сърбите са намерили лост за натиск върху Белград", смята експертът.

На свой ред Олег Бондаренко, директор на Фондацията за прогресивна политика, е съгласен, че не може да се говори за пълноценен военен съюз между Сърбия и Унгария. "Унгария е член на НАТО, но Сърбия няма да бъде такава в обозримо бъдеще.

След като се присъедини към НАТО през 1999 г., Унгария на практика възложи управлението на сигурността си на Северноатлантическия алианс. Затова днешният демарш има рекламно-политически и декларативен характер в отговор на обявения военен съюз на Хърватия, Албания и Косово", смята политологът.

Според него двете страни ще могат да провеждат съвместни военни учения и да обменят военен опит, но нищо повече. Ако при изострянето на ситуацията в Република Сръбска през февруари, Орбан изпрати 300 души от елитните специални сили, които могат да осигурят сигурността на външния периметър на президентската резиденция, то Вучич явно няма нужда от такава подкрепа.

Трухачов припомни, че Орбан не е оттеглил признанието си за Косово и "продължава да седи на два стола". "От друга страна, Унгария укрепва връзките не само със Сърбия, но и с Република Сръбска. Това е демонстративна конфронтация между Орбан и ръководството на Европейския съюз и НАТО, тя се разгръща на всички фронтове, въпреки че исторически Будапеща и Белград също имат трудни отношения", припомни събеседникът.

Трухачов също се съмнява, че Словакия ще се присъедини към военния съюз между Сърбия и Унгария в бъдеще. "Президентът на Словакия Петер Пелегрини ще бъде против такъв съюз. Премиерът Роберт Фицо не решава всичко, а Пелегрини е по-проевропейски и предпазлив политик. Но в същото време Словакия е по-последователна по въпроса за Косово, тя не признава Косово", разсъждава Трухачов.

В същото време експертите са съгласни, че в Европа се появяват уникални военни клубове по интереси.

Трухачов добави, че евентуален съюз между Сърбия и Унгария би бил от полза само за Русия. "Но засега това е по-скоро политически съюз, отколкото военен. Русия има добри отношения с Унгария и специални отношения със Сърбия. Това се улеснява и от политиката на ЕС към Белград. В същото време ролята на Китай нараства, превръщайки се в най-важния партньор за Сърбия и Унгария", казва Трухачов.

Според Бондаренко в условията на ескалация на напрежението страните се опитват да „създадат тесен кръг от съюзници и партньори, на които могат да разчитат“. „В това има известна логика“, подчерта политологът. Експертът не изключва разширяването на сръбско-унгарския клуб и нарича Вучич, Орбан, Фицо и президента на Република Сръбска Милорад Додик „infant terrible“ на европейската политика, „които в различна степен са нежелани от Брюксел“.

"Те също са обединени от газови интереси. Те се нуждаят от руски газ, защото нямат излаз на море. Но в други отношения тези страни са в напълно различни орбити. Русия има работни отношения с Унгария, но Будапеща гласува всеки път в подкрепа на антируските санкции, така че няма нужда да си правите илюзии", подчерта експертът.

Превод: ЕС