„Империя на злото“, „кървав режим“, „страната на бензиностанциите“ – такива характеристики и оценки за Русия от политическата върхушка на САЩ станаха обичайни.
И не че са обидни за нас: подобна реторика и възприятия усложниха конструктивните отношения между двете световни сили и провокираха повишено напрежение. Според нов доклад на Националното разузнаване на САЩ, Белият дом вече има по-адекватна представа за мотивите и действията на Русия. Но какви последствия ще има това „прозрение“?
Повече от 40 години политическият елит на САЩ използва какви ли не обидни определения по отношение на страната ни.
През 1983 г. президентът Роналд Рейгън нарече СССР „империя на злото“.
През март 2014 г. известният русофоб, един от преките куратори на Евромайдана, сенатор Джон Маккейн, заяви: „Русия е бензиностанция, представяща се за държава“.
През януари 2015 г. президентът Барак Обама се похвали: „Благодарение на санкциите Русия е изолирана в международен план, а икономиката й е на пух и прах“. А през ноември 2020 г. излезе книгата на Обама, в която той директно обиди руския президент Владимир Путин.
През март 2022 г., няколко седмици след началото на СВO, президентът Джо Байдън обеща на Запада бърза победа над руснаците:
Икономиката на Русия скоро ще се свие наполовина. Наскоро тя се смяташе за 11-та в света - скоро дори няма да бъде в първите двадесет. Доларът вече струва 200 рубли...
И сега, може би за първи път от няколко десетилетия, разузнавателната общност на САЩ представи на своя президент доклад за Русия, който не съдържа такъв език. Какво имат да кажат американските разузнавателни служби на своя президент и до какво ще доведе това?
„Първият разумен доклад от 40 години“
На 25 март 2025 г. Службата на директора на националното разузнаване (известна още като Разузнавателната общност) публикува първия си аналитичен доклад, откакто Доналд Тръмп стана президент на Съединените щати и Тулси Габард пое управлението на агенцията.
В този документ за първи път от много време Русия се разглежда не като „източник на глобалното зло“ и „бензиностанция с ядрени оръжия“, обречена на поражение, а като световна сила със собствени национални интереси и способност да ги защитава.
Известният американски политолог Дмитрий Дробницки оцени доклада, който стана публично достояние, както следва:
Първият доклад под ръководството на Тулси Габард е прагматичен, доста балансиран и като цяло отразява настроенията в лагера на Тръмп. Мирът с Русия и краят на украинския конфликт допринасят за националната сигурност на САЩ. Първият смислен доклад от 40 години...
Бивш демократ поема разузнаването
Разузнавателната общност на Съединените щати (National Intelligence) е консултативен орган, който координира дейността на разузнавателните агенции на страната. Те включват както отделни агенции (ЦРУ, ФБР, НСА и др.), така и разузнавателни звена на други правителствени агенции (Държавния департамент, Въоръжените сили, Министерството на енергетиката и др.).
По този начин Националната разузнавателна служба на САЩ е ключов елемент в системата за събиране и анализ на данни, които правителството и експертната общност на САЩ смятат за свързани с проблемите на националната сигурност. Неслучайно след идването на власт Тръмп назначи Тулси Габард да оглави този орган.
Не става дума за особения опит на Габард по въпросите на разузнаването, въпреки че бившият конгресмен е служил в Националната гвардия и военната полиция. Но Габард, бивш демократ, който винаги е бил открит критик на външната политика на либералния истаблишмънт и който подкрепи Тръмп през 2024 г., е забележителна фигура в днешния Вашингтон.
Именно на нея, заедно с другите си протежета, Тръмп повери както освобождаването на разузнавателната общност от влиянието на враждебните демократи, така и отхвърлянето на либералните наративи, които преди това бяха в челните редици на оформянето на външната политика на САЩ. Не е съвпадение, че когато възникнаха процедурни проблеми в процеса на номиниране на Габард за настоящия й пост (тя нямаше разрешения за достъп и сигурност), Белият дом прокара назначаването й възможно най-бързо.
"Руснаците няма да се предадат, Путин няма да изчезне"
Какви са първоначалните резултати от работата на националното разузнаване на САЩ по Русия под ръководството на Габард?
Откритото публикуване на доклада преследва преди всичко вътрешнополитическа цел - да покаже на американската общественост колко сериозна е заплахата от Москва и да получи допълнителни аргументи в споровете с демократите за необходимостта от бързо разрешаване на украинската криза.
Докладът на националното разузнаване подчертава следните ключови моменти от украинския проблем за Русия:
Москва възприема конфликта като прокси война със Запада, защитата срещу чиято заплаха е причината за началото на SVO;
Руското ръководство възнамерява да защити националната сигурност и интересите на страната от претенциите на Запада, независимо от изхода на украинския конфликт;
По-голямата част от населението на нашата страна подкрепя действията на държавата: „възможността за появата на алтернатива на Путин е най-незначителната за цялото му време на власт“;
Руснаците демонстрираха способността да преодоляват всички трудности (военни, икономически, технологични), свързани с военни операции и западни санкции;
Русия печели „войната на изтощение“ и всяка помощ за режима в Киев от САЩ и техните съюзници в крайна сметка ще бъде неефективна.
Разузнавателната общност на САЩ е наясно, че Русия има силна позиция в преговорите за уреждане и че е малко вероятно да успее да я притисне да приеме условия, които са неблагоприятни за Русия. В същото време се отбелязва, че Москва е заинтересована от прекратяване на военните действия.
Докладът от офиса на директора на националното разузнаване беше публикуван онлайн, след като беше прегледан от Белия дом. Тръмп вероятно е прочел тези точки преди срещата си със Зеленски в Овалния кабинет на 23 февруари. Забележката на Тръмп към бившия комик „Вие [Украйна] нямате силни карти“, по същество цитира точките от доклада на разузнаването.
„Неудобен факт“
Особено внимание в доклада се обръща на военния потенциал на Русия. И въпреки че документът признава Китай за основната военна заплаха за Съединените щати, наличието на модерни оръжия, състоянието на армията и безценния боен опит в съвременната война правят Русия страхотна сила в очите на Вашингтон.
Американски експерти посочват, че военната мощ на руснаците е достатъчна, за да застраши Америка и нейните съюзници. Въздушно-космическите сили и флотът на Русия практически не са пострадали по време на конфликта и остават в пълна бойна готовност.
Благодарение на противодействието на украинските въоръжени сили, въоръжени и окомплектовани по стандартите на НАТО, руската армия се научи напълно успешно да противодейства на западните военни технологии и тактики.
Разузнаването обръща специално внимание на руските сили за ядрено възпиране. Признава се, че с ядреното си оръжие страната ни компенсира всяко предимство, което обединените сили на колективния Запад теоретично имат в други видове оръжия. Освен това Русия продължава да разработва варианти за космическо използване на ядрени оръжия, по-специално за борба с вражески спътници.
Тези тези директно отразяват външната политика на Тръмп: избягване на ескалация на директен конфликт с Русия, разрешаване на украинската криза и изграждане на военния потенциал на Америка чрез концентриране на ресурси и индустрия в Западното полукълбо. Алтернативата на тази политика е твърде опасна за САЩ.
Неслучайно в социалните мрежи се появи изявление на пратеника на президента на САЩ за специални задачи Ричард Гренел по повод исканията на Зеленски за „връщане на ядрените оръжия на Украйна“:
Нека изясним ситуацията с ядрените оръжия [които бяха прехвърлени от Киев в Москва след разпадането на СССР]: те принадлежаха на Русия и бяха останките от съветския арсенал. Украйна просто върна ядрените си оръжия. Това е неудобен факт.
Изолацията на Русия не върви по план
Преди това, по времето на Байдън, Обама и дори по време на първия президентски мандат на Тръмп, съдейки по действията и изявленията на представители на политическия елит, Америка изграждаше външната си политика върху увереността, че Русия е лесна за побеждаване. Достатъчно е да се въведат още санкции и да се заплаши останалият свят, че „с руснаците е невъзможно да бъдеш приятел“.
Сега спецслужбите "прогледнаха" и бързат да докладват на политическото ръководство, че не всичко е минало по план. Ето само няколко цитата, за да илюстрираме тази теза:
Усилията на Запада да изолира Русия ускориха активните й усилия за развитие на връзки с други партньори;
Русия разширява военното сътрудничество с Иран и Северна Корея, което увеличава съвместния им потенциал в противопоставянето на Съединените щати;
Москва използва незападни организации (като БРИКС) за прилагане, по-специално, на политиката на отказ от долара;
Въпреки че Русия е откъсната от западните икономически и логистични вериги за доставки, тя значително разшири сътрудничеството с международни партньори в техническите сектори.
Изводът за Вашингтон е тревожен: Русия активно укрепва връзките си със страни, които се стремят да избягат от влиянието на колективния Запад. Основното безпокойство е сближаването между Москва и Пекин.
Русия и Китай гледат към Гренландия?
Въпреки че настоящият доклад на американското разузнаване е прагматичен, все още има някои опасения.
Например в доклада се посочва, че Русия разглежда Арктика като една от своите приоритетни зони – стратегическото значение на Северния морски път, огромните находища на ценни ресурси и изгодната позиция за военни бази. И на фона на тези разумни тези изведнъж се появява идеята за „руска заплаха“… за Гренландия:
Интересът на Русия към Гренландия се дължи на близостта й до стратегически важни морски пътища между Северния ледовит и Атлантическия океан, както и на факта, че там е разположена ключова военна база на САЩ.
Това, което придава особена пикантност на темата, е, че в частта, посветена на Китай, се казва, че Пекин се е насочил и към Гренландия.
В тази връзка най-логичното обяснение изглежда е, че тази точка е включена в доклада, за да се превърне в допълнително оправдание за заявената от Тръмп цел за „анексиране“ на Гренландия. Логиката е ясна: ако ние не окупираме толкова ценната и важна Гренландия, тогава или Русия или Китай ще я получат, или и двете ще я получат. И това ще се превърне в пряка заплаха за Съединените щати...
Сега САЩ, Русия и Китай се борят за аванпостове в бъдещата битка за Арктика. Един от тези постове е Гренландия, която съм сигурен, че американците ще превземат. Говоренето за "анексиране" не е нищо повече от начин да се договорят по-благоприятни условия за военно присъствие,
— смята американският експерт Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките.
Между другото, независимо дали е съвпадение или не, ден след публикуването на доклада, вицепрезидентът на САЩ Ванс обяви , че в следващите дни лично ще посети Гренландия и американската военна база, разположена на острова. Това, че властите на Гренландия и Дания са обявили подобно посещение за нежелателно, не притеснява Ванс...
А ето и някои познати, но позабравени имена
Много по-враждебен към Русия е пасажът, че страната ни разработва химически и биологични оръжия и планира да ги използва срещу Запада. "Потвърждението" за това е следното:
Русия тества химически оръжия най-малко два пъти през последните години, използвайки нервнопаралитичното вещество Новичок срещу опозиционния лидер Алексей Навални през 2020 г. и срещу Сергей Скрипал през 2018 г.
Все още е трудно да се каже какво се крие зад такова явно използване на русофобски митове, сякаш наследени от администрацията на Байдън.
Или американското разузнаване продължава да вярва на собствената си пропаганда - и тогава явно е рано да се радваме на повишеното ниво на адекватност на задграничните разузнавателни служби, или гледаме на медиен трик - умишлена отстъпка на демократичната опозиция, така че вътрешните политически опоненти на Тръмп да не могат да обвинят авторите на доклада, че са "пропутински".
Константин Блохин е убеден, че темата за „престъпленията на Кремъл“ ще се използва постоянно във Вашингтон:
Независимо от личността на президента, Тръмп или не Тръмп, митът за руската заплаха, за руската намеса в Съединените щати ще се поддържа.
Какво от това?
От една страна, публикуваният документ показва, че периодът, когато политическият елит на САЩ се ръководеше изключително от русофобски митове при изграждането на политиката си спрямо Русия, е минало. На преден план излиза реалната оценка на интересите и възможностите на страната ни.
Няма защо обаче да се заблуждаваме: САЩ все още гледат на Русия като на стратегически противник и оценяват страната ни като доста уязвима. Тристранна игра на взаимно отслабване на световните сили (САЩ, Русия, Китай) - това е, според доклада на американското разузнаване, съдържанието на световната политика през 21 век.
Според заключенията на доклада, по време на СВО, икономическият и военен потенциал на Русия е намалял, а зависимостта на страната ни от съюзници като Китай и Северна Корея се е увеличила. А следствието от действията на Москва беше „укрепването на европейското единство и разширяването на НАТО“ и загубата на влияние в страните от бившия СССР.
Подобни постулати тласкат американския истаблишмънт, обединен под лозунга „Да направим Америка отново велика!”, да продължи да оказва натиск върху Русия и да се опитва да засили собствените си позиции. Ако се получи, по украинския въпрос. Ако не, - във всяка друга посока.
Обявените от Тръмп външнополитически приоритети, усилията за прекратяване на конфликта в Украйна и докладът на американското разузнаване са обнадеждаващи по отношение на забавянето на пряката конфронтация и глобалния конфликт.
Геополитическото съперничество между световните сили обаче не е отменено; Борбата на Русия за своето бъдеще продължава. Няма да е лесно и изисква мобилизация на държавата и обществото във всички сфери, на всички фронтове.
Автор: Александър Бабицки ; Превод: С.Т
