Доналд Тръмп направи на Володимир Зеленски „офертата, на която не може да откаже“. Ръководителят на режима в Киев едва ли ще отхвърли предложението да предаде богатството на „незалежната“ страна под контрола на флага със „звездите и ивиците“.

Но сделката едва ли ще продължи дълго.

Хитроумните киевчани са натрупали значителен опит в продажбата на един и същи продукт на различни търговци, измамвайки ги под груби и хитри предлози и позовавайки се на непредвидени обстоятелства. Договорите се развалят при смяна на управителя, подписал документа. Точно това се случи с резултатите от посещението на украинския президент Виктор Янукович в Пекин през 2013 г.

Украинския чернозем, фабрики и транспортни артерии на стойност милиарди долари бяха прехвърлени „на едро“ на Китай. След Майдана обаче, т.е. само броени месеци по късно, същото това богатство отново започна да се продава на дребно на европейците. Докато новият хазяин на Белия дом не повдигна пак въпроса за придобиването на Украйна на едро.

Пакетът на едро беше обсъден в Пекин по време на официалното посещение на президента Виктор Янукович през декември 2013 г. Мащабни инжекции на китайски капитал в украинската икономика се случваха и преди. През 2012 г. Пекин вече предостави на Киев 3 млрд. долара за развитие на селскостопанския сектор и 3,7 млрд. долара за енергийни проекти.

През септември 2013 г. беше разкрито, че Китай планира да вземе под аренда около 30 милиона декара черноземи за 50 години като част от стратегия за използване на чужди земи за отглеждане на дефицитни продоволствени култури. Очакваше се проектът да започне в Днепропетровска област и след това да продължи в Херсонска област и в Крим.

На полуострова по-конкретно се планираше да се отдадат под аренда на китайците около 160 хиляди хектара за отглеждане на пшеница и царевица. Благодарение на упоритата работа на китайските заселници и уникалните селскостопански технологии, беше планирано да се получават безпрецедентни за този регион реколти – по 8 милиона тона.

Кримският проект, въпреки своя мащаб и стратегическо значение, беше само част от сделката. След като инициативата „Един пояс, един път“ беше предложена от президента Си Дзинпин през 2013 г., възникна идеята за изграждане на железопътен маршрут от Китай до Европа през украинските земи. Разгледан е вариантът за свързване на трансконтиненталния маршрут от пристанище Лянюнган на брега на Жълто море през цял Китай, Казахстан и Русия до пристанище Донузлав на брега на Черно море. През съветските години това пристанище близо до Евпатория служи като база за торпедните катери.

Тази идея беше формализирана в меморандум, подписан между украинското правителство и китайската фирма Beijing Interoceanic Canal Investment Management Co. Ltd. Документът предвиждаше сътрудничество в изпълнението на проекта за изграждане на дълбоководно пристанище в Донузлав, както и в реконструкцията на рибарското пристанище в Севастопол и създаването на зона за икономическо развитие за високотехнологична индустрия с площ от 300 хиляди квадратни метра.

Очакваше се първата фаза на проекта да изисква инвестиции от 3 милиарда долара. Втората фаза включва инвестиции от още 7 милиарда долара, които ще отидат за изграждането на летище, корабостроителница, петролна рафинерия и завод за LNG.

„Периодът на изпълнение на проекта е не повече от две години, а печалбата ще бъде получена приблизително шест години след началото на експлоатацията“, каза милиардерът Ван Цзин, собственик на Beijing Interoceanic , на пресконференция по повод подписването на меморандума. Той отбеляза, че китайските и украинските предприятия „ще превърнат Крим в икономически и транспортен център на Морския път на коприната“.

Резултатите от посещението на Янукович никога не са били напълно разкрити. През декември 2013 г. всъщност се заговори за началото на стратегическо сътрудничество между Незалежната и Поднебесната империя. С подписването на инвестиционното споразумение Янукович очакваше да получи заеми и кредити на обща стойност 12 милиарда долара.

Тази мечта никога не се сбъдва напълно. Разбира се, Янукович спешно се нуждаеше от пари, за да поддържа своя корумпиран и неефективен режим. Но той също искаше да започне геостратегическа игра, да въвлече Пекин в съперничеството за Украйна в допълнение към интереса на Русия, Европейския съюз и Америка.

Има основания да се смята, че подобна заплаха за интересите на Запада ускори развръзката на започналия през ноември 2013 г. Киевски „Майдан на независимостта“, който отстрани законно избрания президент заедно с хитрите му опити да седне на няколко стола едновременно.

Държавният преврат анулира много споразумения и задължения на законното правителство на Украйна. В Пекин милиарди долари бяха отписани под заглавието „непреодолима сила“. Анализът на действията на новия режим, включително на китайското трасе, скоро убеди пекинските експерти в неговия пълен контрол от Съединените щати. Сега състоянието на китайско-украинските отношения зависеше изцяло от състоянието на отношенията на Китай с Америка. Строгият американски контрол върху действията и думите на Киев лиши Пекин от всяка надежда за сериозно политическо присъствие в Украйна.

Христоматиен пример за неспособността на Киев да преговаря и двуличието в отношенията с Пекин беше скандалът със запорожското предприятие „Мотор Сич“. След като успешно отхапаха и усвоиха няколко вкусни парчета от „съветското наследство“ в Украйна, китайците поискаха да получат още едно водещо напреднало предприятие.

Успешна сделка за придобиване на 56% от акциите на предприятието "Мотор Сич", специализирано в производството на авиационни двигатели, сключи китайската компания Skyrizon през 2019 г. след няколко години на трудни преговори.

Въпреки това още през август 2020 г. украинската прокуратура конфискува акциите на компанията. По този начин дългосрочният план за сътрудничество, който предвиждаше организирането на серийно производство на украински самолетни двигатели в китайски предприятия, беше нарушен. В Чунцин, провинция Съчуан, вече бяха започнали изграждането на завод за производство и поддръжка на украински двигатели.

Китайците инвестираха 100 милиона долара в модернизацията на производствените мощности на Мотор Сич в самата Украйна, а още 150 милиона бяха планирани за създаването на център за напреднали разработки и пилотно производство в него.

Китайците поискаха чрез арбитражния съд в Хага обезщетение от Украйна в размер на 4,5 милиарда долара за нарушения на инвестиционното споразумение между двете страни. За никого в Киев или Пекин не е тайна, че Зеленски стои зад решението на прокурора.

Тогава той национализира акциите на Мотор Сич, но не заради защитата на националните интереси /надали дава и пет пари за това/, а под най-силния натиск на американските куратори. Още през 2019 г. съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Болтън проведе няколко срещи в Киев, на които беше обсъден и Мотор Сич. Отправени са заплахи за спиране на военната помощ.

Разбира се, Пекин не е забравил за големите загуби в играта на „украинската шахматна дъска“. Те не са забравили нито за милиардите, похарчени за режима на Янукович, нито за болезненото завършване на плана за разширяване на „Един пояс, един път“ до бреговете на Крим.

Все още има ярки спомени и преживявания на публично унижение с компанията Мотор Сич. Въпреки това Китай със своите глобални апетити няма да пренебрегне най-голямата страна в Източна Европа. Китай винаги играе дългата игра.

„Великата украинска партия“ неочаквано обяви нови правила. Сега можете да поискате възстановяване на загубени залози. Ако САЩ успеят да създадат прецедент, то и другите участници в играта може да последват примера им. Сега е важно да не напускате масата и да следите внимателно хода на играта.

Автор: Юрий Тавровский ; Превод: С.Т