В Обединеното кралство почина Олег Гордиевски, бивш полковник от КГБ, човекът, нанесъл най-големите щети на съветското разузнаване в цялата му история.

Каква грешка са допуснали кадровиците на КГБ, назначавайки го, с какви качества е постигнал блестящата си кариера и какъв е бил истинският мотив за предателството му?

Олег Гордиевски, предател на родината и един от най-известните дезертьори от съветския период, почина във Великобритания, в Съри, недалеч от Лондон, на 86-годишна възраст. Съществува мнение, че той може да бъде смятан за най-голямата къртица в съветското разузнаване, съперничеща си само с генерала от ГРУ Дмитрий Поляков и Олег Пенковски, въпреки че всяко предателство е индивидуално по мащаба на щетите и подобни сравнения са некоректни. Но в резултатите и последиците от предателството винаги има една обща черта: тези хора винаги умират сами и няма нито един човек, който да скърби за тях.

Съдебният лекар започва разследване, но това е обичайна практика в кралството. Самотен старец, който получавал малка пенсия и заработвал като пишел „експертни доклади“ за 50 паунда - цената на един обяд без алкохол в лондонски ресторант от среден клас. Никаква чест, никаква слава, никакво богатство.

Олег Гордиевски и по-големият му брат Василий са родени в семейство на чекисти. Но това не означавало по наследство да работят в съветското разузнаване. И ако Василий наистина искрено отива да служи в нелегалното разузнаване, то Олег е учи в МГИМО и изборът му в полза на ПГУ на КГБ на СССР първоначално не е очевиден. Вероятно е смятал, че именно там ще направи по-бързо кариерата си и ще получи възможност да живее в чужбина. Това е била основната мотивация.

Това е времето на Хрушчов, хиляди служители, направили кариера през 30-те и 40-те години на миналия век, са прочистени от КГБ под претекст за „борба срещу нарушаването на социалистическата законност“, а новият ръководител на главната съветска служба за сигурност Владимир Семичастни залага на себеподобни - млади кариеристи от комсомола и елитните учебни заведения. Олег Гордиевски идеално се вписва в тази конфигурация. Изграждането на кариерата му във външното министерство би отнело десетилетия, докато в КГБ на 35 години той вече има дипломатически ранг на съветник.

По-късно е отбелязано, че този човек е имал много таланти, които оформят образа на успешния кариерист. Бил много чаровен, но същевременно винаги се приспособявал към човека, с когото разговарял. С безспорните си театрални способности той би могъл да се представи за простак, а след минута да поведе интелектуален разговор.

Между другото, по съветско време в „горското училище“, сега Институт „Андропов“, се преподавало театрално изкуство и дори се поставяи любителски представления на оригиналния език, в случая на Гордиевски - Шекспир. Във всекидневния живот подобно „огледално“ отразяване на събеседника е много неприятно, но в кариерен план то действа ефективно и се смята за положително качество за създаване на контакти и подбор на кадри, затова често е било поощрявано. Това представлява психологическа грешка от страна на преподавателите в разузнавателното училище, защото подобна липса на „сърцевина“ у човека в дългосрочен план е отрицателна черта на характера, а не положително професионално качество.

Всички забелязват, че Гордиевски никога не забравя да изпълни един малък, но много важен ритуал: той винаги подарява малки сувенири от Дания на всички свои познати и началници в Москва, а също така с готовност изпълнява дребни битови молби - като например да донесе лекарства от Копенхаген (Дания току-що е станала първата страна в света, която произвежда човешки инсулин, който е физически недостъпен в СССР, а захарният диабет е професионалното заболяване на шпионите).

Освен това, младият Олег Гордиевски притежава очевиден литертурен талант.

Не в смисъла на Лев Толстой, но умее много умело да съставя справки и други аналитични материали, които изглеждат благоприятно на фона на стандартния комсомолско-бюрократичен език, от който дори КГБ на СССР не може да се отърве. Впоследствие този талант на практика прави живота му: в чуждестранните резидентури умението да представиш работата си благоприятно в очите на Центъра се оценява високо и ролята на Гордиевски става незаменима.

Върхът на тази дейност е „аналитичната подкрепа“ за първото чуждестранно посещение на Михаил Горбачов в Лондон през 1984 г. Гордиевски лично пише на Михаил Сергеевич всички справочни и аналитични материали за Великобритания, а в Лондон го придружава лично на срещата с Маргарет Тачър. Горбачов много харесва работата му и самия него. И това допринася в голяма степен за това, че на следващата година Гордиевски става действащ резидент в Лондон с ранг на съветник на посолството. Освен това, според очевидци, Гордиевски е човек активен и действен. Комбинацията от всички тези качества го превръща в много перспективен служител.

Трябва да се отбележи, че по това време той работи за британците от десет години. Кариерното му израстване през този период до голяма степен е организирано от MI6. Британците последователно обявяват за персона нон грата и изгонват от кралството всички, които биха могли да изпреварят Гордиевски или да се конкурират с него в придвижването към позицията на ръководител на резидентурата на КГБ (първо изгонват резидента Аркадий Гук, а след това Леонид Никитенко, който го замества). Много ефективна техника.

За степента на вредата, която Гордиевски е нанесъл, се водят академични спорове. В различни, но винаги много лукави интервюта след 1991 г. самият той преувеличаваше „успехите“ си (това беше период, когато беше престижно да се гордееш с „приноса“ си за унищожаването на комунистическото чудовище и на СССР като цяло), или напротив - скромничеше (когато това стана немодерно и не беше престижно).

Според най-приблизителните изчисления Гордиевски предава на британците пълна информация за съветските резиденции в континентална Европа; конспиративните квартири; имената и идентификационните данни на цяло поколение офицери от ПГУ на КГБ, като се започне от тези, с които е учил заедно в „горското училище“, което съсипва кариерата и живота им; материали за военни маневри с участието на страните от Варшавския договор; имена на западни журналисти, с които съветското разузнаване си сътрудничи на базата на антиядрени и антинатовски настроения; приблизително 28 (цифрата варира) съветски агенти в разузнаването и въоръжените сили на страните от НАТО.

Да не говорим, че в датската резидентура Гордиевски е отговарял за работата с нелегални имигранти, което включвало организиране на срещи с тях, създаване на скривалища и придружаване на куриери. Всичко това се проваля.

Но нещата можеха да бъдат и по-лоши. Факт е, че с появата на такъв покровител като Михаил Горбачов кариерата на Гордиевски от позицията на резидент в Лондон, който и без това се смята за свръхпрестижен и влиятелен, можеше да отиде в облаците. Почти всички, които го познаваха по онова време, единодушно твърдят, че само няколко години по-късно полковник Гордиевски щеше да бъде генерал и най-вероятно началник на 3-ти отдел (англо-скандинавски) на Първо управление. А там вече се откриват нови перспективи и като се има предвид колко малко Горбачов разбира от хора, кариерата на Гордиевски можеше да направи някое немислимо салто. А това щеше да означава физически край на цялото съветско разузнаване за много години.

Изследването на причините и мотивите за предателство е наука, която прилича на смесица от антропология и ентомология. Гордиевски винаги се класифицира публично като идеологически борец срещу комунизма и твърди, че е бил повлиян по някакъв особен начин от събитията в Чехословакия през 1968 година. Смята се, че за „чешкото размразяване“ му разказал брат му Василий, който бил изпратен в Прага от Австрия, където се намирал в нелегалност.

В това е трудно да се повярва, защото е много удобно да се представяш за идеологически борец срещу комунизма и тоталитаризма, особено когато твърдиш, че си писател и автор на „изследвания“ върху историята на КГБ, а Гордиевски сериозно се е заел с такава почти литературна дейност и очевидно е смятал да изкара добри пари от това. А и интересът към един идеен борец на книжния пазар е по-стабилен, отколкото към бивш служител на съветското посолство, който е хванат в Копенхаген при вулгарно посещение в публичен дом и въз основа на това е вербуван. Такива случаи е имало, но те далеч не винаги са водели до предателство. Човекът просто е губел кариерата си и е отивал да работи за вечни времена като деловодител в някой условен Конотоп.

Вероятно Олег Гордиевски е избрал това, което е смятал за най-удобно. „Талантлив мошеник“, както го характеризират по-късно, той винаги е претендирал за изключителна положение и се е домогвал до такова с всички възможни средства. Включително и с предателство на родината.

Между другото, можело е той и да не бъде разкрит изобщо. Когато Олдрич Еймс предоставил на КГБ дълъг списък на американски и британски агенти в Москва, не му повярвали веднага. Решили да проверят много от обвиняемите лично - чрез разпит. И в резултат на този пет- или осемчасов разпит в сградата на комплекса на ПГУ Гордиевски е нямало в какво да бъде обвинен. Няма никакви преки доказателства срещу него, освен информацията на Еймс. Гордиевски е освободен, изпратен на почивка в санаториум и поставен под външно наблюдение. А е е могло и да бъде освободен от подозрения въз основа на резултатите от официалната проверка. Много хора сасе оказвали в подобна ситуация.

Но Гордиевски си изпуска нервите. Той иска евакуация от британците, които правят цяло театрално представление. Между другото, тогава КГБ провежда свръхсекретна операция за установяване на такива канали за износ на хора: служител в Москва убеждава британската резидентура, че е готов да предаде много тайни в замяна на спешна евакуация от Съюза. Британците се хващат на въдицата и всички тези канали и техники са разкрити.

Този вид амбициозни предатели имат няколко години слава. Гордиевски е актуален за около десет години на Запад, което се дължеше на странната атмосфера на 90-те години, когато в нова Русия се появи влиятелна прослойка от журналисти и интелектуалци, която предложи този вид предатели и дезертьори да бъдат обявени едва ли не за герои. Гордиевски пише книги в съавторство с профилирани английски експерти като Кристофър Андрю, получава британски орден и активно дава интервюта.

Но интересът към него постепенно намалява. Семейството му се отказва от него, въпреки че Горбачов разрешава на съпругата му Лейла да замине за Англия заедно с дъщерите им. Той продължава да играе ролята на британски джентълмен и писател, която му харесва, пуска сива брада, пуши лула и дава интервюта край камината в същата вила в Съри, където умира сам, в уюта, който толкова обича. Не оставя след себе си нищо друго освен чувство на отвращение и презрение.

Автор: Автор: Евгений Крутиков ; Източник: ВЗГЛЯД ; Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова