„Ужасно е да се види черно на бяло. Но едва ли е изненадващо“ – така реагира високопоставен европейски дипломат на това, което изглежда като дълбоко, искрено презрение към европейските съюзници, разкрито късно в понеделник европейско време в онлайн групов чат между високопоставени служители по сигурността на САЩ, коментира редакторката на Би Би Си за Европа Катя Адлър.
На пръв поглед случайно главният редактор на списание „Атлантик“ Джефри Голдбърг също е поканен в чата, в който се обсъждат планирани удари по бунтовниците хути в Йемен, целящи да деблокират търговските пътища по Суецкия канал. Впоследствие той публикува откровения обмен на мнения.
В чата вицепрезидентът Джей Ди Ванс отбелязва, че само 3% от търговията на САЩ минава през канала, за разлика от 40% от европейската търговия, след което той и министърът на отбраната Пийт Хегсет се оплакват от европейското „използвачество“.
Монументалният пробив в сигурността предизвиква вълнение у дома, като демократите призовават Хегсет да подаде оставка в резултат на това.
От другата страна на езерото – известно още като Атлантическия океан – европейските лидери и политици почувстваха „свиване на стомаха“, както се изрази пред мен служител на ЕС.
Цитираните тук длъжностни лица говорят при условие за анонимност, за да коментират свободно тези нестабилни времена в отношенията между САЩ и Европа. Няма да видите коментарите в публичното пространство, за да не се разклати още повече трансатлантическата лодка.
Ванс за първи път зашемети европейските служители с речта си на Конференцията по сигурността в Мюнхен миналия месец, в която осъди континента за неправилно подбрани ценности, като например защита на клиники за аборти и цензуриране на словото в медиите и онлайн. „Врагът отвътре“, нарече го той.
Майк Уолц, Джей Ди Ванс, Пийт Хегсет. Снимка: от тв екрана
Разговорът в „Сигнал“ в понеделник удря право в сърцето множество напрежения, дискомфорт и обикновен стар страх в Европа в момента, че на администрацията на Тръмп вече не може да се разчита като на най-големия съюзник на континента. В момент, в който Европа се изправя срещу възраждащата се Русия.
От Втората световна война насам Западна Европа очаква от САЩ да я подкрепят в областта на сигурността и отбраната. Но именно този факт толкова разгневява администрацията на Тръмп и затвърждава Европа в съзнанието ѝ като „използвач“.
Докато САЩ отделят 3,7 % от колосалния си БВП за отбрана, на повечето европейски партньори в трансатлантическия отбранителен съюз НАТО доскоро беше нежелано да отделят дори 2 % от БВП. Някои от тях, като големите икономики Испания и Италия, все още не са го направили, въпреки че твърдят, че планират да го направят скоро.
Европа разчита в голяма степен на САЩ, наред с други неща, за разузнаване, за способности за въздушна отбрана и за ядрения си чадър.
С постепенното отпадане на наборната военна служба в повечето европейски страни континентът разчита и на около 100 000 боеспособни американски войници, разположени в Европа, за да действат като възпиращ фактор срещу потенциални агресори.
След разпадането на Съветския съюз и края на Студената война европейците се съсредоточиха повече върху инвестициите в благосъстояние и социални услуги, отколкото в колективна или друга отбрана. Защо, за Бога, САЩ трябва да поемат тази тежест, пита администрацията на Тръмп.
В изтеклия групов чат съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц се оплаква от състоянието на военноморските сили на Европа. „Съединените щати ще трябва да бъдат тези, които ще отворят отново тези [Суецки] морски пътища“.
След това в чата се обсъжда как да се гарантира, че Европа ще възнагради САЩ за действията им. „Ако САЩ успешно възстановят свободата на корабоплаването с цената на големи разходи, трябва да се извлече някаква допълнителна икономическа полза в замяна“, заявява Уолц.
Сега Европа шумно и публично обсъжда възможността да харчи много повече за собствената си отбрана – с надеждата да задържи Доналд Тръмп на своя страна и агресивната Русия на разстояние след Украйна.
Но раздразнението на Тръмп към Европа не е нещо ново. Той демонстрира недоволството си по време на първия си мандат: ядосан от ниските разходи за отбрана на Европа; разпален от търговския излишък на ЕС със САЩ.
Съединените щати отдавна са били подвеждани и това трябва да спре, изглежда, беше неговото мнение. Налагането на търговски мита беше един от първите отговори на Тръмп. Както тогава, така и сега.
По-рано този месец, когато Тръмп заплаши да наложи 200 % мита върху европейския алкохол в рамките на продължаващия търговски спор, той нарече ЕС „оскърбителен“ и „враждебен“, тъй като се твърди, че се възползва от САЩ при всяка възможност.
Съвпаднало неудобно с изтеклия чат в „Сигнал“ и еврооплакванията в него, пристигането на комисаря по търговията на ЕС Марош Шефчович, заедно с началника на кабинета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенвъв Вашингтон стана във във вторник, с надеждата да започнат офанзива на ухажмания, за да се опитат да предотвратят ново митническо нападение.
В областта на отбраната Доналд Тръмп неведнъж е заплашвал, че САЩ няма да защитават държави, които „не плащат“. Неговият кандидат за следващ посланик на САЩ в НАТО казва, че това означава европейците да харчат 5 % от БВП.
Понастоящем Обединеното кралство харчи 2,3 % от БВП за отбрана, като се стреми да достигне 2,6 % до 2027 г. Франция отделя 2,1 % от БВП за военни разходи годишно.
По време на Студената война общият враг беше Съветският съюз, който включваше обширни територии от Източна Европа. САЩ искаха да запазят Западна Европа близо до себе си и тя да остане военно зависима.
Оттогава насам се наблюдава все по-голяма апатия към НАТО и Европа. Особено след атентатите срещу кулите близнаци на 11 септември в САЩ.
Вниманието на Вашингтон се насочи към Ирак и Афганистан. Към Китай. Президентът Обама беше категоричен, че иска Азия да бъде негов основен външнополитически приоритет.
Тръмп далеч не е първият президент на САЩ, който се възмущава от нежеланието на Европа да направи повече за собствената си отбрана, както и да харчи повече за нея.
Но при Тръмп има и дълбоко идеологическо разделение. По отношение на социалните ценности, както намекна Джей Ди Ванс в Мюнхен.
Но също така – и това е от ключово значение – Тръмп демонстрира не само антипатия към Европа и нетърпение да приключи войната в Украйна, но и афинитет към руския президент Владимир Путин в момент, когато Европа го смята за непосредствена заплаха за сигурността и благосъстоянието на целия континент.
