И Русия, и Украйна смятат, че незадоволително примирие би било по-лошо от продължаването на бойните действия, се казва в доклад на американските служби, посочва източник на Bloomberg.

Документът ще бъде представен пред Конгреса по-късно днес (25 март) и той е показателен, че и двете воюващи страни не споделят мнението на американския президент Доналд Тръмп за бърз край на войната, продължаваща вече повече от три години. Запознати с документа  отбелязват, че и двете страни осъзнават рисковете от продължаването на войната - и възможността за сриване на руската икономика, и оттеглянето на западната помощ за Киев.

Преди дни агенцията съобщи, че Вашингтон се стреми към примирие до Великден (20 април) и първите крачки бяха направени в Саудитска Арабия. 

След разговори, продължили часове, САЩ постигна някакъв напредък - две отделни споразумения с Украйна и с Русия, в които има една различна точка, стана ясно от брифинг на украинския президент Володимир Зеленски. В него той уточни, че в украинската версия е записано спиране на атаки по търговски кораби в Черно море, но навлизането на руски военни кораби ще се смята за нарушаване на примирието. Очакванията в Киев са примирието за "търговското корабоплаване да се пренесе и към пристанищната инфраструктура", стана ясно още от думите на Зеленски.

Във версията, публикувана от Кремъл, е записано, че примирието в Черно море ще влезе в сила, ако бъдат вдигнати санкциите срещу "Роселхозбанк" - институцията, през която преминават основните плащания за хранителни продукти, и тя да има има достъп до SWIFT. Такива условия липсват във версията на Белия дом, но там е записано облекчение на някои плащания през "финансови системи".

Също така в договорките има и точка за спиране на ударите по енергийна инфраструктура, като очаквано Украйна е предала списък с инфраструктурни обекти, които смята за стретегически и трябва да бъдат защитени от удари. В крайния вариант на споразумението това не е описано, но в разговорите е станало ясно, че и Вашингтон смята за включени "енергийни обекти и инфраструктура".

Зеленски заяви, че не очаква изпълнение на тази точка, така както Киев се надяваше в началото на месеца при първите си срещи с американските представители. Но дори и само спирането на удари по енергийната инфраструктура "не е малко".

От Кремъл пък уточняват, че "енергийното примирие" ще важи 30 дни, смятано от 18 март. То може да бъде продължено, или прекратено, ако някоя от страните го наруши. Във версията на Белия дом обаче няма посочени никакви дати.

Договорено е и привличане на трети страни - за Украйна възможностите са ЕС, Турция или страна от Близкия изток. В Кремъл също направиха изявление за привличане на международни организации в преговорния процес, но отбелязаха, че това може да е ООН и трети страни.

Според Зеленски различие в двете споразумения, постигнати от Вашингтон, има по отношение на ангажименти на САЩ да помогнат за износа на руска селскостопанска продукция и торове, към което Украйна няма отношение. Украинският президент допълни още, че САЩ не са дали пълна информация за тази точка, но са заявили, че тя не касае прекратяването на огъня.

Различното в споразумението с Украйна е ангажиментът на Вашингтон да помогне за връщането на пленени цивилни и военни, както и на отвлечените украински деца.

Зеленски обаче коментира още, че в споразумението няма предвидени последици, ако договорките бъдат нарушени и това е направено по искане на американските преговарящи, опасяващи се, че такава точка може да провали работата досега. "Това е първа крачка, не искахме да навлизаме в много подробности", допълни още украинският президент.

От Белия дом също обявиха официално, че Украйна и Русия са се разбрали да не обстрелват търговски кораби в Черно море, без да уточняват дали има напредък по искането на Киев примирието да обхване и пристанищната инфраструктура. Вашингтон се ангажира да бъдат намалени разходите за застраховки на руските товари, което реално спираше износа на руски селскостопански стоки и торове. Москва се оплакваше от санкции срещу тези индустрии, но реално нито САЩ, нито ЕС наложиха такива.

Преговорите между трите страни се проведоха последователно в последните дни в Саудитска Арабия, като Русия и Украйна реално не седнаха на една маса - първо в неделя американците говориха с украинския преговорен екип, ръководен от министъра на отбраната Рустем Умеров, а след това и с Русия, като разговорите продължиха 12 часа.

Първоначално се очакваше Русия и САЩ да излязат със съгласувана позиция, но те така и не успяха да я изготвят. Руският сенатор Владимир Чижов, който дълги години беше посланик на Русия в ЕС, заяви пред Интерфакс, че причината за липсата на изявление е "украинската позиция", но без да дава повече подробности.

След разговорите си с Русия представителите на САЩ отново се срещнаха с украинския министър на отбраната Рустем Умеров, който представляваше Киев в Саудитска Арабия. В неделя след първите разговори той обяви, че те са били "конструктивни и съдържателни" и са били насочени към защитата на енергийни обекти и критична инфраструктура.

След втория кръг от срещи Умеров само съобщи, че разговорите са приключили и няма предвидени повече срещи.

Руските представители напуснаха Саудитска Арабия веднага след разговорите с американските си колеги. Сенаторът Григорий Карасин, който беше един от двамата преговарящи, съобщи пред ТАСС, че са били дискутирани много теми, разговорите са били "трудни, но полезни" и допълни, че при следващи срещи Москва ще поиска да бъдат привлечени ООН и други държави.

Лавров очаква "заповед" на САЩ към Зеленски за ново зърнено споразумение

Руският министър на външните работи Сергей Лавров също направи кратко изявление след срещите в Рияд, заявявайки, че Русия очаква ново "зърнено споразумение" с повече отстъпки за Москва. Пред  държавния телевизионен "Първи канал" дипломатът заяви, че няма доверие на украинския президент и поиска САЩ "да му заповядат" да се съгласи на това.

Източници на The Moscow Times съобщиха, че в Рияд Русия е поставила своите максималистични искания за край на войната - пълен контрол над окупираните територии в техните административни граници. Руски дипломат е заявил пред опозиционното издание, че вариантите за това са два - или САЩ да накарат Украйна да се съгласи, или целта да бъде постигната по военен път. Вторият вариант е по-малко желан в Русия, защото няма да е много лесен, признават още източниците на The Moscow Times.

Анализитори на британския The Telegraph пък отбелязват, че ситуацията с преговорите всъщност е показателна и Русия се стреми максимално да забави процеса, смятайки, че ще може да постигне още на бойното поле.

Междувременно Министерството на отбраната на Русия обвини Украйна, че е атакувала обекти на енергийната инфраструктура, намиращи се в окупираните теритии - в Сватове и на Крим. Според Москва това е нарушение на споразумението за прекратяване на огъня по енергийни обекти. Западните съюзници, включително и САЩ, до този момент никога не са разглеждали удари по украинските региони като атака срещу Русия.

Киев не е приемал подобно споразумение, но Зеленски съобщи, че ще се съобрази с него, стига да бъдат определени защитените цели, защото Москва заяви, че мораториумът е насочен само към енергийни съоръжения, не и критична инфраструктура. Очакваше се Киев да предаде списък със своето виждане за ударите, който да бъде обсъден между Русия и САЩ в Саудитска Арабия.