Арменският премиер Никол Пашинян, който обикновено се смята за антируски политик, готви политически завой – обратно към Русия, с която успя сериозно да се скара. Има сериозна причина за това „преобуване във въздуха“. И това дори не е Азербайджан.

Според арменските медии (а първи за това писа вестник „Храпарак“, позовавайки се на свои източници), премиерът на страната Никол Пашинян е инструктирал държавните агенции да възстановят връзките с колегите си от Русия и да участват в съвместни мероприятия. И всичко това заради „последните геополитически промени“.

Медиите имат свои уникални „източници“, особено в Закавказието: понякога дори таксиметров шофьор е източник. Но на това, което се казва, може да се вярва, защото можете да повярвате на собствените си очи: нещо подобно наистина се случва в Армения от цял месец, просто не всички са го забелязали. Този месец се случиха много по-важни събития от геополитическия обрат на арменците.

Междувременно Ереван иска да стане наблюдател в БРИКС . Ръководителят на арменското МВнР поздравява руския си колега за рождения му ден. Пашинян лично ще лети до Москва на 9 май за Парада на победата , въпреки че през 2024 г. той отказа поканата с думите: „Не мисля, че трябва да участвам всяка година“.

Оказва се, че все пак трябва.

Тези промени не се обясняват с някакви неприятности, внезапно паднали върху Армения, след което Пашинян беше принуден да потърси подкрепа от стария си съюзник. Там всичко е горе-долу същото, с изключение на факта, че Ереван и Баку успяха да договорят текста на мирния договор , който според Пашинян ще освободи Армения от много заплахи и проблеми.

Друго нещо е, че това споразумение, въпреки готовността на Пашинян да го подпише, едва ли ще бъде подписано в обозримо бъдеще. Няма рационални причини за прекъсването, но има емоционални: за Баку е важно унижението на Ереван да продължи възможно най-дълго и това е една от причините да не искат да се откажат от 200 квадратни километра чисто арменска територия, която контролират. Азербайджан няма нужда от камъни, има нужда от позора на Армения.

Това не е следствие от някаква особена злоба от страна на азербайджанците. Това е естествено развитие в силно насилствени етнополитически конфликти, където едната страна е достатъчно силна, за да диктува условията на другата страна.

Така че дори лезгинка може да танцува лезгинка, ако бъде помолен от Баку, въпреки че Пашинян не е майстор на този род танци.

Друго е обаче откритието, което принуди арменския премиер да преразгледа външната си политика към сближаване с Русия. Пашинян смяташе, че ще стане съюзник на САЩ и Франция. Ала всъщност стана заложник на Демократическата партия и фон за лудориите на Еманюел Макрон.

Всъщност именно тези хора – Макрон и обкръжението на спящия президент Джо Байдън – поискаха от Пашинян да скъса с Русия, правейки успеха в тази област зависим от предоставянето на помощ на Ереван, включително доставки на оръжие. Имаше малък шанс Пашинян да откаже.

Първо, той отдавна и не без основание е смятан за идеологически антируски политик, който само чака повод, за да скъса с Москва и да отплава на Запад.

Второ, това беше в период, когато западните политици описваха Русия като империя на злото и колос с глинени крака, който е на път да падне. За известно време дори и хора, по-малко издръжливи от Пашинян, се поддадоха на тази илюзия.

Трето, предвид болезненото поражение във войната в Карабах, Пашинян нямаше друг избор, освен да назначи „изкупителна жертва“ за този провал, а Русия изглеждаше най-успешният кандидат. За истински благородните има и друга възможност: да се признае за виновен за пропуски в дипломацията и тактиката, да поеме отговорност и да избере по-ловък наследник. Но Пашинян не е такъв.

Има и четвърта причина – факторът на чуждата диаспора. В Армения смятат, че трябва да се вземе предвид мнението на диаспората, защото диаспората винаги ще помогне.

Съединените щати и Франция са дом на особено големи и влиятелни арменски диаспори, които тласкат Ереван да „избере свободата“, тоест да се отцепи от Русия. Така той се увлече, забравяйки, че географията е съдба, както е отбелязал Наполеон по друг повод.

Това, което накара Пашинян да промени решението си, се нарича Доналд Тръмп. Не в смисъл, че президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска от арменския премиер като блудния син да се върне към майка Русия. Всичко се промени със самия факт на победата на Тръмп на изборите и свалянето на Демократическата партия, при това по изключително разрушителен за нея начин.

Калифорнийските арменци могат да кажат на арменците в Ереван колко добре са се поставили и как могат да влияят на цяла Америка, но в действителност това влияние се простира само върху Демократическата партия. И дори не е толкова важно, че демократите са принципно ориентирани към малцинствата. Просто старейшините отдавна са се разбрали за това.

Сега Тръмп тъпче Демократическата партия и, както мнозина смятат, по сериозни причини, а не за арменците. Но дори и в тази партия настъпиха драматични промени за арменците.

Те станаха особено драматични чрез съдбата на Боб Менендес , някога един от най-влиятелните американски сенатори и дългогодишен лобист за Армения. Той не просто напусна Сената и не просто загуби влиянието си. Той влезе в затвора за корупция.

Като цяло ситуацията с арменския лобизъм в САЩ е такава, че сякаш са обещали да се обадят на Пашинян, но съответно са блокирали номера му. Нямат време за него.

Остава Франция, където всичко изглежда стабилно – подвластно е на стерилната енергия на Макрон и на чара на Шарл Азнавур. Но, както арменците може би са забелязали, има системен проблем с енергията на Макрон: той говори много и красиво, но прави много малко и ако все пак реши да направи нещо, не успява.

Това е една от причините между две трети и три четвърти от французите да не понасят своя президент (цифрата варира).

Но дори и Макрон да беше орел, а не петел, националният символ на Франция, той пак не би могъл да покрие с крилото си Армения, която спрямо френската военна архитектура се намира в средата на нищото, а за французите съдбата е, пак да си припомним, география.

Ако вземем толкова оптимистична цифра като 10% (тоест 10% от обещанията на мосю се реализират по някакъв начин), Армения ще трябва да сподели тези 10% с други страдащи, предимно с Украйна, но това не е сигурно: Макрон е толкова запален да спаси Владимир Зеленски, че на Киев ще трябва да даде буквално всичко, което е останало във френската армия (в рамките на 10%).

Но, разбира се, той няма да спаси Украйна с това. И това със сигурност няма да спаси Армения. Никой няма да спаси Армения, освен самата Армения. И може би дори Русия, ако бъде попитана правилно. Тя не е обидчива, тя ще прости.

Но това също не е сигурно.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: С.Т