След свалянето на Асад за християнските малцинства в Сирия започнаха несигурни времена. Но и поведението на църковните лидери по време на диктатурата на Асад разочарова дълбоко много християни в страната и в чужбина.
Клането на цивилни алевити по крайбрежието на Сирия разтревожи и останалите религиозни малцинства в страната. В началото на март там лоялни на Башар Асад сили атакуваха новия режим. Стигна се и до нападения срещу алевитите, при които бяха избити много цивилни граждани. Християните не са били атакувани целенасочено, но фалшивите новини и провалът на новото правителство само подклаждат страховете на малцинството.
Преди конфликта от 2011 година християните в Сирия бяха десет процента от населението. За техния брой днес няма точни данни. Те са разпределени в десет различни вероизповедания, като сред най-многочислените църкви са гръцката православна и гръцката католическа църква. Има и малка протестантска църква, която преди 2011 година е имала към 300 000 членове.
Протест в защита на религиозните малцинства в Сирия: кръстът до Корана. От 27 декември
2024.Снимка: Omar Sanadik/AP Photo/picture alliance
От свалянето на Асад на осми декември 2024 година насам много християни се страхуват от ислямизация, казва пред ДВ роденият в Ливан теолог Асад Елиас Катан, който преподава в университета в Мюнстер. Принципно новото ръководство начело с Ахмед Аш Шараа изпрати положителни сигнали към всички вероизповедания в Сирия - различията трябва да бъдат приети. Но в политическата програма на новите управляващи има и "известна неопределеност".
Съмнителната роля на църковните водачи
"Преходът е хаотичен. Положението извън Дамаск със сигурността не навсякъде е стабилно и ще мине време, докато полицията и армията отново ще могат да гарантират обществения ред", казва Катан. От падането на Асад досега е имало отделни инциденти. Видеокадри показват въоръжен мъж, който унищожава коледна елха в Алепо. Има и случай, при който въоръжена група атакува гръцката православна църква в Хама, поврежда кръст и стреля по сградата. Управляващите осъдиха извършителите и заявиха, че вина за случая носят "неизвестни", които вредят на обещанието за толерантност.
В тази деликатна ситуация християните в Сирия и в чужбина повдигат обаче и въпроси, свързани с позицията на църковните лидери по време на диктатурата на Асад. Когато през пролетта на 2011 година избухват протестите против Асад, християните демонстрират редом с мюсюлманските си сънародници за граждански права. И също стават жертва на режима - и сред загиналите, и сред арестуваните, и сред измъчваните тогава имаше християни.
Ръководствата на църквите по това време в повечето случаи са на страната на режима. Главите на всички християнски църкви поддържат наратива на режима на Асад, който се представя като защитник на християнските малцинства - пропаганда, разпространена и на Запад. Нито бомбардировките над Алепо, нито атаките с отровен газ и оставянето на цели квартали без храна и изпращането на десетки хиляди в камерите за мъчения се натъкват на каквато и да било критика от страна на патриарсите. Асад е "жертва на целенасочена клевета", заяви през 2015 година патриарх Григорий Лахам, който тогава бе най-висшият служител на гръцката католическа църква.
Гняв и разочарование
"От днешна перспектива това е повече от срамно. Кога църковните водачи ще се извинят на сирийския народ за своето поведение?", пита теологът Катан в статия за ливанския сайт Almodon. "Тяхна задача е да преразгледат критично онова време. Те трябва открито да признаят, че са допуснали грешки." Никой не е очаквал от тях да бъдат опозиция на властта, но поне биха могли да заемат по-дистанцирано становище спрямо режима, изтъква Катан.
По думите на сирийския протестантски теолог Наджиб Джордж Ауад, много християни в страната и в чужбина са дълбоко разочаровани и гневни заради поведението на своите църковни лидери. "Те се бяха превърнали в инструмент на режима на Асад и му помагаха да си изгради положителен имидж сред международната общественост", казва Ауад, който е преподавател в университета в Бон.
Действително - християните са се ползвали с религиозна свобода зад стените на църквата, но ако извън нея са надигали глас срещу режима, са били преследвани като всички останали. По преценки на опозицията след 2011 година и хиляди християни, предимно млади, са попаднали в затворите, защото са участвали в демонстрации или са разпространявали листовки срещу режима. Те обвиняват църковните ръководства, че са ги изоставили на произвола на съдбата.
"И сред пасторите имаше опозиционни активисти, които даваха всичко от себе си", казва пред ДВ юристката Хинд Кабауат. Тя допълва: "Сред пасторите имаше и опозиционери, но и доносници, които са информирали тайните служби за активистите и носят отговорността за много убити." На тях трябва да им бъде потърсена отговорност - точно както и на другите сирийци, обвинени в престъпления по време на режима на Асад.
