Американските лидери се сменят, докато руският автократ запазва властта си
За 26 години на власт Владимир Путин се опитва да поласкае, манипулира или измами петима президенти на САЩ – от Бил Клинтън до Доналд Тръмп. Според свидетели първите опити на Путин да повлияе на действията на американски лидер са започнали, когато той е бил малко известен чиновник в Санкт Петербург, пише Марк Бенетс в The Times.
През 1996 г. президентът Клинтън лети до Санкт Петербург, за да се срещне с кмета на града Анатолий Собчак, политически ментор на Путин. По време на еднодневната визита разхождат Клинтън из града с бронирана кола, водят го в ресторант без прозорци и го изолират максимално от общуване с гражданите.
„Когато пътуването приключи, [Клинтън] се върна на борда на Air Force One, беше видимо раздразнен и каза: „Това е една от най-лошите спирки в живота ми, защото обичам да общувам с хората“, спомня си Строуб Талбот, заместник държавен секретар на САЩ при Клинтън.
„Нашият посланик по онова време, Джим Колинс, каза:: „Мисля, че знам кой е отговорен за това. Това е заместник-кметът, някой си Путин“. Мисля, че това беше първият път, когато чух тази фамилия“, казва Талбот през 2017 г. пред американската документална програма Frontline.
Мотивите на Путин да реши да изолира Клинтън от местните жители остават неясни. Но като бивш офицер от разузнаването бъдещият руски лидер вероятно е действал от вродено недоверие към Запада. Докато е служил в КГБ в Източна Германия, Путин, по собствените му думи, е трябвало да „вербува“ контакти, за да получи информация за политическите партии и лидерите на страните от НАТО.
„Той много добре разбира как да идентифицира психологическите характеристики на даден човек и да го манипулира. Той е много силен в това“, казва Анджела Стент, бивша съветничка по въпросите на Русия в правителството на САЩ, сега старши сътрудник в мозъчния тръст „Брукингс“ във Вашингтон – “И колкото по-дълго е на власт, толкова по-опитен и умел става в това. Той си има работа с президенти на САЩ, които обикновено имат малък опит във взаимодействието с Русия и не разбират нейната култура. А Путин знае как да бъде очарователен – по свой собствен начин.“
Трима от петимата американски президенти по времето на Путин – Клинтън, Джордж Буш-младши и Доналд Тръмп – са се изказвали положително за отношенията си с него. Клинтън заяви още през 2013 г., че е имал „наистина добри, непосредствени отношения“ с Путин.
Твърди се, че преди избирането си през 2000 г. Буш-младши е наричал Путин в частни разговори „студен тип“, но мнението му се е променило след срещата с руския лидер на среща на върха в Словения през 2001 г. „Погледнах този човек в очите. Той изглеждаше много прям и заслужаващ доверие“, казва Буш. – Усетих душата му: човек, дълбоко отдаден на страната си и нейните интереси… той обича семейството си. Имаме много общи ценности.“
Буш, като възроден християнин, вероятно е бил трогнат от разказа на Путин за православния кръст, подарен от майка му. Според Путин това е единственият предмет, оцелял при пожара в дома му. Някои американски служители, които присъстваха на срещата, се усъмниха в достоверността на разказа и предположиха, че той е умишлено измислен, за да впечатли Буш. „[Буш] беше развълнуван от тази история. Спомням си, че казах на президента: „Знаете ли, не съм сигурна, че тази история е вярна“, спомня си по-късно Кондолиза Райс, тогава съветник по националната сигурност.“
Но според Генадий Гудков, бивш полковник от КГБ, който се присъедини към руската опозиция преди близо 15 години, опитът на Путин в съветското разузнаване не му е дал някакви специални умения, които биха могли да се използват ефективно срещу западните лидери.
Гудков казва за звеното на КГБ, в което Путин е служил през 80-те години на миналия век: „Те са правили само предварителни проучвания на хора, които биха могли да се считат за потенциални кандидати за вербуване. Но им беше забранено да осъществяват директен контакт с потенциални информатори, както и да извършват операции като тайни прехвърляния. Това беше скучна и монотонна работа. Путин не е бил някакъв изключителен, колоритен [офицер от КГБ], който блестящо е провеждал вербовки или е вършил сложна оперативна работа“.
„Не мисля, че работата му в КГБ е изиграла определяща роля за формирането на неговите политически или преговорни умения. Той натрупа много повече опит, общувайки с престъпния свят в Санкт Петербург“, добави Гудков, визирайки предполагаемите връзки на Путин с престъпни босове през 90-те години на миналия век.
Самият Путин описва работата си в КГБ като „абсолютно рутинна“. Въпреки това няма съмнение, че той внимателно се подготвя за срещите си със западни официални лица. През 1999 г., три години след като за пръв път чува името на Путин, Строуб Талбот пътува до Москва, за да се срещне с него вече в качеството му на председател на руския Съвет за сигурност.
„Както и при други случаи, той искаше да даде да се разбере, че се е подготвил за срещата, като е проучил разузнавателното досие“, пише Талбот в книгата си „Ръката на Русия“. „Той няколко пъти спомена подробности за моя дългогодишен интерес към Русия, споменавайки например поетите, които бях изучавал в Йейл и Оксфорд – Фьодор Тютчев и Владимир Маяковски.“
Подобна щателна подготовка вероятно дава на Путин предимство в преговорите с Тръмп, който често пренебрегва собствените си разузнавателни доклади и изглежда се доверява на руския лидер повече, отколкото на традиционните съюзници на Вашингтон.
„Тръмп смята, че Путин е негов приятел“, заяви неотдавна Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп в първия му мандат, в интервю за The Kyiv Independent. – „Не мисля, че Путин смята Тръмп за свой приятел. Мисля, че Путин смята Тръмп за лесна мишена“.
Подобно на много други, Гудков подозира, че зад готовността на Тръмп да застане на страната на Путин по критични за Запада въпроси може да се крие нещо повече.
„Тръмп посети Русия за първи път през 1988 г. И аз познавам няколко руснаци, които поддържат контакти с него от десетилетия. Те го познават добре като човек и като бизнесмен. Фигура като Тръмп със сигурност би привлякла сериозно внимание от страна на руските разузнавателни служби през 90-те години на миналия век. Като потенциална цел за вербуване той е бил почти идеален“, казва той.
За разлика от опитите си да очарова Клинтън и Буш и да спечели доверието на Тръмп, Путин не криеше неприязънта си към Барак Обама и Джо Байдън – чувства, които изглежда са били взаимни.
Докато Буш твърдеше, че е „погледнал в душата на Путин“, Байдън, по собствените му думи, веднъж откровено казал на Путин: „Не мисля, че имате душа“. На това руският президент уж отговорил: „Ние се разбираме.“ Байдън също така нарече Путин „убиец“, което предизвика остро възмущение в Москва.
Срещите между Обама и Путин са известни с хладния си характер, въпреки опитите и на двете страни да представят отношенията между Москва и Вашингтон в положителна светлина. През 2016 г., по време на втория си президентски мандат, Обама нарече Путин „не съвсем глупав“ – вид комплимент, който предизвика недоумение в Русия. Вестник „Известия“ очевидно толкова се опасяваше да публикува изказването дословно, че го преведе по следния начин: „[Путин] е много умен“.
По-късно Буш съжалява за първоначалната си оценка за Путин. „Ако бях погледнал в очите му в края на неговото президентство, щях да видя нещо различно. Той беше заразен от властта и жаждата за пари“, каза той на форум в Киев през 2023 г.
Отношението на Клинтън към Путин също не може да се определи като еднозначно положително. Въпреки че нарича руския лидер „интелигентен и мислещ“, в разговор с Тони Блеър през 2000 г., според стенограмата, той точно прогнозира, че бившият офицер от КГБ „в някакъв момент може да загуби своята привързаност към демокрацията“.
Тъй като реториката на Тръмп измества САЩ обратно към курс към по-тесни връзки с Русия, трудно е да се предвиди какво точно – ако изобщо има нещо – може да накара ексцентричния американски лидер да постави под въпрос „прекрасните си отношения“ с Путин.
„Не мисля, че Путин бърза да сложи край на войната в Украйна, защото според мен смята, че Русия може да постигне по-решителна победа“, казва Анджела Стент, старши сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст „Брукингс“. „Но ако той протака това твърде дълго, в един момент Тръмп, който иска да получи Нобелова награда за мир и да бъде известен като Великия миротворец, може да се разочарова, да наложи санкции на Русия или да предприеме някакви други стъпки. Въпреки че това вероятно ще отнеме доста време.“
