"Румънският срам" прераства в "европейски срам"

Преди насрочените за 4 май повторни президентски избори в Румъния, ситуацията там става все по-скандална както за самата страна, така и за структурите на ЕС, които стоят зад действията, или по-скоро машинациите, на нейните власти. И което е важно, напълно контрапродуктивни и недалновидни за тях машинации, на моменти намирисващи на някакъв балкански трагикомичен водевил.

С решения на Централната избирателна комисия (ЦИК), а след това и на Конституционния съд, абсолютният фаворит на изборната надпревара, който според всички социологически проучвания трябваше лесно да спечели на първи тур, независимият десен кандидат Калин Джорджеску, беше окончателно отстранен от надпреварата.

По пътя му бяха предявени цял пакет скалъпени обвинения – от шпионаж (естествено, „в полза на Русия“) до наказателни обвинения, в които участието му в действията на останалите участници в тези „измислени“ дела изобщо не личи.

Не помогна дори намесата на вицепрезидента на САЩ Ванс, който на Мюнхенската конференция по сигурността спомена отмяната на предишните президентски избори в Румъния в края на 2024 г. поради фактическата победа на Джорджеску в тях като крещящ пример за „отстъплението на Европейския съюз от идеалите за свобода и демокрация“.

Ядосан на Вашингтон заради генералната линия на Тръмп, Брюксел все пак реши отново да се „присъедини“ и даде зелена светлина на Букурещ да повтори този акт, сякаш излязъл направо от страниците на утопичните романи на Джордж Оруел „1984“ и „Фермата на животните“.

Румънската Централна избирателна комисия не допусна до участие в президентските избори и редица други нежелани кандидати, в частност напористата дама – лидерката на партията SOS Румъния (буквално преведено като „Спасете душата на Румъния!“) Диана Шошоаке за „антидемократична реторика“. В нейния случай изобщо не бяха представени ясни основания за отстраняването.

Ядосаната Даяна, чиято партия получи повече от 7% от гласовете на парламентарните избори и има собствена фракция в законодателното събрание на страната, а също така е и член на Европейския парламент, демонстрира пълно разочарование от демократичния характер на тези органи.

Без да очаква никаква подкрепа от тях, Шошоаке изпрати отворено писмо с оплаквания от беззаконието, което се случва в Румъния, до ... руския президент В. Путин. И сега цялата преса на страната, контролирана от властите и Сорос, цитира този факт като основно доказателство за нейното „предателско поведение“ и заслужено отстраняване от изборите.

Напускайки надпреварата, лидерът на SOS пророчески заяви: „AD AUGUSTA PER ANGUSTA – по криволичещи пътища се постигат блестящите резултати!“ И беше права. Въпреки всички предприети незаконни мерки, управляващите „либерални“ кръгове на Румъния все още са изправени пред изключително неблагоприятна ситуация за себе си в започналата предизборна кампания.

Националистическата опозиция в страната, критична към много от действията на ЕС и гледаща на Доналд Тръмп като модел за подражание, вече се прегрупира под ръководството и патронажа на Джорджеску и издигна нови кандидати за президентските избори с добри шансове за победа.

Това е лидерът на втората по популярност партия в страната AUR, Джордже Симион (около 23% от гласовете на последните парламентарни избори) и представителят на наскоро създадената Партия на младите хора (ROT - повече от 6% от гласовете, а също и собствена фракция в парламента) при Джорджеску, Ана-Мария Гаврила.

Между тях беше постигнато споразумение , че този, който може да премине успешно през целия процес на регистрация, ще продължи по-нататък, а ако и двамата, тогава Симион. Изглежда ще бъде невъзможно да бъдат отстранени и двамата, без така да се предизвика истинска буря по улиците и пълен срам в Брюксел.

Симион, например, е вицепрезидент на петата по големина фракция на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент, ръководена от бившия полски премиер М. Моравецки. Последният, между другото, се появи със Симион, когато той подаде молбата си до румънската Централна избирателна комисия.

В резултат на това до 17 март и Симион, и Гаврила бяха регистрирани и потвърдени от Конституционния съд. Властите обаче все пак се опитаха да образуват наказателно дело срещу Симион с мотива, че поради неговите великорумънски изявления Киев и Кишинев му забраниха да посещава Украйна и Молдова.

Той също така е обвинен в изявления, че съдиите, които не са регистрирали Джорджеску, трябва да бъдат "одирани". Метафората остана неразбрана. Но той все още има Анна-Мария Гаврила в резерв, а за Брюксел елиминирането на Симион явно би било прекалено, още повече, че последният не се отличава с особени проруски симпатии, а и там не вярват в сериозността на призивите за „одиране на кожата“ на почтените служители на Темида.

По този начин експертите са единодушни, че основните фаворити на 4 май ще бъдат Симион и кметът на Букурещ Никусор Дан, които след това ще се срещнат във втория тур на 18 май. Различни социологически агенции твърдят , че Дан има по-голям шанс да спечели крайната победа, с 54% от гласовете срещу 46% на Симион.

Но ако си спомним, че преди отменения първи тур на миналогодишните избори същите тези агенции не дадоха практически никакъв шанс на Калин Джорджеску, който ги спечели, то правилността на подобни прогнози очевидно повдига много въпроси.

Освен това тази анкета е проведена между 13 и 15 март, когато съдбата на кандидатурата на Диана Шошоаке все още не беше ясна и Анна-Мария Гаврила все още беше в играта. Техните електорати и на Симеон доста се допълват, така че лесно могат да се комбинират. Реално последният може да очаква да получи до 60% от гласовете.

Румънският държавен модел е близък до френския, а правомощията на президента далеч не са символични, въпреки че в ежедневието премиерът има повече власт. Лесно е да се предвиди, че последващата политическа ситуация в страната ще се характеризира с борба за този пост, включително под формата на предсрочни парламентарни избори. Експерти твърдят, че популярният Калин Джорджеску все още може да се завърне на публичната сцена като бъдещ ръководител на правителството.

Ситуацията за румънския управляващ екип се усложнява от факта, че за разлика от миналата година, Белият дом сега определено не е на негова страна.

Сигнал в това отношение например може да бъде начинът, по който президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепи генералния секретар на НАТО Марк Рюте в борбата му за преизбиране на сегашния му пост срещу бившия румънски президент Клаус Йоханис, като доста неуважително нарече последния „този тип“. По-рано американците изразиха оплаквания срещу Йоханис именно заради участието му в преследването на Джорджеску.

Въпреки нелепите изказвания на официален Букурещ за поредната намеса на „вездесъщата” Москва в изборите му, той е напълно неутрален в сегашната ситуация там. Трудно е да наречем Симион с неговите претенции към Молдова и Приднестровието приятел на Русия, но със сигурност трябва да се има предвид фактът, че позицията му по Украйна е близка до възгледите на унгарския лидер В. Орбан, които са по-скоро в съответствие с нашите интереси.

Бившият заместник-министър на външните работи на Молдова Валериу Осталеп смята , че Вашингтон няма да допусне по-нататъшна „подигравка с демокрацията“ в Румъния. Според него „ще бъде интересно да наблюдаваме как Съединените щати ще се борят с политически групи в Европейския съюз за контрол над Румъния.

Това все пак ще е нещо интересно. С интерес ще наблюдавам тази борба, включително и на ниво спецслужби. Това ще бъде много брутална война, образно, а не буквално, интелектуално и вероятно икономически, за влияние в Румъния.

Автор: Дмитрий Минин ; Превод: С.Т