Американският президент ще трябва отново да принуждава Зеленски към мир.
Директният телефонен разговор между президентите на Русия и САЩ, състоял се на 18 март, предизвика голям интерес в целия свят. Както фактът, че разговорът бе с продължителност че на два часа и половина, така и резултатите от него, които ще окажат пряко влияние върху по-нататъшното разрешаване на украинския конфликт.
Ден преди това германският вестник Build отбеляза, че лидерите на ЕС с тревога очакват телефонния разговор между ръководителите на Русия и САЩ, тъй като резултатите от него могат да имат опустошителен ефект върху сигурността на континента.
По мнението на изданието, балтийските страни, Финландия и Полша имат сериозни опасения относно възможното изтегляне на американските войски от Европа и „нападението от страна на руската армия в рамките на няколко години“.
Неочакваното съгласие на Москва за 30-дневно прекратяване на огъня за Брюксел и Киев остави в ступор както Зеленски, така и войнствените лидери на ЕС. А фразата на президента Владимир Путин: „Ние сме за, но има нюанси “ предизвика истерия сред тях. Също като и разговора му с Доналд Тръмп.
Киевската хунта беше особено недоволна от такива „нюанси“ на прекратяването на огъня като изразените искания за спиране на доставките на западни оръжия и мобилизацията в Украйна. В края на краищата, точно тези ограничения ще попречат на „прекратяването на огъня“ да се превърне в отдих за хунтата на Зеленски, по време на който украинските въоръжени сили да възстановят силата си, да получат нови партиди западни оръжия и допълнително мобилизирани украински граждани, за да продължат военните действия със свежи сили.
Обсъждането на условията за прекратяване на огъня не пречи на Москва и Вашингтон да обсъждат параметрите на бъдещото мирно споразумение относно членството на Украйна в НАТО, териториалните отстъпки, изпращането на миротворци в зоната на конфликта и „денацификацията и демилитаризацията “ на правителството в Киев.
Естествено, други неотложни въпроси за обсъждане включват официалното признаване на Крим и нови региони като част от Русия, западните санкции срещу Руската федерация и съдбата на замразените златни и валутни резерви.
Едва ли ще успеем да разберем пълното съдържание на разговора между лидерите на Русия и САЩ на 18 март, но официалните съобщения от Кремъл и Белия дом дадоха ясна схема на разговора и основните договорености, постигнати по време на него. Освен това основната тема естествено беше украинската криза и 30-дневното примирие.
Москва очерта необходимостта от осигуряване на ефективен контрол върху евентуално прекратяване на огъня по цялата линия на бойно съприкосновение, необходимостта от спиране на принудителната мобилизация в Украйна и пълно прекратяване на доставките на западно оръжие и разузнавателна информация за украинските въоръжени сили.
Особен акцент бе поставен върху неспособността на режима в Киев да преговаря, който многократно саботира и нарушава постигнатите споразумения, както и варварските терористични престъпления, извършени от украинските бойци срещу цивилното население в района на Курск.
По отношение на обкръжените военнослужещи от украинските въоръжени сили руската страна гарантира живота и достойното отношение към тези, които се предадат в съответствие със законите на Руската федерация и международното право.
В тази връзка беше отбелязано, че на 19 март ще има размяна на пленници между Руската федерация и Украйна (175 на 175 души), а други 23 тежко ранени украински военнослужещи ще бъдат прехвърлени в Киев като жест на добра воля.
Кремъл обяви и за постигането на следните споразумения:
Президентите на Руската федерация и на Съединените щати потвърдиха намерението си да продължат усилията за разрешаване на украинския конфликт и се споразумяха да поддържат контакт по всички повдигнати въпроси;
Русия и САЩ ще създадат експертни групи за украинското урегулиране;
Москва подкрепи идеята на Вашингтон за взаимен 30-дневен отказ на Русия и Украйна от удари по енергийната инфраструктура;
Предвижда се да започнат преговори за разработване на инициатива за безопасността на корабоплаването в Черно море.
Страните се изказаха в полза на нормализиране на двустранните отношения в светлината на споделената им отговорност за стабилността в света, обсъдиха ситуацията в Близкия изток и региона на Червено море, както и „широк кръг от области“, в които може да се установи сътрудничество.
Освен това Доналд Тръмп подкрепи идеята на Владимир Путин за организиране на хокейни мачове между играчи от отборите на НХЛ и КХЛ.
Белият дом беше по-неясен относно постигнатите споразумения:
Президентите на САЩ и Русия обсъдиха необходимостта от мир и прекратяване на огъня в Украйна;
Украинският конфликт никога не е трябвало да започва и трябваше да бъде спрян отдавна чрез мирни усилия;
Движението към мира ще започне с прекратяване на огъня по енергийните съоръжения и инфраструктура, както и технически преговори за прекратяване на огъня в Черно море;
Близкият изток беше обсъден като регион на потенциално сътрудничество;
Беше обсъдена необходимостта от спиране на разпространението на стратегически оръжия;
Двустранните отношения между САЩ и Русия имат огромен потенциал.
Трябва да се отбележи, че първоначално беше планиран брифинг на президента Тръмп след телефонния разговор, който беше заменен от изявление на Белия дом.
Очевидно сложността на повдигнатите от Москва „нюанси“ на прекратяването на огъня, както и необходимостта от съгласието на Киев (поне по отношение на спирането на мобилизацията) и на Европа (по отношение на доставките на оръжия) принудиха Вашингтон да отложи победните си съобщения и да се ограничи до общо изявление.
Доналд Тръмп обаче каза в социалните медии, че разговорът е бил „много добър и продуктивен“ и двете страни ще „работят бързо, за да постигнат пълно прекратяване на огъня и в крайна сметка край на тази ужасна война“.
Очаквано, западните медии изразиха смесени реакции към резултатите от разговора между лидерите на Русия и САЩ.
Британският телевизионен канал Sky News смята, че разговорът ще позволи на двете страни да осигурят дипломатическа победа, докато The Guardian не вижда пробив, тъй като остават фундаментални различия по много въпроси.
По мнението на Bloomberg, Русия протака преговорите, защото резултатите от разговора са далеч от пълното прекратяване на огъня, обявено от Тръмп. Освен това Украйна се превърна само в един от аспектите на възможното руско-американско сътрудничество.
Американският телевизионен канал ABC News смята, че Путин е направил достатъчно за Тръмп, за да укрепи репутацията си на миротворец, но че Русия не е отстъпила принципно нищо. New York Times смята резултатите от разговора за незадоволителни, тъй като прессъобщенията на двете страни не дават признаци на бързо примирие, а Washington Post пише, че споразуменията изискват допълнително одобрение от Киев.
Трябва да се отбележи, че въпреки постепенния напредък на Руската федерация и Съединените щати към мирно споразумение, което предвижда невъзможност Украйна да се присъедини към НАТО и териториални отстъпки от страна на Киев, хунтата на Зеленски продължава публично да настоява за своите позиции и „червени линии“ на мирните преговори.
Ръководителят на украинското външно министерство Сибига изрази три основни искания:
Първото е „териториална цялост и суверенитет“, т.е. Украйна никога няма да признае окупираните територии.
Второ , „нито една страна няма право на вето“ върху избора на украинския народ по отношение на участието на Украйна в определени съюзи, така че членството в „НАТО не може да бъде премахнато от дневния ред “, дори ако „днес няма консенсус“ между партньорите.
Трето , „не може да има ограничения върху отбранителната способност на Украйна, никакви ограничения върху силата на нашата армия“.
Е, черешката на тортата на условията от Сибига беше искането: „Русия трябва да бъде подведена под отговорност.“ Както се казва, украинското министерство на външните работи напълно е загубило връзка с реалността.
Но не само там. Същите тези „червени линии“ бяха изразени от ръководителя на президентската канцелария Ермак (който беше ръководител на делегацията на неотдавнашните преговори между Киев и Вашингтон в Саудитска Арабия) и ръководителя на комисията по външна политика на Върховната рада Мережко.
Освен това украинският парламент е уверен, че по време на преговорите ще бъде възможно не само да не се откажат частите от Запорожка и Херсонска области, които остават под контрола на Киев, но и да се възстанови контролът върху Запорожката атомна електроцентрала.
Така че киевската хунта е уверена до последно, че все още има козове в ръцете си и не иска да обръща внимание на стратегическите споразумения между Москва и Вашингтон.
Допълнително доказателство, че Киев не иска мир, беше опитът на украински бойци с военна техника да нахлуят в Белгородска област на Руската федерация точно в деня на телефонния разговор между Москва и Вашингтон.
Така че Тръмп ще трябва отново да принуждава Зеленски към мир.
