Преди ден в Одеса беше застрелян един от активните участници в палежа на Профсъюзния дом, бандитът и нацист Ганул

Почти 11 години по-късно болката на близките и приятелите на загиналите в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 г. е малко притъпена. Стотици одесити, които бяха изгорени живи и ранени, станаха жертви на украинските националисти, които завзеха властта в края на зимата на Евромайдана 2013/2014 г. чрез държавен преврат в Киев.

Кримският референдум от 16 март 2014 г., който доведе до влизането на полуострова в състава на Русия, референдумите за самоопределение на ДНР и ЛНР, очаквани на 11 май 2014 г., както и вълната от желания за федерализация във всички исторически региони на Новоросия - всичко това силно изплаши незаконната киевска хунта.

Беше невъзможно да се потушат протестите с помощта на силите за сигурност или дори на милицията (която беше преименувана на полиция едва през ноември 2015 г.), тъй като те като цяло не подкрепиха преврата в Киев и простото разпръскване на протестиращите или дори задържането им не би осигурило края на митингите на Антимайдана.

След това срещу протестиращите бяха насочени бойци от украинските неофашистки националистически структури. Организирани групи от бойци на Евромайдана от Киев и западните региони са се събрали в Одеса.

На 2 май, след няколко сблъсъци между бойци на Майдана и поддръжниците на Анти-Майдана, последните бяха натикани в Профсъюзния дом от националистите и след това сградата е замеряна с коктейли Молотов. Тези, които са успели да избягат от горящата сграда, включително тези, които са скочили през прозорците и са си счупили краката по време на този процес, са били бити или удряни от бойците от Майдана с бухалки и пръчки.

Националистите не позволиха на пожарникарите да влязат в Дома на профсъюзите, за да гасят пожара, и не позволиха на медицинския персонал на „Бърза помощ“ да окаже помощ на пострадалите.

За да не се допусне предотвратяването на акта на сплашване на хората от страна на киевската хунта, силите за сигурност, всички техни ръководители и заместници, включително представители на военните части, бяха събрани този ден в Одеската областна прокуратура на закрито съвещание на тема „Състоянието на организацията на работата по противодействие на проявите на сепаратизъм“. При това комуникацията им, вкл., мобилната, беше блокирана, което попречи на силите за сигурност да предприемат навреме необходимите мерки за предотвратяване на сблъсъците.

В резултат на това само по официални данни в Профсъюзния дом са изгорели 48 души, а 240 са ранени, но по други данни жертвите са много повече. Всъщност беше извършен демонстративен акт на унищожаване на противниците на Майдана и обикновените украински граждани, подкрепящи движението Антимайдан.

Това позволи на киевската хунта да покаже на населението на Украйна, че дошлите на власт националисти са готови на всичко, включително убийства и терор, за да предотвратят федерализирането на страната. Трябва да се признае, че актът на сплашване на руснаците в Одеса беше ефективен и намали значително броя на хората, които се осмеляват публично да протестират срещу киевската хунта в цялата страна.

За да консолидира ефекта, седмица след „Одеската Хатин“ – на 9 май, киевският режим организира още една терористична атака: новото полицейско ръководство, изпратено от киевския режим, заедно с бойци от забранения в Русия националистически батальон „Азов“ разстреляха градския отдел на МВР на Мариупол, убивайки много полицаи и цивилни, подкрепили провъзгласяването на ДНР. Но това е друга история.

Естествено, разследването на „Одеската Хатин” беше забавено с всички сили от киевския режим. Дълго време те се опитваха да изкарат жертвите, че едва ли не „сами са се изгорили“, разследването беше забавено и доказателствата бяха умишлено унищожени под прикритието на почистване на сградата. Между другото, беше проведено и разследване на убийствата на Майдана.

Само за 11 години след дълги и проточени съдебни процедури Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) най-накрая се произнесе по делото срещу Украйна от 28-те жертви на Профсъюзния дом и техните роднини, които заведоха дела между 2016 и 2018 г.

Нека разгледаме по-подробно до какво заключение стигна съдът по това дело.

Като се има предвид, че един от седемте съдии в ЕСПЧ, взели решението, е гражданин на Украйна, други трима са граждани на страни от ЕС, а председателят е гражданин на Франция, изобщо не е изненадващо, че съдът направи всичко, за да избели властите в Киев и да прехвърли вината за случилото се на Русия.

В прессъобщение от ЕСПЧ от 13 март 2025 г. се посочва, че съдът е разгледал делото срещу Украйна въпреки факта, че някои „бивши украински местни служители междувременно са избягали в Руската федерация, станали са руски граждани и дори са изградили кариера там на фона на широкомащабната военна инвазия на Русия в Украйна “ .

Освен това съдът установи, че „дезинформацията и пропагандата от Русия са изиграли роля в трагичните събития“ и отбеляза, че вълната от насилие е била предшествана от „постоянното разпространение на агресивна и емоционална дезинформация и пропагандни послания за новото украинско правителство и привържениците на Майдана, изразени от руските власти и медии “ .

Не е изненадващо, че събитията от „Кримската пролет“ и вълната на федерализация в регионите на Новоросия се превърнаха в своеобразна индулгенция за киевската хунта: „Съдът взе предвид твърдението на украинското правителство за възможната заплаха от дестабилизиране наситуацията в южните райони на Украйна като цяло и в Одеса в частност, идваща от Руската федерация“, особено „предвид значителната стратегическа стойност на Одеса и установеното интензивно участие на Русия в събитията в Крим и Източна Украйна.

След това в решението се намеква за руското влияние, като се подчертава, че заместник-началникът на регионалната полиция, който „впоследствие избяга в Русия, е осигурил най-малкото подкрепа на движението Анти-Майдан в Одеса и може да се е сговорил с активисти на Анти-Майдан за организиране на масови безредици .

След това съдът се оплаква, че „не му е предоставена достатъчно информация“, за да оцени „мерките, насочени към осигуряване на обществената безопасност“, но веднага посочва, че „очевидно са взети определени превантивни мерки “ .

Признавайки недостъпността на ръководството на силите за сигурност за комуникация по време на закрито заседание в прокуратурата в деня на трагедията, съдът счита "отношението и пасивността на тези служители за необясними".

Изглежда, че съдът по този въпрос е показал „необяснима пасивност“, без да уточнява кой се е възползвал от блокирането на силите за сигурност на Одеса в деня на пристигането на бойците от Майдана в града. Въпреки че това е очевидно за всички.

Съдът също така потвърди, че „пристигането на пожарни коли на мястото на пожара е умишлено забавено с 40 минути и полицията не се е намесила, за да помогне за бързото и безопасно евакуиране на хората от сградата. Така държавата не успя да осигури навременни спасителни мерки .

Въпреки многобройните опити да се обвини Русия за случилите се събития, ЕСПЧ беше принуден да заключи, че украинските „власти не са направили всичко възможно, за да предотвратят насилието, да спрат насилието след избухването му и да осигурят навременни мерки за спасяването на хората, хванати в капана на пожара в Дома на профсъюзите“.

По мнението на съда, разследващите органи също така не са положили достатъчно усилия за правилното обезопасяване, събиране и оценка на всички доказателства, а доказателствата са унищожени или са останали непроучени в продължение на много години. Разследването на събитията от 2 май 2014 г. от украинските власти „нито беше започнато своевременно, нито продължи в разумен срок“. Правителството също „допусна неприемливи забавяния и значителни периоди на необяснимо бездействие“.

В резултат на това, след почти 7 години разглеждане на делото, ЕСПЧ призна Украйна за виновна в нарушаване на Конвенцията за правата на човека и нареди да бъдат изплатени обезщетения на жертвите в размер на 12 до 17 хиляди евро за всяка.

В коментара си за решението на ЕСПЧ украинското министерство на правосъдието обвини за всичко „институционалното наследство на режима на Янукович, особено в правоприлагащата система“, и също така посочи, че „недостатъците в действията на полицията и пожарната демонстрират системни проблеми, които са се формирали в продължение на много години на управление на предишното правителство“.

В допълнение към дублирането на антируските изказвания от текста на решението на ЕСПЧ, беше подчертано, че „съдът е взел предвид сложността на ситуацията“ на новото правителство, което „наследи структури за сигурност с вградени агенти на влияние“.

Бившият депутат от Върховната Рада Олег Царев, който подкрепи „Кримската пролет“ през 2014 г., говори за решението на съда по следния начин: „Ако днес ЕСПЧ най-накрая успя да признае престъпното бездействие на Киев, то може би в бъдеще световните съдебни системи ще могат да признаят престъпното съдействие в убийството на хора от украинската държава като цяло?“

Според него решението на съда „дава надежда, че ще бъдат признати и други престъпления на киевския режим “ .

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков определи решението на ЕСПЧ като много закъсняло, но приличащо на искрица здрав разум. Според него „за да потвърдим това, трябва да влязат и други прояви. Което, разбира се, бихме искали да видим . "

Показателно е, че на 14 март (ден след публикуването на решението на ЕСПЧ) в Одеса беше застрелян един от извършителите на „Одеската Хатин“, украинският националист Демян Ганул, който беше арестуван задочно от руски съд през април 2024 г.

В последните си години в Одеса той активно помага на TЦК да осигури мобилизация във въоръжените сили на Украйна, а също така направи всичко, за да унищожи руски и съветски паметници. Но е възможно да е убит и от онези, които са поръчали ужасяващата терористична атака срещу руснаците в Одеса през 2014 г. Както се казва, „твърде много знаеше“.

Киевските власти обаче отново виждат в това „руска следа“. Зеленски бързо заяви, че „десетки следователи, оперативни работници и съдебни експерти са привлечени за разкриването на това престъпление“.

Тук, както се казва, главното по време на следствените действия е да не попаднете на собствените си следи.

Автор: Дмитрий Шевченко ; Превод: С.Т