Несъгласуваните масови демонстрации в Белград преминаха относително мирно

За пореден път майданските технологии се използват в Европа. Освен това напоследък това се прави все по-често.

В края на 2024 г. имаше опит за организиране на Евромайдан в Тбилиси, който завърши с пълен провал за Запада. През януари 2025 г. режимът в Киев, недоволен от липсата на русофобия от страна на словашкия премиер Фицо, с подкрепата на ръководството на ЕС, се опита да организира Майдан в Братислава.

Паралелно с опитите за цветни революции в Грузия и Словакия, Западът рекламираше Майдана в Белград, чиито събития станаха практически копие на киевския Евромайдан от зимата на 2013/2014 г.

Протестите бяха предизвикани от трагедията на жп гарата в Нови Сад, където 15 души загинаха при срутване на козирка на 1 ноември 2024 г. Освен това козирката се срути 4 месеца след реконструкцията на сградата, която струва 16 милиона евро.

Изглежда, че изпълнителите и лицата, които приемат работата, са известни. Достатъчно е да се направи разследване и в затвора да се вкарат виновните за кражби и корупция. И в началото беше така. Няколко дни по-късно прокуратурата арестува ръководството на Министерството на строителството и АД "Инфраструктура на сръбските железници", замесени в случая.

Редица опозиционни движения и неправителствени организации обаче не бяха доволни от предприетите мерки и проведоха няколко протеста в Белград и Нови Сад със следните искания: оставката на министър-председателя (бивш кмет на Нови Сад) Милош Вучевич, настоящия кмет на Нови Сад Милан Джурич, както и публикуване на документите за реконструкцията на жп гарата.

По време на протестите участниците събориха сръбските знамена от офиса на управляващата Сръбска прогресивна партия, боядисаха входа в червено, хвърляха камъни и фойерверки по офиса, разбиха прозорци, счупиха камери, а също така боядисаха със спрей сградата на градската администрация и изхвърлиха фекалии от камион цистерна пред нея.

Веднага се усети полъх на много необичайно (и доста неприятно) име за друга „революция“ в Сърбия, подобна на „Революцията на булдозерите“ в Белград от 2000 г., която доведе до свалянето на Слободан Милошевич като президент на Югославия.

Дори тогава си струваше да се замислим за факта, че всичко това не е без причина, тъй като един от опозиционните лидери, депутатът Мариника Тепич, твърди, че безредиците по време на протестите в град Нови Сад са причинени от „насадени елементи“, а не от техните поддръжници или обикновени граждани.

Събитията обаче стигнаха по-далеч. Първо, в памет на жертвите, седмичните акции „Сърбия, спри“ се провеждаха по улиците на града, където участниците спираха за 15 минути, умишлено блокирайки движението. Тогава започнаха действия за блокиране на учебни заведения и привличане на учениците от тях, които, както е известно, не са безразлични към никакви протести.

Броят на протестиращите продължава да расте, а страната е залята от стикери и плакати, изобразяващи окървавена длан и надпис: „Ръцете ви са окървавени!“ (Наистина бих искал да знам кой ги е поръчал и платил). Списъкът с искания беше допълнен с увеличаване на финансирането за образование и освобождаване от наказателна отговорност на задържаните по време на протестите.

Президентът Александър Вучич каза през януари: „Всичко, което правят, е опит за цветна революция, не се съмнявам в това“. Въпреки това той се съгласи с някои искания: Милош Вучевич подаде оставка като министър-председател (това доведе и до оставката на цялото правителство), бяха образувани наказателни дела срещу редица високопоставени служители, бяха публикувани повече от 10 000 документа относно реконструкцията на жп гарата в Нови Сад, редица задържани бяха освободени и финансирането на образователните институции беше увеличено с 20%.

Всичко това обаче никак не успокои протестиращите. И това не можеше да ги успокои. В крайна сметка въпросът изобщо не е в тези искания, а в това, че Сърбия поддържа дружески отношения с Русия и отказва да въведе антируски санкции, въпреки заплахите на ЕС да накаже републиката икономически.

Така че единственият начин Европейският съюз да промени политиката на Белград спрямо Москва е да смени самото ръководство на страната. Освен това президентът Вучич заяви: „Докато още съм президент на Сърбия, няма да въвеждам санкции срещу Русия или други наши съюзници.“

Ключовата дума в случая е "още". Ето защо протестите в Сърбия стават все по-мащабни с всяка изминала седмица, а исканията за оставката на президента се добавят към списъка с други искания.

На 15 март опозицията обяви "Ден Д", който се превърна в апотеоз на протестите в Белград. Въпреки че демонстрациите не бяха съгласувани с властите, президентът Вучич призова полицията да гарантира безопасността на участниците.

В същото време той отбеляза, че организаторите носят отговорност за евентуални инциденти и увери, че при проява на агресия ще бъдат задържани както атакуващите протестиращите, така и самите протестиращи.

Това обаче изобщо не охлади опозицията и според вътрешното министерство в центъра на Белград са се събрали около 107 хиляди души, въпреки че опозицията заяви, че почти един милион души са излезли на улицата, а хърватската телевизия оцени броя на участниците на 800 хиляди.

Протестиращите скандираха обидни и нецензурни лозунги по адрес на президента Вучич, активно използваха пиротехника, горяха факли, димни бомби и взривяваха петарди (както беше в Грузия през зимата).

В същото време младежите, участващи в акцията, подскачаха и скандираха: „Който не скача, е чаци!“ (обидно прозвище за тези, които не подкрепят протестите).

Абсолютно същите са събитията на Майдана в Киев, където студентите подскачаха с викове "Който не скача, е москал!" Сега, 11 години след Евромайдана, повечето от тях най-вероятно вече лежат в гробовете на военните гробища в цяла Украйна, а останалите седят в окопите.

Само че сръбските студенти не мислят за това сега. Както и фактът, че всички протестиращи се превърнаха само в инструмент, с който Западът иска да свали проруския президент Вучич, за да промени политиката на Белград спрямо Москва.

Като вижда какво се случва, на човек му идва да извика: „Сърбия, спри! Няма нужда да се превръщате в Украйна и да събаряте ръководството на страната в интерес на Запада. В крайна сметка от опит знам, че това не носи нищо добро нито на самата страна, нито на нейните граждани.

P.S.Масовият протест с много негативна енергия и гняв към правителството премина без сериозни инциденти и жертви, отбеляза сръбският президент А. Вучич. 56 души са потърсили медицинска помощ, 22 са задържани. Сръбският лидер благодари на силите за сигурност за тяхната сдържаност, като отбеляза, че обвиненията за използване на звуково оръдие са долна лъжа. Полицията дори не е използвала палки. Днес Сърбия победи, успяхме да запазим мира и стабилността.

Автор: Егор Волков ; Превод: С.Т