От години критиците на Доналд Тръмп го обвиняват, че се държи като измамник, който продава коли втора употреба. Вчера следобед той го направи наистина на южната морава на Белия дом.
Примижавал на слънцето заедно с Илон Мъск, Тръмп стоеше до пет автомобила Tesla, като държеше лист хартия с ръкописни бележки за техните характеристики и цени. Тръмп заяви, че той самият ще си купи автомобил на пълната цена. След това Тръмп и Мъск се качиха в един от автомобилите. Мъск обясни, че електромобилът е „като количка за голф, която се движи много бързо“. Тръмп отправи собствена похвала пред камерата: „Уха! Това е прекрасно. Този панел е по-различен от оня, на който съм… Всичко е на компютър!“
Това беше нескопосан, корупционен опит да се подсилят акциите на един приятел и със сигурност под нивото на президентската длъжност. Но не бива да се пропуска колко смущаващо беше това зрелище за Мъск. Подтекстът на събитието – по време на което Тръмп също така заяви, че Белият дом ще окачествява всякакви актове на насилие срещу дилърите на Tesla като вътрешен тероризъм – бяха продължаващите в цялата страна протести срещу Tesla, дължащи се на ролята на Мъск в администрацията на Тръмп. В някои градове протестиращите са изпочупили или повредили автомобили на Tesla и са подпалили зарядни станции на компанията. Цената на акциите на Tesla спадна рязко – с почти 50 % от пика си в средата на декември, след изборите – заради ужасяващите данни за продажбите в Европа. Набързо организираното пресконференция в Белия дом беше представена като проява на солидарност, но ефектът беше съвсем ясен: Мъск имаше нужда Тръмп да дойде и да оправи бъркотията вместо него.
Тръмп и Мъск рекламират Tesla пред Белия дом. Снимка: от тв екрана
И Tesla не е единственото предприятие на Мъск, което изпитва затруднения. Новата огромна ракета Starship на SpaceX се взриви два пъти тази година по време на изпитателни полети. А провинция Онтарио, Канада, отмени договора си с неговата интернет компания Starlink за предоставяне на услуги на отдалечени общности, позовавайки се на митата на Тръмп. Според Индекса на милиардерите на Блумбърг Мъск е със 148 млрд. долара по-беден, отколкото беше в деня на инаугурацията (в момента стойността му е 333,1 млрд. долара).
Само 17 дни, след като размахваше моторен трион и танцуваше триумфално на сцената на CPAC, милиардерът изглеждаше така, сякаш е на път да се разплаче по канала Fox Business по-рано тази седмица. Той призна, че изпитва „големи затруднения“ при управлението на многобройните си бизнеси, и изпусна дълга, мрачна въздишка и сви рамене, когато го попитаха дали ще се върне към бизнеса си, след като приключи с работата си в администрацията.
Най-богатият човек в света умее да бъде сприхав, припрян и маниакален в публичните си изяви, но рядко съм го виждал да изглежда толкова съкрушен, колкото напоследък, едва два месеца след като започна да изпълнява ролята си на президентски съветник. През последните няколко седмици той беше порицан от някои от ръководителите на агенциите на Тръмп за това, че е надхвърлил правомощията си като съветник (Тръмп застана на страната на ръководителите на агенциите). Докладите сочат, че някои републикански законодатели са разочаровани от блъфирането на Мъск и че подходът на DOGE за съкращаване на федералната бюрокрация разгневява избирателите и прави законодателите по-малко популярни в техните райони. DOGE не донесе почти никакви конкретни „победи“ за администрацията на Тръмп и вместо това отблъсна много американци, които смятат, че Мъск ръководи една жестока операция, при която безразборно се уволняват и преназначават хора и се отнемат обезщетения. Многобройни национални проучвания през последните седмици показват, че мнозинството от анкетираните не одобряват ролята и действията на Мъск в правителството.
Дълбоките въздишки на Мъск по кабелната телевизия и аварийните отбивки на Tesla на поляната пред Белия дом са намек, че той може би започва да разбира несигурността на положението си. Той е добре известен с голямата си склонност към риск, свръхзадлъжнялост и привидно безразсъдни бизнес залози. Но ролята му в DOGE представлява най-големият репутационен и съответно финансов риск в кариерата му. Мъск играе опасна игра и изглежда, че губи контрол над наратива.
А наративът е всичко. Илон Мъск е много неща – най-богатият човек в света, пристрастен към интернет теоретик на конспирациите, шеф на шест компании, може би дори президент в сянка на Съединените щати, но най-важното е, че той е идея. Стойността на Мъск може би е свързана повече с неговия имидж, отколкото с реалните му резултати. Той е човешка акция на мем.
Клип на CNN от края на октомври отразява това схващане. В него репортер стои пред един от митингите на Мъск в Пенсилвания и интервюира суперфеновете на изпълнителния директор, повечето от които са категорични, че Мъск е „най-умният човек на света“. Той има мислене на инженер, твърди един от участниците, което означава, че вижда света по различен начин. Други двама мъже в клипа казват, че Мъск ги е накарал да обърнат внимание на политиката (и по-специално на Тръмп). Тези хора силно са се влюбили в култивирания образ на Мъск като типаж на Томас Едисън или Тони Старк, велик човек от историята, който еднолично разширява границите на прогреса. Мъск има голям успех в популяризирането на електромобилите и в изграждането на нови ракети (макар че мнозина все още спорят за прякото му участие в инженерната дейност). Тези поддръжници може и да са фенове на компаниите му, но изглежда са повярвали и на мита за неговия гений – история, родена от годините на издаване на агиографски книги, новинарски статии, отразяващи хиперболичните му твърдения, и способността на самия Мъск да привлича вниманието.
Образът на Мъск като истински визионер се оказа изненадващо устойчив. В началото и средата на 2010 г. Мъск се възползва от една различна епоха на технологично отразяване – такава, която е по-фокусирана върху джаджите и до голяма степен безкритична – за да разгласи идеите си за бъдещето на транспорта и междупланетните изследвания. По онова време Tesla, неговият водещ проект, беше определен като прогресивен и рекламиран като съответстващ на целите за борба с изменението на климата. Културната динамика на тези идеи се промени, но основният продукт, продаван от Мъск, не се промени: един човек с изключителна способност да си проправя път към бъдещето с груба сила.
Траекторията на Мъск се промени след избирането на Тръмп за първи път за президент. Именно през този период Мъск – вече постоянен постер – осъзна как Twitter може да се използва за привличане на невероятно много внимание. Дори когато това внимание беше негативно, процесът на многократно превръщане в главен герой на платформата издигна профила на Мъск. Той стана още по-поляризиран (за това, че наказваше журналисти, държеше се хаотично, направи предполагаема шега с „трева“ в Twitter, която му донесе проблеми с Комисията по ценните книжа и фондовите борси, и беше съден за клевета, защото нарече някого „педофил“), но това някак си само допринесе за славата на Мъск.
В продължение на години основателните критики към изпълнителния директор на Tesla идваха с пояснение: той е хаотичен, груб, дори малко нестабилен, но всичко това е част от по-големия образ на визионера. Кара Суишър представи добре тази динамика в колонката си от 2018 г. в New York Times, озаглавена „Илон Мъск е самоличността на технологиите“. „Намирам агиографията около него за уморителна и дори токсична“, пише тя. Но също така: „Умът и идеите на г-н Мъск са големи.“ Както отбелязва Суишър, търсенето на внимание от страна на Мъск по онова време има вторичен ефект – отчуждава го от някои негови колеги и фенове. Но туит по туит Мъск намери друга аудитория, която с готовност прие неговия образ на визионер, при условие че той подеме техния кръстоносен поход срещу „уокизма“.
По време на пандемията честотата на публикациите на Мъск значително се увеличи, тъй като той започна да завзема по-реакционна територия. През март 2020 г. той нарече паниката около COVID-19 „глупава“, а по-късно същата година написа в Twitter, че „местоименията са гадни“. Мъск се хареса на дясното крило, като се позиционира като борец за свобода на словото – позиция, която в крайна сметка го накара да закупи Twitter. Десните инфлуенсъри и верните на MAGA видяха в обръщането на Мъск доказателство за възхода на тяхното движение, но това, което се случи, откакто Мъск превърна Twitter в X, не е нищо друго освен завладяване на аудиторията: Мъск се превърна изцяло в човека, който неговите десни фенове искат да бъде, като отиде далеч отвъд обикновеното заиграване с теориите на конспирацията и реториката на „Великата подмяна“. Едва ли е противоречиво да се предположи въз основа на постовете на Мъск и неприкрития му политически активизъм, че сантимилиардерът е бил допълнително радикализиран от своята платформа, която след това превърна в политическо оръжие, за да помогне за избирането на Тръмп.
Залозите на Мъск за X и MAGA в по-голямата си част се изплатиха, поне в краткосрочен план. Преди Мъск да купи Twitter, подчертах коментар на Лили Франкус, тогава директор на квантовите изследвания в Moody’s Analytics, която отбеляза: „В основата си мисля, че значителна част от стойността на Tesla се дължи на факта, че Илон може да привлича това внимание непрекъснато.“ Франкъс не стига дотам да каже, че Tesla се държи като акция на мем – която може да повиши цената си, след като стане вирусна в резултат на координирани усилия онлайн – но че самият Мъск притежава това качество. Закупуването на Twitter от Мъск беше финансово неизгодна сделка и се отрази пагубно на печалбата на X, но собствеността му върху платформата помогна да се повиши неговата културна и политическа значимост, като го държи в центъра на новинарския цикъл. По подобен начин Мъск се впусна да подкрепя Доналд Тръмп, стана мегадонор на републиканците и в крайна сметка получи мандат в DOGE – всичко това доведе до рязко покачване на акциите на Tesla – до определен момент.
Може да се твърди, че всичко това има ефект на махало. Поляризиращото, разстройващо, търсещо внимание поведение на Мъск го направи незаобиколим и увеличи политическото му влияние, което на свой ред увеличи нетната му стойност като цяло. Това само подобри позицията на Мъск пред Тръмп, който едновременно уважава голямото богатство и изглежда поласкан от идеята, че най-богатият човек в света иска да прекарва времето си като негова сянка из Вашингтон и Мар-а-Лаго.
Мъск е свикнал да използва ливъридж, да търгува с репутацията си или с неликвидните си активи, за да поддържа движението на махалото. За негова чест, той обикновено се справя с това. Пренебрегвал е закона, когато това е било изгодно за бизнес интересите му, и се е възползвал от културата на безнаказаност на елита. Отдавна не се страхува да бъде съден или порицан от държавна агенция. Но две важни неща се различават в настоящата му ситуация. Първото е залогът за репутацията му – вместо да се отчужди от прогресивните или медиите, Мъск заплашва да се намеси в основни правителствени услуги като социалното осигуряване, на които разчитат милиони американци. Всъщност в интервюто си за Fox Business в понеделник Мъск изказа идеята за намаляване на социалните помощи. Независимо дали отговаря за съкращенията или не, като ръководител на DOGE Мъск рискува да вбеси безброй хора, които се противопоставят на федералните уволнения. Да разбиеш администрацията е в пъти по-различно от това да купиш нишова, но влиятелна платформа за микроблогове.
Втората разлика е човекът, с когото е обвързал репутацията си: Тръмп. Стремежът на Мъск към привличане на вниманието и любовта му към организационния хаос обикновено са ненадминати, което му дава предимство в повечето от сделките му. Не такъв е случаят с Тръмп, чието безочие и склонност да се отървава от близки довереници, когато те се превърнат в пасив, са добре документирани. Мъск е богат и могъщ, но не е трайна, изключителна политическа фигура, каквато е Тръмп. Не е трудно да си представим сценарий, при който това ще завърши зле за Мъск. Махалото може да се върне назад: Мъск би могъл да бъде намразен от всички, което би довело до увеличаване на протестите и до намаляване на нетната му стойност. Най-богатият човек в света е ценен за Тръмп, както и митът за Мъск като съвременния Едисон. Но обикновените милиардери? В очите на Тръмп те са заменими символи и лесно заменяеми фигури на подиума – само попитайте Марк Зукърбърг.
Би било глупаво да предполагаме със сигурност, че Мъск е сготвен. В миналото той е успявал да се измъкне от неприятностите. Може би най-надеждният изход за Мъск е, че Тръмп е обвързал твърде много от собственото си президентство с Мъск, за да го хвърли под автобуса. Все още е твърде рано да се каже.
Вчерашният трик в Белия дом имаше всички отличителни белези на корупцията на Тръмп, но имаше и нещо друго – атмосфера на отчаяние. Това беше мълчаливо признание, че протестите действат и че Мъск и Тръмп са толкова разтревожени от сегашните настроения, че са готови да превърнат Южната морава в шоурум. Когато гледаме как Мъск се измъква в предаването на Fox Business или как кротко стои до Тръмп пред Белия дом, е дори по-лесно от обикновено да видим отвъд характерните за Мъск брътвежи и блъфиране. Тези моменти ясно показват, че този път Мъск е заложил единственото нещо, което не може лесно да изкупи обратно – самия мит, който е създал за себе си.
