Решенията на Белия дом, които в момента променят света, са толкова главозамайващи, че е трудно да се повярва, че всичко това се случва в действителност.

Ако преди няколко седмици някой ми беше казал, че президентът Доналд Тръмп ще изхвърли Володимир Зеленски от Белия дом, ще прекрати разузнавателната подкрепа и военната помощ за Украйна и ще наложи 25-процентни мита на Мексико и Канада, после ще обяви отсрочки и изключения – всичко това в рамките на една седмица – трудно щях да повярвам.

Очаквах г-н Тръмп да бъде разрушител. Той беше много ясен в това отношение. И в много области е необходимо да се руши. Но тези решения отиват далеч отвъд това. Г-н Тръмп рискува да разруши търговската система, върху която е изграден следвоенният просперитет. Той тормози най-близките си съюзници и се присламчва към враговете на Запада. Изглежда сякаш присъстваме на разрушение. За тези от нас, които работят в „The Economist“, където подкрепата за свободната търговия и атлантизма е дълбока, това са шокиращи събития.

Но те правят работата ни по-важна от всякога. Тя е да ви предоставяме ясни, проницателни и стриктно предадени новини и анализи, които да ви помогнат да разберете накъде върви светът. И да предлагаме оценка на случващото се въз основа на ценностите на свободната търговия и класическия либерализъм, за които този вестник е създаден да се бори.

Тази седмица нашите рубрики се фокусират върху икономическата стратегия на г-н Тръмп. Президентът твърди, че неговите мита ще запазят работните места, ще направят Америка по-богата и ще защитят самата душа на страната. За съжаление, в реалния свят нещата изглеждат различно. Инвеститорите, потребителите и компаниите показват първите признаци на недоволство от визията на Тръмп. Нашият екип твърди, че агресивният и хаотичен протекционизъм няма да проработи. Въпреки приказките на г-н Тръмп за бурно завръщане, пазарите мигат в червено.

Във външните отношения, както и в икономиката, политиките на г-н Тръмп ще причинят щети у дома и в чужбина.

Президентът и реалността се отдалечават

В речта си пред Конгреса на 4 март президентът Доналд Тръмп нарисува фантастична картина. Американската мечта, заяви той, се разраства повече и по-добре от всякога. Неговите мита щели да запазят работните места, да направят Америка още по-богата и да защитят самата ѝ душа. За съжаление, в реалния свят нещата изглеждат различно. Инвеститорите, потребителите и компаниите показват първите признаци на разочарование от визията на Тръмп. Със своя агресивен и непостоянен протекционизъм г-н Тръмп си играе с огъня.

С налагането на 25% мита върху стоки от Канада и Мексико, от същия 4 март, г-н Тръмп запалва огън под една от най-интегрираните вериги за доставки в света. Въпреки че със закъснение отложи с един месец митата върху автомобилите, много други отрасли ще пострадат. Той също така повиши митата за Китай и заплаши Европейския съюз, Япония и Южна Корея. Някои от тези мита също могат да бъдат отложени, а други може никога да не бъдат въведени. И все пак, както в икономиката, така и във външните отношения става ясно, че политиката се определя по прищявка на президента. Това ще нанесе трайни щети у дома и в чужбина.

***

В рубриката ни за Африка и Близкия изток се разглежда крахът на чуждестранната помощ. Като прелюдия към закриването на USAID, главната американска агенция за помощ, администрацията на Тръмп я заклейми като „престъпна организация“, която е „управлявана от група радикални луди“. Въпреки че начинът, по който Америка намалява помощта, е необичайно и ненужно хаотичен, той е част от глобална тенденция. Започва нова, по-свита ера на помощи. Тя води след себе си мъчителен избор. Но тя също така предлага възможност за преосмисляне на една неефективна система, която отдавна се нуждае от ремонт.

От сп. „Икономист„