САЩ изоставят Украйна в най-лошия възможен момент, когато военните разходи на Русия са в своя пик. Официално в бюджета за тази година са предвидени рекордни средства за отбрана - приблизително 140 млрд. долара, или повече от 40% от разходите, към 6,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия, сочат изчисления на Business Insider.
За сравнение някои от страните в НАТО едва сега започват да достигат заложения ангажимент от 2% от БВП.
Позицията на Вашингтон води до разцепление на западните съюзници и това вече буди опасения, че в Кремъл могат да атакуват и друга държава, включително и част от НАТО, само за да проверят дали единството действително е "счупено", допълва още изданието.
В началото на миналата седмица американският президент Доналд Тръмп спря военната помощ за Украйна, а няколко дни по-късно и споделянето на разузнавателни данни. Това се случи без много обяснения и дори Вашингтон накара Украйна да гадае каква част от помощта е спряна. Няколко дни по-късно пред журналисти в Белия дом той призна, че Русия се възползва от спряната подкрепа, нанасяйки един от най-мащабните си въздушни удари, но все пак продължава да вярва, че Путин наистина иска войната да спре и с Украйна му е по-трудно да се разбере.
Украйна все пак може да има "козове"
По време на визитата му Белия дом Тръмп заяви на украинския президент Володимир Зеленски, че няма "никакви ръце" и не трябва да се съпротивлява на действията на САЩ да спрат войната. Украинският лидер му отговори, че "не е дошъл да играе карти", а в крайна сметка срещата приключи с фиаско и украинската делегация си тръгна от Белия дом, без да бъде подписано споразумението за достъпа до природни богатства, за което беше дошла.
Но изглежда, че страната може и да има някакви "козове". След спирането на разузнавателните данни Москва се оказа под масиран обстрел и в нощта срещу 11 март кметът на града Сергей Собянин съобщи за унищожени 65 дрона. Има данни за пожари и пострадали сгради от отломки, спряно беше движението на летището "Домодедово" и е повредена жп линия към летището. През уикенда Украйна нанесе серия от удари дълбоко в тила на Русия. Има данни за поражения по военните летища Саки и Кечи в Крим, взривове се чуха и в Севастопол. В нощта срещу 8 март дронове поразиха една от най-големите рафинерии в Ленинградска област - "Киришинефтеоргсинтез" в Кириши.
Губернаторът на Ленинградска област потвърждава, че от паднали отломки са подпалени резервоари на предприятието, което е част от структурата на "Сургутнефтегаз".
В социалните мрежи има видеа с мащабни пожари в металургичния завод в Липецк, както и край с. Ряженое в Ростовска област, където се намира голям жп възел на линията Таганрог- Донецк, както и съобщения за още една горяща рафинерия в Самарска област. За първи път дрон атакува цел в Чувашия - местните власти съобщават за попадение на територията на петролна база.
Военните от "безпилотните войски" в украинската армия коментират, че спирането на разузнавателните данни не е толкова голям проблем за ударите в тила: "Рафинериите и оръжейните складове няма да се преместят за една нощ".
Проблем за фронтовата линия обаче могат да се окаже липсата на сателитните данни, които помагат да бъде разузнаван теренът и установявани позиции на руснаците. Според украинските власти липсата на разузнавателни данни донесе срива на фронтовата линия в Курска област.
Анализатори се опасяват също така, че системите за залпов огън HIMARS ще станат неизползваеми без данни от сателитните системи. Украински военни обаче съобщават, че могат да използват алтернативни данни от партньорски служби и собствена информация и работата на системите засега продължава.
Украйна явно е работила за алтернативи, след като в края на 2023 година САЩ прекъснаха за повече от шест месеца помощта за страната. В последвалите месеци Киев започна да развива успешно своята военна индустрия, финансирана по т.нар. "датски модел" от европейските съюзници с е очаква през 2025 година да произведе 50% от оръжието нужно за фронтовата линия.
По данни на премиера Денис Шмихал Украйна сама произвежда голяма част от артилерийските снаряди с различен калибър. Продължава и инициативата на Чехия, която е посредник в покупката на снаряди, включително и от Индия и Пакистан. Украйна действително стана водещ производител на ударни дронове (над 1,5 млн. през 2024 година) и бързо разработи далекобойни дронове, които поразяват цели дълбоко в тила на Русия. От началото на годината украинските дронове поразиха няколко от най-големите руски рафинерии, складове с боеприпаси и военни летища.
Тяхната мощ далеч не е като на ракети, но пък поразяват цели на над 1300 км разстояние и причиняват достатъчно щети, които да спрат за известно време производството.
Има ли Доналд Тръмп план за края на войната?
Доналд Тръмп обвини Европа, че няма представа как да приключи войната, но не е много ясно какъв е неговият план, коментира украинският военен анализатор Олександър Коваленко. Той отбелязва, че единственото, което посочва американският президент е сключването на сделка и принуждаването на воюващите страни да седнат на масата за преговори, но без никакви подробности за точките и целите, визия за края на войната и развитие след това.
На въпроси за отстъпки от Белия дом заявяват, че Украйна ще трябва да предаде територия, за да си гарантира сигурност, което означава прекрояване на граници, тоест суверенитета и териториалната цялост на Украйна ще бъдат нарушени, или с други думи - ще бъдат нарушени принципите на международното право.
За вторник (11 март) е планирана среща в Саудитска Арабия, в която екипите на САЩ и Украйна ще разговарят за споразумението за достъп до природни богатства. Според източници на NBC подписването едва ли ще върне военната помощ. Доналд Тръмп очаква още от Зеленкси да подаде оставка от поста си и да признае териториалните претенции на Русия.
В интервю за Fox News американският президент отново отбеляза, че не смята Володимир Зеленски за достатъчно благодарен за неговата помощ и заяви, че Украйна може и да не оцелее със или без американската помощ. В същото време един от близките му съратници Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите, пък заяви, че вижда промяна в украинския президент, който се е осъзнал и вече е благодарен за подкрепата на САЩ.
Сенаторът републиканец Линдзи Греъм, който също е част от крилото, подкрепящо Тръмп в партията, пък предупреди, че изтеглянето от Украйна би "било по-лошо от Афганистан" през 2021 година. "Едва ли Тръмп би искал това", каза той.
Преговорите в Саудитска Арабия
Според медийни публикации срещата в Джеда между екипи от Украйна и САЩ, която ще се проведе по-късно днес (11 март), ще бъде от ключово значение. Bloomberg съобщава, позовавайки се на свои източници, че Вашингтон ще използва разговорите не толкова за подписване на споразумение за природните богатства, а за да окаже натиск върху Киев. Европейски издания посочват, че исканията са свързани с отстраняването на Зеленски и признаването на окупираните области в техните административни граници за руска територия.
Това би означавало Украйна да предаде без бой в руски ръце градове като Запорожие и Херсон, за които военни анализатори са категорични, че Русия не може да достигне по военен път. В момента Русия не може да поеме пълния контрол дори и в Донбас, а има данни, че заради умората на руската армия, която е в офанзива повече от година (след първото спиране на американската помощ през октомври 2023 г. до април 2024 г.) започва да отстъпва позиции около Покровск и Торецк.
Публично Зеленски съобщи на няколко пъти, че е готов за примирие, но само по въздух и море, тоест без обстрели по енергийна и друга цивилна инфраструктура и кораби в Черно море, предложено от Великобритания и Франция. Официално причината бойните действия да продължат е невъзможността спазването му да бъде контролирано - линията на съприкосновение сега е дълга над 1000 км, но неофициално в Киев се опасяват, че паузата, която ще бъде дадена на Москва ще послужи само за почивка и натрупване на още резерви.
В Киев също така очакват и освобождаване на пленници. Според източници на Bloomberg Путин също е съгласен на примирие, но само като част от достигнато мирно споразумение.
