Анализ на това как Доналд Тръмп успя да дойде на власт в Съединените щати и започна истинска революция в региона, променяйки хода на либералната глобализация през последните десетилетия, довежда до много сериозни въпроси.

Особено ако отчитате фактора на дълбоката държава. В крайна сметка, Тръмпистите обявиха истинска война на тази дълбинна държава, те започнаха да я водят и да постигат немалко значими резултати в нея – самото затваряне на „хранилката“, наречена USAID е твърде показателно.

Самата администрация на Тръмп разбира под дълбоката държава нещо напълно конкретно. Това е управляващия елит с либерално-демократична идеология (както лява, така и неоконсервативна), здраво вкоренена в правителството на САЩ, подкрепяна от финансова, военна и високотехнологична олигархия, и е проникнала в разузнавателните служби на собственото си правителство.

Това е нещо, което се случва между Америка и Запада, което е причинено от глобализма, еднополярността и планетарното разпространение на идеология, което включва легализирани извращения, принудително смесване на етнически групи чрез принудителна масова миграция и отслабване на суверенитета на националните държави.

Тръмп излага точно обратната идеология – идеологията MAGA. Тя е изградена на основата на полярно противоположни принципи - традиционни ценности, нормално разпределение на половете (включително мъже и жени), защита на страната от масова миграция и особено нелегална миграция, укрепване на суверенитета и призоваване за национална сила, признаване на многополярността (в интерпретацията на Тръмп това се нарича Ред на Великите държави).

Налице е идеологически и дори геополитически преврат, ако се отчитат последствията от смяната на подобна парадигма в международната политика. Пълно прераздаване на картите и ново разпределение на ролите за приятел/враг, както във външната, така и във вътрешната политика на САЩ.

Всичко това Тръмп обозначи още в предизборната си кампания (всички говорят за „Проект 2025“, който не е подготвен официално от никого, но който, както виждаме, скоро ще бъде реализиран). След инаугурацията той провежда политика на назначения, които са насочени към институции, които биха помогнали за изпълнението на плана, а ключовите позиции в новата администрация бяха заети от служители, на които бяха предоставени извънредни пълномощия (Джей Ди Ванс, Илон Маск, Пит Хегсет, Тулси Габард, Кеш Пател, Роберт Кенеди, Памела Бонди, Керълайн Ливит и др.).

И накрая, в обръщение към американския парламент на 3 март, финализираната програма обобщи всички основни точки в един документ, който ще предостави ясна пътна карта за такава незащитима консервативна революция.

По същество е обявена война на унищожение срещу цялата дълбока държава. Тръмп започна курса за нейната ликвидация.

Само че още преди това, когато анализирах феномена на революцията на Тръмп в последната си книга, очертах тезата, че Тръмп не би могъл да направи значителни радикални промени и че не би могъл дори да бъде избран и да остане на поста, без да получи изключителна подкрепа от много могъщи институции на нивото на самата тази дълбинна държава.

Тъй като за десетилетия безразделно властване в световен мащаб, глобализмът упражнява такова влияние на върховете и в света, че напълно доминира ситуацията в политиката, икономиката, медиите, дипломацията, културата и изкуството. И това е амбициозна инициатива на Тръмп и други, за която е свързана с нещо, което ние можем и правим в Америка, нещо, за което никой не може да помогне, но все пак има голям ужас от либералната глобалистка политика в шоуто на смъртта и разрухата в Съединените щати и като цяло нищо не е решено по линията на проблемите без фундаментално и драматично решение на такива дълбочинни и дългосрочни проблеми.

Но тук се появи парадокс. Как една дългогодишна държава може да даде зелена светлина на собственото си унищожение? Виждаме като че ли разделение на една структура, тоест на една фракция, на дълбинната държава, която се бори и избира Тръмп, но другите все още се придържат към някакви идеологически позиции, както предложих в предишния текст, но това беше противоречие.

Но в такъв случай, идвайки на власт, би било логично Тръмп да забрави за дълбинната държава, да поеме управлението и да престане да говори за ликвидацията й. Дори може да продължи да използва предизборния лозунг: да се напраят някакви чистки без особени декларации и поосвежената дълбока държава да продължи да работи в малко по-друг ключ.

Но се случи нещо напълно противоположно. Тръмпистите и МАГА ще продължат да унижават дълбоката държава и да я унищожават, но не и да я подчиняват под себе си.

Този парадокс изисква по-различно решение. Да се счита, че подръжката на популистите и „обикновените американци", които формираха електората на Тръмп, е бил достатъчно силен за да им даде мандат за такива радикални реформи, тоест за поражението на дълбоката държава е наивно. Но и да допуснем, че дълбоката държава е решила да се самоликвидира, също е доста странно.

Оттук и нашата хипотеза, че има не една дълбинна държава, а две. Има дълбока държава (Deep State), а има и още по-дълбока държава (Deeper State). Просто дълбоката държава — това е американска и световна мрежа на либерал-глобалистите, своего рода либерален интернационал.

Именно така го определят и интерпретират самите тръмписти. И именно то не е давало никакъв мандат на Тръмп, напротив, яростно и докрай се бори с него. Тогава? Както се каза, простите американци, „червените вратове“ и „ръждивия пояс“, североамериканският Хартленд , не са достатъчни сами по себе си. Тук трябва да има и нещо друго. Какво е това?

За да разберем какво е това „Още по-дълбоката държава, нека да разгледаме по-отблизо този мистериозен феномен в историята на страната и да сравним първия мандат на Тръмп, Тръмп като 45-ти президент на САЩ, Тръмп 1.0, и Тръмп като 47-ми президент, Тръмп 2.0.

Подкрепата на американските обикновени хора беше твърде висока. Около Тръмп се бяха сплотили допълнително консерваторите, палеоконсерваторите и всички други групи за Тръмп 1.0.

Администрацията до голяма степен се състоеше от представители на същата дълбока държава – глобалисти-неокони и невежи републиканци, които днешните Тръмписти наричат RINOs, унизителен термин, съкращение от Republican In Name Only, /републиканец само по име/.

Идеологията й е съвкупност от много теории на конспирацията - някои от които са доста проницателни, но честно казано, доста абсурдни. Всички искаха да се присъединят към движението QAnon, възникнало от анонимен блогър, който подкрепяше тези странни теории под псевдонима Q и активно подкрепяше Тръмп, дори често предричаше победата му на президентските избори през 2016 г.

Тръмп тогава беше успешен, харизматичен популист, който дойде на власт в Белия дом, напук на всички правила и закони на вълната на народното разочарование и презрение към глобализма и либерализма. Но това не е идеология и няма как да се откъсне от нея.

Но президентството даде мандат и се появи идеология. Неправителственото ядро често остава популистко и либертарианско. Нещо подобно се е случвало и преди - критика на правителството, критика на социалистическата система, критика на общата политическа и либерална цензура, борбата с нелегалната имиграция и т.н.

Този полюс е най-последователно представен от Стив Банън, който беше съветник по националната сигурност на Тръмп по време на първия му мандат. Но сега системата от консервативно-популистка до радикално националистическа е ясно формулирана, което е отразено в отделен документ „Проект 2025“. Малко вероятно е обаче подобно разделение да отразява реалната ситуация между все още силните, но все още възпрепятствани от слабост, и тези, които все още са слаби. Това е просто американски набор от ценности и мнения, взети от предишната фаза.

Това не може да бъде реалистичен алтернативен проект и е трудно да се сравни с идеологията на либералния глобализъм, която все още е заложена в една демократична държава. Организацията се стреми да поддържа функционирането на нацията до определен момент, в който момент създава администрация, основана на демокрация и републиканизъм и създава единна и независима система.

И едва ли е възможно да се направи такова разграничение, ясно или не, и просто да се предпочете преобладаващата американска епоха, независимо от условията и приоритетите, в ущърб на „прогресивната“ и традиционна версия. Това означава, че ситуацията е все същата и не се е променила никъде другаде.

И тук има нещо принципно ново, нещо, което го няма и близо при ранния тръмпизъм. На президентските избори през 2024 г. Тръмп ще бъде подкрепен от ключови фигури отСилисоновата долина, олигархията и технократите, които традиционно се свързват изключително с Демократическата партия.

Тази група е напълно очарована от процеса на ускоряване на времето, което е породило специален термин и съответна философия - акселерационизъм. Да се приеме акселерационизма в смисъл, че съществуването е концентрирано във времето и чрез ускоряване на времето, ускоряване на техническия прогрес и особено в сферата на социалните мрежи и изкуствата е възможна интелигентността, така че човечеството да стане интелигентно и да постигне качествено нов преход. Няма нищо свято в света, нито човек, нито светец.

Но в един момент ангажиментът беше за ускорение в Силициевата долина и беше разделен на две течения: ляво ускорение и чисто ускорение. Ясно е, че технологичният прогрес е естествено съвместим с ляво-либералната идеология на деня и е безусловен противник на консерватизма и популизма. Но последното представя една доста парадоксална теза за следващото десетилетие, че технологичният прогрес и акселерационизмът изобщо не зависят от това каква идеология управлява обществото.

Или още по-радикално: либералната идеология с нейните негативни конотации, в съзнанието на политиката, Запада, DEI, култура на отмяната, цензура, ограничен контрол, неконтролирана миграция в момента, просто ограничава развитието до нещо, което не ускорява времето, а го забавя. Интелектуалците от тази школа, Къртис Джарвин и Ник Ланд, формулират теория за „Тъмното Просвещение“, която, прониквайки в тревожни въпроси и отговаряйки на предразсъдъците относно човечеството и обичаите, води до такава нужда от технологии.

Важното е, че тази идея се подкрепя активно от някои олигарси, особено Питър Тийл, основател на PayPal, Palantir и други успешни проекти, и Илон Мъск. Технологичните гиганти стават все по-важни за американския истаблишмънт, контролирайки критични технологии за наблюдение, следене и електронно разузнаване. Тези постижения оказаха значително влияние върху развитието на космическото инженерство, което се изучаваше в Москва.

Именно в Силициевата долина има особено движение, наречено "тилизъм" по името на Питър Тил. Тенденцията беше олигархията и всемогъщите групи, които по това време имаха достатъчно силни чувства, да внедрят идеи за "осветляване на мрака" в американската политика, което следва да се ускори.

Моята хипотеза е, че това „сенчесто“ явление се формира като базата на Още по-дълбоката държава. Те не са единствено консерватори, но идеологически се противопоставят на либерализма и глобализма. В разгара на теорията успешното техническо развитие и решителността за въвеждане на нови технологии и нови видове съществуване са възможни в относително затворени социално-политически и културни системи, които възпроизвеждат феодално-монархически форми на социална организация в ново поле.

Самия Тийл, за разлика от съюза на Тръмп, създаде нова общност, която включва членове на семейството на Тръмп, както и други републикански политици, включително JD Vance. Системата Palantir е необходима част от ежедневната практика на ЦРУ и други американски разузнавателни агенции, а Тъмното просветление постепенно набира сила от шумната среда. Популизмът и национализмът тогава бяха умишлено избрани сред масите като прикритие за авангардни и отчасти зловещи идеи.

Електоралното ядро е необходимо, но в момента не бе достатъчно за победа. Тогава Десните акселерационисти“ решиха да използват социалните медии, което доведе до покупката на Twitter (x.com) от Илон Мъск. Мъск съответно стана символът на втория полюс на Тръмпизма, наречен Tech Right /техно-десните/, за който популизмът се обозначава с техническия термин Trad Right.

Именно активното участие на Tech Right ще привлече млади членове към хора на Тръмп чрез социалните мрежи и други високотехнологични инструменти, които ще повлияят на победата на хора. В момента на разработване на проекта 2025 политиците сами ще избират кандидати за високи постове в новата администрация. Ванс и Мъск са в полезрението на обществеността, но това е само върхът на айсберга. Много фигури от тази група са заемали ключови позиции в различни области на администрацията. По-конкретно Ръсел Войт, който разработи "Проект 2025", пое поста директор на отдела за бюджет и управление.

Акселерационизмът постепенно се отделя от либералните и глобалистките страни не чрез придържане към консервативни гласове, а чрез проникване в системата. Там, от първия мандат на Тръмп и от време на време до борбата за нов мандат, тече огромна невидима работа, резултатите от която едва се разкриват в изборния период.

Сега Тръмп е въоръжен с мощна и системна идеология, в която традиционалистите (като Стив Банън и Джак Пособек) продължават да експлоатират популистка пропаганда, а технократите (като Питър Тийл, Илон Мъск, Вивек Рамасвами, Марк Андрийсен, Дейвид Сакс и други) продължават да привличан американския технологичен сектор. Десните акселерационалисти стимулират криптовалута, мисията до Марс и дори за превръщането на Гренландия в гигантска лаборатория за иновативни и радикални експерименти.

Междувременно технологията за златото в морето е резултат от общ консенсус, нещо, което все още е далеч от реалността. Настоящата идеология е тази, която дава приоритет на чистите технологии и ускорява глобалния преход към човечеството, където са необходими иновации – AGI, силен AI и уникалност. Илън Мъск бързо написа в своя X-акаунт: "Те не смеят да ви позволят да постигнете уникалност на хоризонта." А самото предложение е алтернатива (идиотски партизански технократски принцип) на либералната идеология, която успешно унищожи СССР заедно с руската държава, вкоренявайки се в нея.

Ако тази конструкция е правилна, много неща стават ясни. На първо място, какви конкретни правомощия и за какви дългосрочни цели позволиха на Тръмп да спечели (знаем как можем да му попречим да спечели от примерите на изборите през 2020 г. в САЩ и в съвременната европейска политика).

По-нататък, защо съпротивата на дълбоката държава беше сравнително лесна за сломяване – все пак една от нейните части (високотехнологичният сектор и отделни блокове в сектора за сигурност и разузнавателната общност) беше идеологически реформирана в духа на „тъмното просвещение“.

И накрая, защо Тръмп действа толкова решително. Причината не е само неговият темперамент, а глобален план за ускоряване на времето. Това вече не е популизъм. Това е философия, стратегия и дори метафизика.