Резултатите от предсрочните избори в Германия показват, че някога гордеещата се с политическата си стабилност страна, сега е разкъсвана от противоречия. Резултатите от вота в неделя пораждат повече въпроси, отколкото отговори.
Едно нещо обаче стана напълно ясно – оценката на германците за т.нар. „светофарна коалиция“ между Социалдемократическата партия (ГСДП), Зелените и либералната Свободна демократическа партия (СДП).
Рядко някое правителство е било сваляно от власт толкова безмилостно, колкото коалицията под ръководството на канцлера Олаф Шолц. Показателно е, че водещите фигури на трите партии – канцлерът Шолц (ГСДП), министърът на икономиката и вицеканцлер Роберт Хабек (Зелените) и лидерът на СДП и финансов министър Кристиан Линднер – обявиха оставките си още в изборната нощ или на следващата сутрин.
Особено тежък удар понесе ГСДП, която в изборния ден, буквално газеше из руините на собствената си политика. Партията спечели едва 18 преки мандата от общо 299! (Избирателната система в Германия е смесена -между мажоритарна и пропорционална. 299 депутати, тоест половината, се избират мажоритарно с т.нар. "пряк мандат". Разпределението на силите в Бундестага зависи от втория вот на избирателите, чрез който се избира втората половина от депутатите и същевременно се определя общата сила на представените в Бундестага партии. Бел.ред.)
Традиционните ѝ крепости в индустриалните градове и региони бяха почти напълно заличени. Дори второто място беше изгубено в полза на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която значително изпревари ГСДП. Освен загубата на директни мандати, това означава и нещо друго – повечето депутати на ГСДП, които ще влязат в новия Бундестаг, са избрани чрез партийната листа, а не чрез пряк вот. Това ги прави зависими от ръководството на партията, а не от доверието на избирателите в техните райони. В дългосрочен план това ще има значителни последици, защото неизбежно ще увеличи още повече дистанцията между партията и гражданите.
Либерализмът в Германия, представен от СДП, също претърпя срив. Подобно на изборите през 2013 г., партията отново не успя да влезе в Бундестага, тъй като не прескочи 5-процентната бариера. Въпреки че през ноември партията напусна недолюбваната коалиция, този ход се оказа пълен провал. Лидерът Кристиан Линднер така и не успя да обясни логично на избирателите защо СДП остана толкова дълго в коалицията, само за да я напусне в последния момент. Мнозина останаха с впечатлението, че това е отчаян опит за политическо оцеляване, а не принципна позиция. Възможността за възраждане на СДП остава под въпрос, особено след като Линднер обяви, че ще се оттегли от политиката, а подходящ наследник засега не се вижда. Предзнаменованията са всичко друго, но не и благоприятни.
Изборната нощ беше тежка и за Зелените. С 11,6% от гласовете партията не успя да отговори на собствените си очаквания. До самия край ръководството ѝ се надяваше, че новата партия на Сара Вагенкнехт ще влезе в парламента, тъй като това би променило разпределението на местата и би могло да осигури нова възможност за участие в управлението. В крайна сметка, около 2 часа сутринта в понеделник, стана ясно, че на Вагенкнехт не ѝ достигнат само 14 000 гласа. С това и Зелените изгубиха шанс за участие в ново коалиционно правителство.
На следващата сутрин вицеканцлерът Хабек обяви, че се оттегля от от „първия ред на своята партия“, което засега слага край на опитите му да води Зелените към политическия център. Най-вероятно формацията ще търси спасение в завръщане към левите си корени, но и това ще бъде трудно, след като Лявата партия, наследник на комунистическата партия на ГДР, успя да се върне в парламента с 8,8%,"открадвайки" в последния момент 700 000 гласа от Зелените.
Всичко вече сочи към канцлерство на Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС/ХСС).
Но дори и той не е безспорен победител. С резултат от 28,5% партията не успя да изпълни собствените си очаквания, които надхвърляха 30%. Още по-обезпокоителна е загубата на всички директни мандати в източногерманските провинции (Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург, Тюрингия и Мекленбург-Предна Померания), които някога бяха нейни крепости. Сега АзГ спечели почти всички мандати там, което е катастрофа за ХДС, особено предвид предстоящите местни избори догодина.
Така най-вероятният сценарий е т.нар. „голяма коалиция“ между ХДС/ХСС и ГСДП. Но в настоящия контекст изразът "голяма коалиция" е доста заблуждаващ. Първата такава коалиция през 1966 г. разполагаше с 468 от 518 места в парламента, а сега същата формула събира едва 328 от общо 630 места. Всяко гласуване в парламента ще бъде рисковано, а много социалдемократи не крият неприязънта си към ХДС/ХСС и лично към Фридрих Мерц. С други думи, условията за справяне с огромните политически задачи, пред които е изправена Германия, са всичко друго, но не и благоприятни.
Има още един проблем. Т. нар. „партии на политическия център“, както те обичат да се наричат (и по този начин умишлено отреждат на други партии място в периферията), трябва спешно да изяснят отношението си към АзГ. Няма как в дългосрочен план да продължават да игнорират партия, която спечели 20,8% (повече от 10 милиона избиратели) и почти всички райони в източните федерални провинции. Особено ХДС/ХСС ще има задачата бързо да изясни отношенията си с АзГ, защото догодина предстоят ключови местни избори. Времето обаче е ограничено.
Автор: Ралф Якш
