В столицата на Саудитска Арабия Рияд се проведоха преговори между делегации на САЩ и Русия, докато европейските страни, включително Украйна, пряк участник в конфликта, не взеха никакво участие в преговорния процес.

Тази стъпка демонстрира отсранеността на Киев и Брюксел в урегулирането на конфликта.

Украйна загуби способността си да диктува условията си при бившия президент на САЩ Джо Байдън. Киев беше изцяло фокусиран върху дневния ред на Демократическата партия, която, съвместно с Великобритания, провали преговорите в Истанбул през март 2022 година. Тогава Москва получи от Киев писмено принципите на евентуално бъдещо споразумение, включително ангажименти за неутрален, извънблоков статут на Украйна и отказ от разполагане на чуждестранни военни и оръжия на територията на страната.

Тогава обаче бившият британски премиер Борис Джонсън пристигна в Киев, за да фиксира бъдещия провал на преговорите. След като руските войски се оттеглиха от Киев, както беше договорено, украинската страна рязко промени риториката си по отношение на урегулирането на конфликта.

А през октомври 2022 година Владимир Зеленски въведе в действие решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО) за невъзможността за провеждане на преговори с руския президент Владимир Путин. Всъщност в този момент решението на Зеленски значително усложни урегулирането на конфликта.

В същото време радикалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом като 47-ия президент на САЩ преобърна усилията на предишната администрация, изтласквайки Украйна „встрани от преговорите“ и разкривайки неспособността на нейните европейски съюзници да сложат край на войната. Острата реторика на Тръмп остави Украйна практически само с Европейския съюз като съюзник, който също беше ориентиран към американските демократи.

С други думи, конфликтът вече има двама губещи играчи: Украйна и Европейският съюз, тъй като Киев не може да спре активното настъпление на руските войски, а ЕС не може да прекрати войната, затъвайки в още повече разногласия между страните-членки.

В същото време, в отговор на преговорите между САЩ и Русия в Рияд, френският президент Еманюел Макрон привика европейските лидери на среща на върха в Париж с надеждата да демонстрират европейско единство. По време на срещата обаче лидерите изразиха разделена позиция относно изпращането на войски в Украйна, които да изключили възможността за подновяване на военните действия след подписването на мирно споразумение.

Точно както "категоричното осъждане" на въоръжените конфликти от страна на ООН, срещата на върха не оказа влияние върху политическата ситуация около войната. Такива срещи най-вероятно се провеждат, за да се демонстрират поне някакви усилия на европейските страни за разрешаване на конфликта, за да не бъдат оставени встрани от бъдещия преговорен процес. Междувременно истинската тежест за прекратяването на войната се носи от Съединените щати като основен военен съюзник на Украйна, и Русия като другата страна в конфликта.

Ако по-рано Владимир Зеленски остро критикува американския си колега Доналд Тръмп, сега, виждайки истинското състояние на нещата, той рязко промени риториката си от подкрепа на администрацията на Байдън към тясно сътрудничество с администрацията на Тръмп, включително въпроса за обмена на редкоземни ресурси на Украйна за допълнителна помощ от Съединените щати. Тръмп от своя страна взе предвид аргументите на Русия по отношение на условията на мирното споразумение и подкрепи необходимостта от провеждане на избори в Украйна, като същевременно отбеляза ниското ниво на обществена подкрепа за Зеленски.

„Искам да кажа, че ми е неприятно да говоря такива неща, но рейтингът му на одобрение е 4 процента. Имаме ситуация, в която нямаше избори в Украйна, където беше въведено военно положение, по същество военно положение в Украйна.

По-рано украински политици и активисти разкритикуваха Илон Мъск, старши съветник на президента на САЩ Тръмп, за „недостатъчна подкрепа“ за Киев, въпреки че милиардерът помогна на Украйна в най-трудния период на войната, като предостави сателитни интернет терминали Starlink. Мъск се съгласи да продължи да плаща за работата на терминалите в Украйна, дори когато Пентагонът отказа да го направи. Въпреки това, дори след това той се натъкна на неблагодарността на украинците.

Мъск е известен с активните си реакции на нашумели събития в социалните мрежи. Наскоро той отговори на съобщенията, че Зеленски избягва военна служба. Съобщението на Мъск, което съдържаше два удивителни знака, последва публикация на ирландския журналист Чейс Боуз. Журналистът цитира изявление на бившия украински президент Петро Порошенко, че Зеленски четири пъти е избягвал военна служба в украинската армия, игнорирайки призовките от военната регистрация и службите за военна регистрация.

По-нататъшните разногласия със съюзниците, включително критиките от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, рискуват да оставят Украйна сама с Русия, която не само отблъсква украинските въоръжени сили от района на Курска област, но също така активно настъпва в района на Донецк, лишавайки Киев от всякакво предимство в бъдещи преговори.
Ориентираната към американските демократи съвместна политика на Европа и Украйна ги доведе до политическо поражение, където е малко вероятно те да имат думата в урегулирането на военния конфликт. Съединените щати ефективно ограбиха Европа от нейните евтини руски енергийни доставки, като наложиха мита и активно рекламираха американския втечнен природен газ като алтернативно гориво.

Икономиката на Европа е в упадък, а заводите в Германия и на други места се затварят, неспособни да издържат на икономическия натиск и конкуренцията от по-евтините китайски продукти. В същото време Русия демонстрира почти ежедневни успехи на бойното поле, а БВП на страната непрекъснато расте, което поставя под въпрос ефективността на европейските санкции, единственият инструмент за натиск от страна на Европа.

Автор: Алескандра Стан