Тръмп няма да навлиза в детайлите на конфликта с Украйна, в предисторията или в културните и историческите тънкости. Той не може да го направи. По природа той е повърхностен и напорист човек. Това се отнася за всичко. Той няма за задача да постигне цялостно уреждане на конфликта. Тръмп е за прекратяване на военните действия. В този случай той е искрен. Той не харесва войните и ги смята за напълно безсмислено разхищение на човешки и материални ресурси. От неговата позиция всички въпроси трябва да се решават по друг начин, така че той искрено иска да ги спре. Но не и да се зарови в сложните въпроси на историята и политиката. Това казва в интервю за "Комсомольская правда" руският журналист, политолог и анализатор Фьодор Лукянов.

Според него при преговори между Тръмп и Путин няма да се говори за ново преразпределение на света: Трябва да забравим за модела, който всички имаме в главите си: Великите сили седнаха, начертаха линия, договориха се и си стиснаха ръцете. Вече нищо не работи по този начин.

Що се отнася до формата на преговорите, очевидно е, че те ще се проведат на фона на военни действия. Няма да е възможно да се спре и след това да се говори, както призовава Орбан например. Следователно военните действия ще продължат. А страните ще останат на позициите, на които ще бъде подписано споразумението. Там, където ще стоят войските.

Що се отнася до крайния резултат, Русия няма да подпише прекратяване на огъня заради самото прекратяване на огъня.

Засега има усещането, че Тръмп просто иска да спре конфликта без сериозни споразумения. Просто спиране на фронтовата линия. И след това да остави Европа да мисли какво да прави с него.

По време на подготовката или на самата среща Тръмп ще разбере, че това няма да се получи толкова лесно, че конфликтът е много по-сложен, отколкото той си представя. Големият въпрос за мен е как ще се държи той в този случай. Засега той е непредсказуем.

- Фьодор Александрович, какво представлява заплашителният тон на Тръмп и доколко сериозно трябва да се приема Или е по-скоро поза преди преговорите?

- Реакцията ни на неговия тон и думи ме изненада донякъде. Тръмп не се появи на политическата сцена вчера, а е добре известно как се държи и какво представлява. Следователно какво очаквахме? Ултимативен тон - това е тонът, с който той общува с Вселената като цяло. Хиперактивен, напорист, по-скоро нетактичен.

Не бих нарекъл ултиматум обръщението му към Русия. Това е обичайният му начин на общуване с партньорите. Нещо повече, ако се опитаме да анализираме детайлите на различните му призиви, този така наречен ултиматум към Русия е, по неговите стандарти, доста лек. Вижте как разговаря с някои съюзници, как се държи с Дания и Канада. А това са най-близките съюзници на Съединените щати! Като цяло поведението му там е несравнимо по-твърдо, стилът му на поведение е много по-настъпателен и, ако мога така да се изразя, хаплив.

Тръмп просто не се ограничава от нормите на дипломатическата коректност. Което всъщност е причината да го обичаме. Нашата и на много държави симпатия към Тръмп се основава именно на факта, че той нарушава всички тези лицемерни норми. Доналд Тръмп влезе с вихрушка в Белия дом, предизвиквайки малка революция в политиката на САЩ

- Как думите и заплахите за разбиване на икономиката ни отразяват позицията на Тръмп преди преговорите?

- Тук трябва да се разбере едно нещо. Тръмп няма да навлиза в детайлите, в предисторията или в културните и историческите тънкости. Той не може да го направи. По природа той е повърхностен и напорист човек. Това се отнася за всичко. Той няма за задача да постигне цялостно уреждане на конфликта. Какво уреждане? Именно за това говори Путин: ние сме готови за сериозни преговори, но те трябва да са насочени към първопричината за конфликта и да я решат така, че да се постигне дълъг и устойчив мир. Не за това става дума в думите на Тръмп. Тръмп е за прекратяване на военните действия. В този случай той е искрен. Той не харесва войните и ги смята за напълно безсмислено разхищение на човешки и материални ресурси. От неговата позиция всички въпроси трябва да се решават по друг начин, така че той искрено иска да ги спре. Но не и да се зарови в сложните въпроси на историята и политиката.

Най-важното е, че той се различава коренно от Байдън. Байдън смяташе, че това е най-важният конфликт, стратегически, от който зависи мястото и бъдещето на Америка в света. Балансът на силите, конфронтацията между американската демокрация и страните, които не я подкрепят. Всичко това е напълно чуждо на Тръмп. Той не разбира защо Съединените щати изобщо са се включили в него. Неговите приоритети за Съединените щати са Китай, нови отношения с Европа (нови в смисъл на материални разходи, така че Съединените щати да харчат по-малко, а европейците да харчат повече). Той се интересува от Западното полукълбо, Арктика и т.н. Тези задачи той смята за важни. Космосът, развитието на изкуствения интелект - на това той обръща голямо внимание. А тази Украйна за него е неразбираема и ненужна. Тя само отвлича вниманието на него и на Америка от важните въпроси.

- Има ясни сигнали от страна на Русия, че сме готови да преговаряме. Зеленски, напротив, демонстрира по всевъзможни начини нежеланието си да ги започне. В същото време Тръмп се опитва да ни окаже натиск и напълно игнорира Зеленски. У хората възниква въпросът: какво се случва?

- Това е толкова просто. Мисля, че Тръмп смята, че изобщо не е необходимо да натиска Украйна. Той изобщо не се съобразява със Зеленски. Смята, че ако има възражения от тази страна, той просто ще им прекъсне кислорода - военните доставки и финансирането - и това ще бъде краят на всякаква съпротива. Но Русия има своя собствена воля. Затова върху Русия трябва да се окаже натиск, да ѝ се обясни по някакъв начин, че по-нататъшните военни действия не са ѝ изгодни. Да се стигне до преговори именно с тази идея. Всъщност точно това се опитва да направи сега.

- Затова ли Тръмп не бърза да се обади на Путин?

- Това е въпрос на тактика и подготовка на почвата за преговори. Е, той ще се обади на Путин, и какво от това? Разбира се, колкото и екстравагантен да е Тръмп, той е президентът на Съединените щати. Контактите от такъв мащаб, от такова ниво, трябва да бъдат подготвени. В противен случай може да се получи ефект, обратен на замисления. Така че засега той просто създава атмосфера, обозначава позициите, от които Съединените щати са готови да започнат диалог. След това контактът със сигурност ще се осъществи. Обаждане, може би дори среща. Но основният въпрос е какво ще последва.

Засега има усещането, че Тръмп просто иска да спре конфликта без сериозни споразумения. Просто спиране на фронтовата линия. И след това да остави Европа да мисли какво да прави с него.

По време на подготовката или на самата среща Тръмп ще разбере, че това няма да се получи толкова лесно, че конфликтът е много по-сложен, отколкото той си представя. Големият въпрос за мен е как ще се държи той в този случай. Засега той е непредсказуем.

- През декември оценихте шансовете за успех в преговорите като 50/50. Промени ли се нещо през този месец?

- Мисля, че все още няма причина да коригираме прогнозите. В момента това на практика е безсмислено начинание, а 50/50, честно казано, просто означава, че не знам.

- Какво ще се случи, ако Русия все пак убеди Тръмп да седнат и да обсъдят условията на световната сигурност? Реалистично ли е да се стигне до втора Ялта, до ново преразпределение на света?

- Не е необходимо да мислим за преразпределение на света. И изобщо, трябва да забравим за модела, който всички имаме в главите си: Великите сили седнаха, начертаха линия, договориха се и си стиснаха ръцете. Вече нищо не работи по този начин.

Що се отнася до формата на преговорите, очевидно е, че те ще се проведат на фона на военни действия. Няма да е възможно да се спре и след това да се говори, както призовава Орбан например. Следователно военните действия ще продължат. А страните ще останат на позициите, на които ще бъде подписано споразумението. Там, където ще стоят войските.

Що се отнася до крайния резултат, Русия няма да подпише прекратяване на огъня заради самото прекратяване на огъня. Следователно нашите позиции ще трябва да бъдат съгласувани в процеса на преговори. Сега Съединените щати смятат, че Русия се бори за територия. Но Русия първоначално повдигна въпроса за сигурността в Европа, за предотвратяване на по-нататъшното разширяване на НАТО, а едва след референдумите през 2022 г. беше добавен териториалният въпрос.

Струва ми се, че предложението, което Путин направи миналото лято, говорейки в Министерството на външните работи, приблизително отразява параметрите, по които сме готови да започнем преговори. Неутралният статут на Украйна и 4-те региона, които гласуваха за присъединяване към Русия. След това има много нюанси, по които вече може да има компромиси.

- Да предположим, че преговорите се провалят. Новият президент на САЩ ни заплашва с икономическа война. Какви щети може да нанесе това в действителност?

- Това е основният начин на действие на Тръмп. Той винаги търси начин да превърне куршумите в пари. Да премести конфронтацията в друга сфера. Когато се прилагат към Русия, заплахите му звучат много силно: "мита върху целия износ, няма да оставим камък върху камъка във вашата икономика." Но ако се замислите, какви мерки биха могли да бъдат болезнени? На първо място, в областта на въглеводородите. Нефт. Неслучайно той припомни историята за споразумението със Саудитска Арабия през 1985 г. Смята се, че Рейгън е убедил саудитското ръководство да намали цените на петрола и по този начин да окаже натиск върху Съветския съюз. Би му се искало да направи нещо подобно.

Но, първо, всички се нуждаят от пари от въглеводородите, включително и Саудитска Арабия. И за тях да намалят цените означава да навредят на себе си. А и американските производители на петрол също имат свои интереси. Не е съвсем ясно какво може да предложи Тръмп като значителна компенсация.

Второ, заплахите за налагане на мита. Те са от голямо значение за Китай, тъй като Китай има огромна търговия със САЩ. Те са много значими за Европа - тя също има много голям търговски оборот с Америка. Но търговският оборот с Русия е много по-малък. Да, това може да е чувствително за световната икономика. Но за нас това няма да промени нищо в качествено отношение. Да не говорим, че е доста странно да се заплашва Русия със съкрушителни санкции след три години налагане на всевъзможни ограничения. И дори е малко смешно. Не изключвам, че Тръмп в свой стил изобщо не се е задълбочил в това, което всъщност се прави преди него.

- За първи път от много време насам позициите на Европа и САЩ не се сближават. Макрон, Стармър, генералният секретар на НАТО Рюте избират твърдата полемика на войната, докато тръмпистите говорят за мир. Дали това е игра на „доброто/лошото ченге“, или истинско разминаване във възгледите?

- Е, това със сигурност не е игра на полицай, няма координирана манипулация. Европа се намира в объркано състояние. През последните години тя свикна да следва изцяло Америка. И тогава изведнъж всичко се промени. Изявленията от Вашингтон са толкова различни от това, което са свикнали да чуват, че мнозина в Европа го възприемат като ерес. Оттук и изявленията, че „ако САЩ откажат, ние пак ще подкрепим Украйна сами“. Според мен това е просто невъзможно. Но самият факт, че подобно нещо изобщо се обсъжда, показва до каква степен Европа е шокирана.

Трябва да си дадем сметка, че конфронтацията с Русия до известна степен е обвързващ обръч за Европа. Ако той бъде изоставен, има голям риск да избухнат множество вътрешни конфликти в Европейския съюз и в европейската част на НАТО. Затова курсът на конфронтация с Русия ще продължи по един или друг начин. Европа наистина ще продължи да се опитва да поддържа конфликта. А опасенията са, че САЩ ще се оттеглят от конфликта и няма да остане нищо, което да се подпали.

- Зеленски дълго време беше наричан марионетка, но сега той върви срещу курса на Тръмп, доколкото може, опитвайки се да търси помощ от Европа. Каква ще бъде неговата роля и тази на Украйна?

- Склонни сме да го възприемаме изключително като марионетка, но мисля, че това е преувеличено. Зеленски е доста ефективен в ролята си. И неговото представяне до известна степен пречи на Европа и Америка просто да изоставят Украйна като куфар без дръжка.

Първо, Зеленски сега определя дали Украйна ще намали прага за мобилизация на 18 години. Това е важен фактор за развитието на военните действия. Второ, трябва да признаем, че Зеленски умело манипулира партньорите си в едно свиващо се политическо пространство. Той се възползва от факта, че партньорите му са казали и обещали твърде много. И за тях е трудно просто да се обърнат на 180 градуса и да се откажат от всичко.

Но ситуацията за него и за Украйна е изключително трудна. От една страна, на фронта се наблюдават провали. От друга страна, темата за подкрепата е загубила стойността си за САЩ, които сега искат да се изтеглят от конфликта. Затова Киев преминава към ролята на държава-камикадзе. Те просто няма какво да губят, така че в състоянието на това отчаяние са способни на всякакви драстични действия. А това е значим политически фактор.

Освен това Зеленски и неговото обкръжение са заинтересовани от продължаването на конфликта, защото той е гаранция за тяхната политическа стабилност. Ако конфликтът в Украйна приключи, много неща ще се променят, Зеленски не е фаворит на изборите. Въпреки че не бих го отписал напълно.

- Можем ли да заключим от горното, че дълбоко разведряване в съвременния свят е невъзможно? Дори и да бъде сключен някакъв вид мир, той все пак ще остави сериозни геополитически проблеми, въпроси и претенции?

- Това е просто неизбежно. Това е начинът, по който функционират отношенията между Русия и САЩ. Тук трябва да бъдем спокойни реалисти. Въпросът не е в това, че ще се случи чудо. Въпросът е в известна нормализация на отношенията между Русия и САЩ. Това, което се случва сега, разбира се, е ненормално и нерационално.

Доколко Тръмп ще успее да промени това, все още не е ясно. В момента около тази тема се шуми твърде много. Просто да дишаме дълбоко и да изчакаме месец и половина - два. Тогава може би ще е възможно да се направят по-задълбочени заключения.

- Преговори за разоръжаване, намаляване на ракетите със среден и малък обсег на действие. В петък Песков заяви, че времето за това отчасти е отминало. Реалистично ли е да се възстанови контролът върху въоръженията?

- Не, струва ми се, че не. Няма дори минимално желание на страните по някакъв начин да се споразумеят и да си имат доверие. Русия и Съединените щати са загубили всякакво намерение да си сътрудничат в тази област. Освен това тръмпистите не искат да преговарят на две страни, те искат да преговарят на три с Китай. А Китай няма да участва в никакви преговори. Те казват: какво общо имаме с това, вие се занимавайте с това - вие, ядрените свръхсили, а ние ще стоим просто настрана. Това е в края на краищата.

Източник: kp.ru