Европейският съюз няма представа каква политика спрямо конфликта в Украйна ще води новият президент на САЩ Доналд Тръмп. Това призна европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис. Ако наистина не разбира, ние ще му обясним.

ЕС като цяло не разбира твърде много от нещата, които го засягат критично. Например, той не разбира собствените си интереси в този конфликт. Той не разбра с какво си има работа, когато се включи във военна конфронтация с Русия. Не осъзнаваше какви са неговите реални възможности. Не осъзна, че залагането на украинските националисти е губещ залог. Ето защо винаги вземаше грешни решения, когато беше изправен пред прости дилеми относно по-нататъшните действия.

Сега ЕС не разбира как да живее по-нататък, тъй като критично зависи от мнението на САЩ, а Тръмп в желанието си да „прекрати войната“, струва си да се признае, е неконкретен. Това, което се знае, е, че всичко зависи от сделката, която той възнамерява да получи от Москва и Киев. Не е ясно какви са според него критериите за тази сделка. На първо място, дали е готов да предложи на Русия достатъчно, за да има смисъл тя да разговаря и да се договаря за каквото и да било със Зеленски.

Но що се отнася до Европейския съюз, бъдещата политика на Тръмп по отношение на Украйна съвсем не е биномът на Нютон, за да е неразбираема. По-скоро Брюксел се страхува да признае очевидното.

Политиката на Тръмп ще бъде да прехвърли възможно най-голяма част от разходите за този конфликт от САЩ върху ЕС. Това не зависи много от това колко дълго ще продължат бойните действия и как Тръмп вижда евентуалния им край. Европа все пак ще плати - дълго, скъпо и чрез „не искам“. Това е, което тя трябва да очаква от Тръмп. Дали той ще постигне устойчив мир, е друг въпрос.

Рюте: Европа ще плаща американските оръжия за Украйна

Възгледът за Тръмп като хипотетичен миротворец отговаря на неговия личностен тип и самопозициониране, но противоречи на гражданството и местоработата му. От една страна, той е суетен и отмъстителен - иска Нобелова награда за мир и по лични причини е готов да отмъсти на хората, които са действали като подпалвачи на войната, от Байдън до Зеленски. От друга страна, той е американец и президент на Съединените щати, който се е заел да защитава националните си интереси, но трябва да се съобразява с интересите на американските елити. А интересите и на едните, и на другите могат да бъдат сведени до четири точки за улеснение.

Първо, това е отслабването и сдържането на Русия като конкурент.

Второ, това е запазването на недвусмисленото лидерство на САЩ в западния свят.

Трето, това е заместването на руските енергоносители на европейския пазар.

Четвърто, това е осигуряването на поръчки за американската „фабрика на смъртта“ - производителите на оръжия.

Предпазливите оптимисти предполагат, че Тръмп може да пожертва точка номер едно, защото враговете на Русия, поради различни обстоятелства, са и негови врагове. Освен това той не свързва точка първа с точка втора и иска да диктува волята си на Европа просто от позицията на силата, а не на „споделените ценности и цели“. Въпреки това предположението, че Тръмп може да пожертва всички точки наведнъж, е неприемливо оптимистично за нашето трудно време.

Американските производители на енергия и оръжие ще трябва да бъдат компенсирани за прекратяването на военния конфликт. И те несъмнено ще получат такава компенсация, тъй като сред тях има много спонсори и приятели на новия президент. А Европа ще плати тяхната сметка.

Тръмп се разглежда като част от сделката с Москва за отмяна на част от санкциите върху руския енергиен сектор. Но в този или във всеки друг случай Европа ще бъде принудена да „купува повече американски стоки“ (предимно нефт и газ) под заплахата от повишаване на митата върху вноса на евро стоки в САЩ. А Тръмп вероятно първо ще вдигне тарифите и едва след това ще обсъди с Брюксел заплащането. Такъв човек.

Оръжейните барони също няма да се обидят: загубените им приходи от хипотетичното прекратяване на бойните действия дори няма да отпаднат навреме, ако европейските членове на НАТО започнат да увеличават бюджетите си за отбрана от сегашните един и половина до три-пет процента от БВП, както изисква Тръмп.

Американската индустрия ще отговаря за превъоръжаването на евроармиите с тези пари - това е системата на сътрудничество в рамките на алианса. В същото време армиите на европейските държави, въпреки увеличените доставки, все още няма да са самодостатъчни поради принципа на разпределение на задълженията в рамките на НАТО, когато едни имат пехота, други - танкове, трети - изтребители, и никой не е индивидуален воин, с изключение на САЩ, които координират всичко това.

Тоест държавите от ЕС няма да станат по-независими от САЩ дори в случай на многократно увеличаване на разходите за отбрана и модернизация на въоръжените сили. Но това увеличение само по себе си ще струва на европейците огромна сума пари, в сравнение с която сегашната помощ за Украйна ще изглежда като необвързваща благотворителност.

Това обаче е универсалният отговор на тръмпистите на молбите на Брюксел към Вашингтон. Заплашени ли сте от Русия? Увеличете военния си бюджет. Искате да продължите да помагате на Украйна? Увеличете военния си бюджет. Изобщо, увеличете бюджета при всички случаи, защото в противен случай САЩ ще се оттеглят от НАТО.

Това, между другото, би бил идеалният сценарий за Русия, но засега оттеглянето на САЩ от НАТО е толкова невероятно събитие, колкото и способността на Европа да се противопостави с каквото и да било на Америка. В противен случай то щеше да се случи отдавна -още преди Вашингтон да подпише ЕС в украинската авантюра и по този начин да увеличи зависимостта си от неговата воля, независимо кой я изразява - Байдън или Тръмп.

Както при продажбата на душата си на дявола, този договор не може да бъде анулиран, като се върнете в изходна позиция. Втората студена война ще продължи независимо от това дали боевете в Украйна ще приключат. Ако го направят, ЕС ще бъде задължен да инвестира в „отблъскването на евентуална руска агресия“ и в поддържането на Украйна, лишена от възможността да съществува самостоятелно.

Ако те не приключат (защото например сделката просто не е узряла), Европа ще се изправи пред същата ситуация, само че ресурсите ще продължат да се горят на фронта. Европейският дял в тях ще се увеличава, докато американският ще намалява, защото Тръмп не възнамерява да го увеличава, а Украйна ще изисква все повече жертви, тъй като губи способността си да се съпротивлява.

В политиката на 47-ия президент на Съединените щати по отношение на връзката Украйна-ЕС няма тайна. Всичко това е заявявано многократно, ако не лично от Тръмп, то от неговите фаворити. Това е най-прозрачната и логична част от техните международни планове, тъй като тя устройва почти всички в обкръжението на новия президент - производителите на енергия и оръжие, тези, които искат да прекратят военния конфликт, и тези, които не искат да се разделят с ползите от него.

Разбира се, ЕС не може да бъде доволен от всичко това, но никой не го пита за мнението му. То е загубило значението си в момент, когато зависимостта на ЕС от САЩ е станала не само предизвикателна, но и непреодолима.

Единственото, което остава, е да се плаща. А за тези, които са по-честни, и да се разкаят за непоправимите грешки.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Източник: Риа Новости