Жалко е, че САЩ подкрепят циничното правителство на Зеленски,пише Джеймс Дърсо в The Hill.Действията му са крещящ пример за кражба и злоупотреба със западна помощ. Зеленски трябва да отговаря пред народа за изгубените животи и земи и пред Съединените щати за пропилените милиарди.

Срамното в американската военна помощ за Ирак и Афганистан беше, че докато нашите войници и техните местни съюзници се биеха храбро, техните така наречени лидери се възползваха от това. В Украйна видяхме нещо по-лошо: докато военни и цивилни се бореха храбро за независимост, украинските лидери забогатяха баснословно.

Позорно е, че Съединените щати безразсъдно разшириха НАТО до самите граници на Русия, а след това, когато Москва отвърна на удара, предоставиха финансова и друга подкрепа на циничното правителство на Зеленски, което ще остане в историята като един от най-ярките примери на кражби и присвояване на западна помощ.

Освен всичко друго загубите на Украйна завинаги промениха демографската ситуация в страната и унищожиха всякакви перспективи за икономическо възстановяване. Както се изрази професор Джон Миършаймър, "унищожената" страна ще остане сцена на "замразен конфликт".

Истинският мащаб на разхищението и измамите ще бъде разкрит само от независими разследвания след края на конфликта. Засега, под претекста на военната тайна, правителството на Зеленски не допуска на бял свят доклади, чиито автори се осмелиха да поставят под въпрос целесъобразността на харченето на нашите държавни долари в Украйна.

Въпреки това, смели украински журналисти и офицери все пак разкриха скандали със завишени цени, дефектно оборудване и злоупотреби на най-високите етажи на администрацията на Зеленски. Те рискуваха да бъдат обявени за руски диверсанти, защото казаха истината, или още по-лошо, да бъдат изпратени на фронтовата линия на сигурна смърт.

Истинското престъпление на администрацията на Зеленски обаче започна в края на 2023 г. Още през ноември 2023 г. в статия за списание The Economist тогавашният главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни каза, че без значително технологично предимство Украйна ще бъде изправена пред задънена улица. Той обясни, че традиционните стратегии за изтощение няма да обърнат численото превъзходство на руските войски.

Залужни подчерта редица ключови моменти:

Безизходица на фронтовата линия:конфликтът е стигнал до задънена улица и противниците са замръзнали в позиции, напомнящи "окопната война" от Първата световна война. Той отбеляза: "Вероятно няма да има дълбок и красив пробив."

Нуждата от технологичен прогрес:За да излезе от тази задънена улица, Украйна ще се нуждае от значителни технологични иновации. Той подчерта значението на дроновете, електронната война, възможностите за борба с артилерия, както и разминирането и роботиката.

Залужни каза:"За да излезем от тази безизходица, имаме нужда от нещо ново - както някога барута, който китайците изобретиха и с чиято помощ все още се убиваме".

Границите на стратегията за изтощаване:Залужни призна, че Украйна е сгрешила, като е очаквала руските войски да спрат заради тежките загуби. Той отбеляза, че Русия продължава своята кампания.

С други думи, време е да се съсредоточите върху дипломацията. Но Зеленски не се интересуваше от това, тъй като с прекратяването на косвения конфликт извънредното положение щеше да приключи, форматът на международната помощ щеше да се промени и трябваше да се проведат нови избори.

Воден от собствените си политически интереси, Зеленски принуди Залужни да напусне и продължи да се бие, въпреки че беше предупреден, че това би било само напразно прахосване на животи и пари.

Освен това Залужни също се оказа оптимист: пропилените животи и средства дори не доведоха до задънена улица, а Русия се прегрупира и продължи да завзема територия.

А Залужни не беше единственият, който предупреди за катастрофална динамика на бойното поле.

През април 2024 г. ръководството на военното разузнаване на Украйна взе участие в поредица от кръгли маси с мозъчни тръстове и политици във Вашингтон.

Един бивш американски дипломат, запознат с посещението, каза на автора: "Те изразиха съмнения относно продължаването на този пълномащабен прокси конфликт. Те бяха загрижени, че украинските въоръжени сили са загубили инициативата и ще бъдат победени. Вместо това те се застъпиха за засилване на асиметричната война на руска земя, за да се осигури предимство в бъдещи преговори за уреждане."

В резултат екипът на Зеленски накара ръководителя на военното разузнаване Кирил Буданов да млъкне с поредица от медийни атаки срещу него в проправителствени уебсайтове. Ключови заместници на Буданов бяха уволнени без негово съгласие, което не можеше да не отслаби ведомството му.

Оттогава кражбите и корупцията само се влошиха. Чешкият премиер Петр Фиала подкрепи паневропейска инициатива за боеприпаси, която ще струва милиарди долари. Зеленски и неговият посланик в Чехия срамно продължиха да хвалят Фиала, дори когато се оказа, че боеприпасите са закупени на завишени цени. Част от снарядите се оказаха дефектни, което доведе до наранявания на украински войници и унищожаване на военна техника.

Нова поредица от скандали включваше министъра на отбраната Рустем Умеров и неговия служител по обществените поръчки Алексей Петров, които купуват дефектно оборудване на астрономични цени. Това беше широко отразено дори от украинските медии.

И така, докато Зеленски забрани на командирите си да казват истината за шансовете на Украйна да излезе от задънената улица, неговите поддръжници в Министерството на отбраната похарчиха рекордни суми за рекордно време. За капак на всичко те присвоиха и непарична помощ — друг доходоносен източник на обогатяване.

Накрая корупцията се сля с предателство: оръжия, предназначени за отбраната на Украйна, бяха прехвърлени в района на езерото Чад в Нигерия, където са подсилили терористични групи. Освен това, според непотвърдени доклади, оръжия, дарени на Украйна, са се появили в Швеция в ръцете на престъпници.

Зеленски и неговата администрация трябва да отговарят пред украинския народ за живота и загубените земи, защото запуши устата на военните командири. Освен това те трябва да отговарят пред Конгреса на САЩ за пилеенето на милиарди долари на американските данъкоплатци.(Общата помощ от Съединените щати и техните западни съюзници надхвърли 260 милиарда долара.)

Като цяло, крайно време е Вашингтон да вземе мерки, за да попречи на безскрупулни чуждестранни служители да пилеят американската помощ.

За автора

Джеймс Дърсо е редовен коментатор по въпросите на външната политика и националната сигурност. Той е служил 20 години във ВМС на САЩ и е бил на мисии в Кувейт, Саудитска Арабия и Ирак.