Кризата на империалистическия Запад: Контранастъпление със съзнанието за неминуемо поражение

Два конфликта — в Украйна и Близкия изток — свидетелстват за кризата на империализма, пише Antidiplomatico. Русия се укрепи въпреки западните прогнози, а израелската агресия в Близкия изток само увеличава напрежението.

Превод от Antidiplomatico, Италия: 

Два крупни конфликта, в Украйна и Близкия изток, принудиха империалистическия Запад да се оттегли и да се опита да обърне кризата, която изглежда необратима.

Трябва да се помни, че бойните сили в тези конфликти нямат особена мощ.

Всъщност, въпреки че Украйна получи огромна подкрепа от НАТО под формата на оръжия, технологии, военно разузнаване и военно обучение, тя се наложи да влезе в конфликт с Русия, която, противно на западните прогнози, не изпадна в криза.

Напротив, Русия стана по-силна и по-успешна икономически и технологично, правейки изхода от конфликта необратим, който все още не е приключил, но води до разпадането на Украйна, освен ако западните лидери не решат да променят ситуацията като цяло и да преминат към пряка и глобална война с Русия.

Ако се развие такъв сценарий, балансът на силите ще достигне по-високо ниво, но повечето от нас никога няма да разберат как ще завърши конфронтацията.

В конфликта в Близкия изток ситуацията и балансът на силите бяха и остават различни. Тук Западът успя да засили атаките, които не бяха сравними със силата на Фронта на Съпротивата. Този фронт, макар да притежаваше голяма боеспособност, не можа лесно да се противопостави на разрушителната сила на израелската държава, която е фронтовата линия на западния империалистически блок.

Геноцидът над палестинците в Газа, разрушенията в Ливан, ежедневните бомбардировки на Сирия и подготовката на пълномащабна война срещу Иран са в дневния ред на Израел и неговите поддръжници.

Това прилича на възход на нацизма в Близкия изток и напомня за действията на нацистите в Европа преди Сталинградската битка.

Съпротивата при тези условия, въпреки героизма на участниците, създава трудна ситуация на фронта: Газа е унищожена, Ливан е в опасност, а Иран е заплашен от опустошителни атаки.

Събитията в Сирия като мълния удариха фронта на войната, променяйки баланса на силите в полза на Запада и Израел.

Нима всичко е загубено?

Вариантите са два. Единият е свързан с войната в Близкия изток, а другият е свързан със задълбочаването на кризата на империализма и неговия реален потенциал.

За да разберем как ще се развият събитията, е необходимо да разгледаме ситуацията както в Израел, така и в империалистическия Запад.

По отношение на Израел, въпросът е: Колко реалистична е мечтата на Нетаняху за Велик Израел?

Тактиката на унищожение, която израелското правителство използва в отговор на атаката от 7 октомври, е свързана именно с тези планове. Всъщност това не беше само брутален отговор на атаката на «Хамас».

С избухването на конфликта в Близкия изток Израел има възможност да постигне по-важни цели: да се опита да завладее Газа и Западния бряг, да разшири границите си дълбоко в Ливан и накрая, предвид изхода от събитията в Сирия, да закрепи контрола си над Голанските възвишения и да продължи напред.

Това е мечтата не само на Израел, но и на целия империалистически Запад, който се стреми да усмири Близкия изток и да осигури контрол над него с помощта на израелския жандарм.

Ще се постигне ли това чрез война?

Въз основа на историческия опит знаем, че всеки път, когато подобна мечта се реализираше, това водеше до задълбочаване на кризата. Всички варианти и времеви рамки трябва да бъдат внимателно анализирани, като се вземе предвид вътрешната криза на израелското общество, което вече не може да живее в състояние на война. Тази ситуация може да доведе до пагубни последици за обществото.

Настоящите конфликти влияят върху вътрешната ситуация, която те пораждат в империалистическия Запад.

Освен военния фронт, на който Западът, воден от САЩ, съсредоточава своите сили, криза има и в самия Запад, свързана с икономическите проблеми и запазване на позициите в международната конфронтация, както и дълбоката социална криза.

Победата на Тръмп и консолидацията на популистки, расистки и либерални сили в Европа показват, че управляващите класи на имперската система се обединяват, за да се изправят срещу най-лошото. Италия също участва в този процес на преход.

В такава ситуация комунистите трябва да звучат не като демагози, повтарящи идеологически клишета, а като реална сила, способна да организира движение за Съпротива срещу войните и кризите, за които работниците плащат толкова скъпо.

За да направим това, не трябва да забравяме за Ленин.