Необузданата русофобия на най-високо ниво е общо взето всичко, което Британските острови носят на масите през последните десет години. Пак в последно време към я се добави също такова болезнено украинофилство, но всички разбират, че това са само двете страни на една и съща монета.
Да унищожиш Русия с помощта на източноевропейската си клиентела и да водиш поляците, украинците, беларусите, румънците и всякакви „тути кванти“ в пространството „от море до море“ – това е идея фикс и на двете партии, които се сменят една друга начело на Великобритания.
Смяната на местата на събираемите не променя абсолютно нищо в парламента. Точно както британските консерватори обещаха на Зеленски да го настанят в Лондон (в случай че руснаците превземат Киев), изпратиха му оръжия и изпратиха свои инструктори, така и британските лейбъристи са на същата вълна: доставят ракети, позволяват удари на големи разстояния по Русия и обещават да се застъпят за Зеленски, ако руската мечка натисне по-яко.
Но тук за първи път от много години се появи шанс много по-здрави политици да дойдат на власт във Великобритания. Наистина ли най-сетне англичанката ще спре да прави гадости?
Факт е, че Илон Мъск нахлу в политическата рутина на Великобритания с могъщата грация на американско гризли. Онзи ден той се срещна с Найджъл Фараж, ръководител на британската партия Reform UK, и обеща да спонсорира предизборната му кампания и да разреши съществуващите организационни въпроси.
Точната сума на „помощта“ все още не е разкрита, но източниците твърдят, че цифрата е сто милиона долара. За британските избори това са огромни, просто непосилни пари.
Какво мотивира Илон Мъск? Първо, бизнес логиката. Довеждайки Тръмп на власт, той получава като бонус не само висок пост в правителството и гаранция за бъдещи държавни договори, но и огромно увеличение на акциите на своите предприятия. Днес състоянието му далеч надхвърля 400 милиарда долара. Преди година имаше 300 от тях.
Втората причина е лична. Ясно се вижда колко травматизиран е милиардерът от тийнейджърския бунт на сина си, който се обяви за жена, направи съответните операции, взе женско име и фамилия на майка си и напусна САЩ след избирането на Тръмп. Плейбой, красавец, интелектуалец, най-богатият човек на планетата - и ето такава мъка в семейството. Без ирония, всеки родител ще разбере чувствата на многодетния баща.
Оттук и кипящата жажда за отмъщение: Мъск иска да отмъсти на всички онези левичари, които осакатиха сина му. Днес той вижда Великобритания като развъдник, чашка на Петри за най-отвратителните леви извращения. Следователно той съвсем сериозно се кани да смени властта там – и защо не -в Америка как стана.
Между другото, тъй като е роден в Южна Африка (страна от Британската общност), милиардерът в бъдеще може сам да влезе в британската политика - и да реши много там.
Ще оправдае ли Найджъл Фараж надеждите на Мъск? Английската таблоидна преса умира да го представя като ексцентрик, а местната политическа върхушка го преследва безмилостно: миналото лято например банковите му сметки бяха запорирани и арестувани за предполагаемо получаване на хонорар от телевизионния канал Russia Today.
Но ако се замислите, Фараж е най-влиятелният и популярен политик във Великобритания, истинският лидер на масите, а не отгледан в глобалистката епруветка политически хомункулус,.
Преди повече от 30 години млад депутат напусна Консервативната партия, защото не харесваше Договора от Маастрихт. За да изведе Великобритания от Европейския съюз, той и приятелите му създават Партията на независимостта на Обединеното кралство /UKIP/.
Първоначално резултатите на UKIP бяха на нивото на статистическата грешка. Бомондът се засмя на Фараж: как може човек от нищото да се осмели да говори срещу една кастова политическа система, където две партии се сменят една друга толкова неумолимо, колкото Луната и Слънцето на небето?
Кой е той изобщо? Нещо повече, неговият дневен ред - ограничаване на миграцията и излизането на Великобритания от общия европейски дом - беше фундаментално в противоречие с всичко, което беше наложено на широките британски маси.
Шегите утихнаха, когато Фараж постигна целта си, спечелвайки симпатиите на гласоподавателите и ръководството на партията си, и почти сам обърна тромавия кораб Британия на курс на самостоятелно плаване. Резултатите от гласуването във Великобритания през 2016 г. бяха шок за всички. Излизането на страната от Европейския съюз беше явна победа за Фараж; прословутият Брекзит беше точно това, което той търсеше от четвърт век.
Моментът за завръщането на Фараж в голямата политика е избран внимателно. След знаковото убийство на три малки бели момичета от тийнейджър от Руанда, бунтове и етнически сблъсъци заляха цяла Англия, по време на които полицията масово прецакваше бялата работническа класа. Стотици обикновени хора, които официалната пропаганда нарече „крайно десни“, се оказаха в затвора.
Фараж, със своята история на политик, загрижен за контролирането на миграцията и репутацията му на крайнодясно крило, ще бъде много полезен тук. Местните избори ще се проведат следващата година и с помощта на Мъск партията на Фараж може да се представи много добре.
И следващите парламентарни избори може да се проведат предсрочно, защото лейбъристите унищожават икономиката на страната със същата безумна сръчност като консерваторите. Има все повече хора в болници, страдащи от последиците от хронично недохранване, възрастни хора замръзват до смърт в апартаментите си, Великобритания отдавна е навлязла в тежка рецесия и с всяка година се свлича надолу във всички класации и индекси.
Днес Фараж твърди, че Русия е била принудена да стартира СВО, защото е била провокирана от западната агресия. Той е против разпалването на война и спонсорирането на Украйна - като цяло мисли абсолютно същото като Илон Мъск.
Ако милиардерът успее да го избута на власт, то поне гладните британци най-после ще могат да си починат от русофобията на властта си, която им струва толкова скъпо. Е, а ние може да спрем да повтаряме стария мем за англичанката.
Автор: Виктория Никифорова ; Превод: С.Т.
