Ракетите ATACMS, с които разполага Украйна, не могат да бъдат използвани срещу цели дълбоко в руска територия, освен с прякото участие на военен персонал на НАТО.
Този извод пряко следва както от самата процедура за получаване на разузнавателна информация от Украйна, така и от процеса на създаване на полетни задания за тези ракети.
Изглежда САЩ са готови да преминат още една червена линия – и този път такава, която би било по-добре за тях да не преминават. Посочва се , че Джо Байдън е отстъпил на исканията на шефа на киевския режим и е допуснал американски ракетни удари дълбоко в руска територия.
На първо място, става дума за американските балистични ракети ATACMS (обхват 300 км), американските крилати ракети JASSM (370 км), британските крилати ракети Storm Shadow и тяхната френска версия SCALP-EG (и двете до 560 км). Въпреки че и британските, и френските лидери в момента отричат тази възможност, тя все пак си струва да се обмисли.
Но основното не е фактът на използването на западни оръжейни системи, а фактът, че те не могат да бъдат използвани по друг начин освен с прякото участие на войските на НАТО. А такова участие означава директно въвличане на НАТО в конфликта с Русия.
Според представителя на руското външно министерство Мария Захарова реакцията на Русия в този случай ще бъде адекватна и осезаема. И всеки подобен удар би означавал „пряко участие на Съединените щати и техните сателити във военни действия срещу Русия, както и радикална промяна в същността и характера на конфликта“.
“ ...Украинската армия не е в състояние да нанесе удари със съвременните високоточни далекобойни системи западно производство... Това е възможно само с помощта на разузнавателни данни от сателити, с които Украйна не разполага, това са данни от спътници на Европейски съюз или САЩ, общо взето от натовски сателити. Това е първото.
Второто и много важно, може би ключово е, че полетните мисии за тези ракетни системи всъщност могат да се извършват само от военен персонал на страните от НАТО. Украинските военни не могат да направят това “, каза по този повод Владимир Путин .
Как става участието на натовски военни в случая чисто технически? Това участие започва, както вече беше посочено, със сателитно разузнаване.
Констелацията от военни сателити на САЩ включва повече от 400 спътника, включително няколко десетки разузнавателни спътника. Европейският съюз и НАТО имат много по-малко сателити. Украйна няма такива, така че въоръжените сили на Украйна са напълно зависими от разузнавателната информация, идваща от Запада.
Изглежда, че предаването на разузнавателна информация само по себе си все още не е пълно участие в конфликта. Но получаването на сателитни изображения не е достатъчно. Тези изображения изискват декодиране и интерпретация в специални центрове за данни. Има само няколко от тези центрове по света, но нито един на територията на Украйна.
В САЩ това е Националната геопространствена разузнавателна агенция (NGA), във Франция Центърът за експертиза на отбраната (CED), в Обединеното кралство Организацията за отбранително разузнаване. Съществуват и структури на НАТО, наречени Агенция за комуникация и информация на НАТО (NCIA), Съвместно командване на съюзническите сили и Съюзническо командване по операции (ACO), които обработват и анализират данни в подкрепа на военни операции. Всички центрове са свързани помежду си с дублирани цифрови комуникационни линии. Всички те в момента работят за украинските въоръжени сили.
Във всички тези центрове основно сателитната - но не само - разузнавателна информация се обработва в реално време. Обработената информация става основа за получаване на точните координати на целта. Това, което на военен език се нарича целеуказване, точката, в която се нанася удар от всякакъв вид оръжие.
Но не е ли възможно да се използват публично достъпни данни от картографски услуги, за да се получи обозначение на целта? Yandex карти или други подобни? В края на краищата там също се показват обекти, свързани с точни координати на земята. Може би украинските въоръжени сили са способни да използват, сравнително казано, Google Map, за да атакуват руски цели?
Да, по този начин могат да се вземат координатите на критична инфраструктура, промишлено или енергийно съоръжение. Но в тези геоуслуги не могат да бъдат намерени два типа данни.
Първо, данните за групировките на войските, присъствието на самолети на летища, кораби в бази и средства за противовъздушна отбрана. Такива данни се променят бързо и трябва да се обработват бързо. Второ, високоточни данни за профила на релефа на терена. Всъщност това е радарна снимка на района, който е критичен за начертаване на маршрута на ракетата. Тези данни са събирани от много поколения космически кораби и граждански самолети.
Нищо подобно няма нито в Украйна, нито в обществените служби. И всички тези параметри са абсолютно необходими за създаване на летателни мисии за високоточни оръжия с голям обсег.
Като пример, нека си представим работата на украинския екипаж на системата HIMARS MLRS, прехвърлена на украинските въоръжени сили от САЩ. Командирът на този екипаж натиска конвенционалния „червен бутон“, за да изстреля ракетата ATACMS. Преди това обаче в ракетата трябва да бъде заредена полетна мисия, в противен случай след изстрелването тя ще лети все нанякъде, но не и до целта.
Самите полетни мисии се създават по правило не в пилотската кабина на самолета или в наземния носител на ракетата. Това правят посочените по-горе центрове. Това е дълъг път и сложна процедура, която изисква участието на много специалисти в различни области.
Първо сателитните данни на НАТО за идентифицирани цели се предават на украинския щаб. Там те решават по кои цели трябва да се стреля. В контролните точки на комплексите HIMARS се избира определена инсталация, която трябва да изпълни задачата. Целият обмен на информация се извършва по защитени цифрови комуникационни линии на НАТО, предимно Link-16.
След като HIMARS пристигне на стартовата позиция, позицията на пусковата установка се определя с помощта на GPS с точност до сантиметри и се извършва ориентация по кардиналните точки с точност до стотни от градуса. Тези стойности се предават на центровете за обработка на информация на НАТО.
Там на базата на получените данни специалистите създават компютърна програма, която ще управлява курса на ракетата по време на нейния специфичен полет - това, което се нарича летателна мисия. Тези специалисти са военнослужещи от страни от НАТО, обикновено от САЩ.
След това създадената програма се прехвърля обратно към изчислителния комплекс на HIMARS. Командирът въвежда полетната мисия в бордовия компютър и изстрелва ракетата.
В някои ракетни системи на НАТО командирите на екипажи могат и сами да въвеждат координатите на целта директно от пилотската кабина. След това полетната мисия се изчислява от бордовия компютър. Програмата за управление обаче просто няма да ви позволи да въведете параметри, които например ще насочат ракета към територия на страна от НАТО.
За да се разшири зоната на използване на ракетата и да се премахнат съответните предпазители, отново е необходима намесата на НАТО-вските части в съответните центрове за управление.
Влизането в полетна мисия за крилати ракети Storm Shadow на бомбардировачи Су-24 и изтребители-бомбардировачи F-16 изглежда приблизително по същия начин. Единствената особеност е, че точката на старта – носителя на ракетата - е подвижна.
Но крилатите ракети имат способността да коригират курса си според радарния портрет на района. Имат дори снимка на обекта, която компенсира неточностите при достигане на точката на изстрелване и грешката във времето на изстрелване. Така че и тук пилотът/екипажът по никакъв начин не определя къде и как ще лети ракетата.
Така украинските оператори на пускови установки и носители на американски ракети са просто шофьори и обслужващ персонал. Тяхната задача е да закарат колата до дадена позиция, да вземат собствените си координати, да ги прехвърлят в контролния център и когато пристигне изработеното полетно задание, да натиснат клавиша Enter.
Реалният контрол върху избора на цели и подготовката на летателната мисия остава в ръцете на военния персонал на НАТО – най-често американски. И това е прякото участие на НАТО в украинския конфликт.
Автор: Игор Гърнов ; Превод: С.Т.
